Унизеният от ботуша на душителите на свободата ни и така самотен Апостол на българската свобода

Паметникът на Левски под Бунарджика в Пловдив - забелязвате ли горе високо силуета на исполинския паметник на Альоша? Двата поизсъхнали бора явно неслучайно са оставени: за да пречат да се вижда възвишаващият се високо горе паметник на завоевателя-окупатор Альоша, който посече българската свобода за десетилетия, а и още е най-грозна заплаха за нея. Снимките направих вчера аз - като заведох свои ученици да се поклонят на паметника на Апостола.

Между другото схващате ли какво показва това: долу в ниското е невзрачното паметниче на Апостола на българската свобода, а горе във висините е зловещият, злокобен паметник на ония, за които Левски е написал своите пророчески, ала забравени днес от всички думи: "Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби...".

Всъщност, съотношението на тия два паметника не е е ли всъщност ярко символична метафора за това, че българска свобода от тираничната империя на североизток ние все още нямаме - а и не се предвижда да имаме?! А истинска свобода от имперска Русия ние нямаме най-вече затова защото сами в огромното си мнозинство не съзнаваме, че с непонятната си примиреност пред унижението на стоящия в нозете, в ботушите на Альоша мизерен паметник на Апостола на свободата ние на дело показваме, че даже не съзнаваме въпросната унизеност: нима може да е свободен оня, който не съзнава, че робското у него е е водещо, е необезпокояващо доминиращо?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo