Няма как, обещах да коментирам един невъобразимо скандален административен шедьовър, е, ще трябва да изпълня обещанието си - вярно, това ще ми опропасти времето в тази прекрасна съботна сутрин, което бих могъл да употребя за далеч по-приятни занимания. Да, ама ето, хванал съм се на туй шеметно хоро - битката с нашата тъй арогантна образователна бюрокрация - и ще трябва да рипам: докато спре музиката - или докато имам сили. Е, поне е весело де, все по-весело става, щото абсурдите, с които ме среща всекидневието, стават все по-екстравагантни и като такива - смехотворни. Привикнах да се отнасям съвсем иронично към тия неща, което изглежда ми дава сила и ме спасява. Иначе напрежението, в което съм поставен, е огромно. Та значи ми се налага да направя своя коментар на един наистина умонепостижим административен документ, т.н. "констативен протокол", заведен под вх. № 094 от 6.02.2014 г., който при това е написан и подписан от двама бдителни охранители на днешното плачевно статукво в образователната сфера, имащи при това... "философско образование", двамата автори на този шедьовър са главният експерт по философските дисциплини в Министерството на образованието и науката Коста Костов и Антоанета Кръстанова, старши експерт по обществени науки и гражданско образование в РИО-Пловдив. Да, тези две лица преди време ненадейно дойдоха на проверка на два мои часа, ей-така, дойдоха съвсем ненадейно, в нарушение на всяка процедура, обявиха ми, че ще влязат в час само две минути преди самия час, което, съгласете се, е доста стресиращо - и за учениците, и за преподавателя. Както и да е, явно са си въобразили, че като имат власт, могат да си правят каквото им скимне. И г-жа директорката на училището, госпожа Стоянка Анастасова, както си му е редът, дойде на проверката, тя иначе често си ме проверява, пак така, без предварително известяване, но понеже нейните "констатации" са още по-смехотворни, понеже тя не е с философско образование, й се наложи, за да си постигне целта, именно, да ме заклещи в някакво "нарушение", да повика въпросните проверяващи и сама да организира туй ненадейно, направо пожарникарско проверяване или посещение. Тя от години не прави друго в своето епично директорстване освен да търси и да съчинява някакви компромати спрямо моя милост, с оглед да намери повод да се разправи с мен, сиреч, да ме уволни, това й е заветната и съкровената цел. Да, ама не, съдът отмени нейни заповеди в тази посока, сега й се налага да разиграва други варианти. Тя, без да се замисля особено, се захвана за най-трудния, най-нереалистичния вариант, именно, да "докаже", че Ангел Грънчаров "не може да преподава философия", "не става за учител" и прочие, което, както и да го погледне човек, е доста екстравагантна идея (да употребя този все пак по-мек израз). Все пак аз не съм някакъв взет от улицата човек, комуто филанкишията е казал "Я ти да попреподаваш малко философия!", а съм преподавател с най-висшата учителска квалификация, имам т.н. "Първи клас квалификация", и то не от вчера, от вече поне 20 години (!), автор съм на много учебници, учебни помагала, книги по философия, психология и пр., главен редактор съм на философското списание ИДЕИ, което има за цел да подпомага духовното и личностното израстване на младите хора най-вече и пр.
Както и да е, казвам тия неща само за да покажа с колко безнадеждна задача се е захванала нашата така неуморна в преследването на изцяло нереалистични цели директорка. Е, в тази посока тя успя да извърши в последните две години невъобразими подвизи, чудеса от героизъм, покри се с неизбледняваща слава, а най-последната й акция в тази посока е, че в официален административен документ собственоръчно ми даде "диагноза", да, тя си присвои правото да издава медицински диагнози, т.е. записа собственоръчно в този документ, че, видите ли, моя милост била страдала от "чести нервно-психически разстройства"; тя изпрати този документ до ТЕЛК! Да, обаче тази официална институция отхвърли самоделната й "диагноза" и многоуважаемата г-жа Анастасова сега ще трябва да доказва своята квалификация на психиатър пред Съда, аз, разбира се, понеже съм разбиращ и състрадателен човек с добро сърце, ще й дам тази възможност, щото на мен специално истината изобщо не ми е безразлична, пък и няма да допусна някой администратор безнаказано да се гаври така грозно с нечие достойнство, да тъпче достойнството на една личност.
И други неръкотворни подвизи успя да извърши въпросната администраторка, аз за тях съм ви информирал надлежно, но сега думата ми е за този последен неин опит, именно да извика тия две компетентни проверяващи лица, да ги накара да представят в писмен документ "крещящите нарушения" на преподавателя по философия Ангел Грънчаров, а след това тя, на това основание, да започне нова процедура по неговото, сиреч моето де, уволнение, така копняно от многострадалната директорска душа. Тази процедура, да ви информирам, е вече започната: първо от мен ми се поискаха "писмени обяснения" дали, във връзка с моите заболявания, няма някое, което да ме поставя под закрилата на Закона (прословутия чл. 333 от Кодекса на труда); аз й написах такива обяснения, но ги пратих не само на нея, а и на самата Инспекция по труда, а също и до РИО-Пловдив (и до КТ "Подкрепа", синдиката, в който членувам, който обаче мълчи като... да не казвам как!). Работата е там, че г-жа Анастасова, за да си осъществи целта, трябва да получи разрешение за уволнението ми от Инспекцията по труда, щото наистина Законът ме закриля от уволнение, във връзка с това че съм инвалидизиран; разбира се, на неуморната администраторка от това не й пука особено, вместо да се грижи за създаването на по-подходящи условия да изпълнявам служебните си задължения предвид това, че съм инвалидизиран, тя прави всичко, което й е по силите, за да направи невъзможно изпълнението на тия мои задължения; както и да е, за това пък ще си поговорим с г-жа Анастасова пред Комисията за защита от дискриминация, където също ще й дам възможност да осъзнае какво е дръзнала да направи.
И тъй, с тази въвеждащи думи очертах, чини ми се, общия контекст на цялата тази прелестно-вълнуваща административна история, а сега ми се налага вече да пристъпя към пряката си цел: да анализирам въпросния скандален административен шедьовър. Ще ми се наложи да изразя своята позиция не просто ей-така, като куриоз, а под формата на жалба до г-жа Министъра на образованието и науката, щото ми се ще да известя най-висшата инстанция в образованието за това какви невъобразими абсурди си позволяват да правят подчинените й чиновници, изнемогващи от невъобразима скука - и затова занимаващи се с подобни куриозни "мероприятия", намиращи се в пълно противоречие с тяхната истинска роля и задача като държавни служители. Щото все пак държавните чиновници от такива висши нива не съществуват и не получават заплати за това да подпомагат самозабравили се директори в техните опити да се саморазправят с неудобните им учители, те съществуват за съвсем друго, ако допуснем, че изобщо тия "експертни" и "инспекторски" длъжности са потребни. Та ето, започвам да пиша своята жалба под формата на Отворено или на Открито писмо, в нея ми се налага във възможно най-сбит вид да представя своята позиция, а наред с това и да поставя някои най-принципни въпроси, които е крайно време да се осъзнаят.
С това ще ми е запълнено времето днес, за жалост, хайде, да почвам, пък вие, драги читатели, очаквайте коментара ми в най-скоро време. А сега-засега ви желая приятен уикенд, изпълнен не със скука, а с най-ползотворни занимания! Примерно, да се вглъби човек в четенето на една книга е едно такова занимание, на което аз, за жалост, заради това, че съм принуден да се занимавам с разни глупости, нямам възможността да се отдам. Но вам го препоръчвам най-горещо! Няма да съжалявате ако привикнете така да си използвате свободното време. Хайде, бъдете здрави!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар