Да потърсим разумен стратегически подход за излизане от страшната криза в блокиралата отвсякъде образователна система на България

В блога на колегата Райчо Радев той е написал коментар под заглавие ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО - ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН!!! по повод инициативата на Национална мрежа на родителите за незабавна промяна в образованието; в своя коментар той поставя за обсъждане един изключително важен и принципен въпрос: може ли същностна промяна в образователната сфера у нас да се постигне без промяна в закона или не може. Но ето най-напред каква е позицията на г-н Радев, която заслужава да бъде най-сериозно обсъдена:

В обяснителният текст на НМР (Националната мрежа на родителите) към декларацията за незабавна промяна в образованието, публикувана в сайта на организацията се казва, че за тази промяна не е нужен нов закон. Подкрепям инициативата, но не е възможна коренна, незабавна и сега осъществена промяна в образованието без нов закон. Подобни сладки илюзии ще отложат промените за след "100 години".

За незабавна промяна в образованието не е нужен нов закон. Достатъчно е да се прилага Конституцията непротиворечиво и всяко действие в образованието да се съобразява приоритетно със същността наобразованието като неотменимо гражданско право и с принципите на субсидиарността и демократичността при взимането на решения. Най-важната промяна може да бъде предприета незабавно и подкрепена от всички без оглед на партийна принадлежност и политически убеждения, а именно:

ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАРНИЯ МОДЕЛ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ

Няма един единствен „правилен” модел на образование. За да има развитие, трябва да съществува разнообразие. Ролята на държавата е да бъде гарант за равнопоставен достъп, а не гарант за развитие и качество. Развитието и качеството са плод на плуралистичната дейност на гражданското общество и професионалната общност.

Кой да осъществи тази "незабавна промяна в образованието" ако тази промяна не се заложи в закон? С твърдението, че "за незабавната промяна в образованието не е нужен нов закон" се отрязват всички пътища за осъществяване на промяна в образованието НЕЗАБАВНО и СЕГА.

Как "да се прилага Конституцията" в сферата на образованието без други, конкретизиращи я закони? Конституцията като основни правила има своето реалното битие в правното пространство на България чрез всички други закони, които са съобразени, подчинени, определени и т.н. с тези основни правила заложени в конституцията.

Държавата е организация, институция, система от институции, която/които се изгражда/т и функционира/т на основата на конкретни правила, заложени в закон, който е съобразен с конституцията. Как държавата да гарантира равнопоставен достъп ако този равнопоставен достъп не е вменен, възложен на конкретната държавната институция /МОН/ да осъществи този равнопоставен достъп, а това вменяване, възлагане на това задължение се осъществява чрез заложени в закон правила, които конкретизират реализацията на конституционното право на равнопоставен достъп, още повече и "непротиворечиво"?!

По-нататък са изложени насоките за развитие на образованието, които според мен трябва да се включат в новия закон за образованието:

Плурализъм означава образователните форми, учебното съдържание и учебните планове, сертифициращите и валидиращи системи и образователните стандарти да може да бъдат свободно създавани, избирани и доказвани от участниците в образователния процес.

Плурализмът в образованието е в основата на желаното от всички възстановяване на отговорността (решенията да се взимат от тези, които носят последствията от тях) на всички нива в образователната система:

— Възстановяване на родителската отговорност. Участието на родителите в управлението на училищата и реалното училищно самоуправление на общинско ниво е гаранция за качество на образованието и за прозрачност и ефективност на управлението.

— Възстановяване на учителската отговорност. Гарантиране на свободата на учителите да прилагат индивидуален подход (индивидуална учебна програма), динамична организация на учебния процес и иновации в образованието.

— Реабилитиране на ученика като човешко същество с достойнство и граждански права. Гарантиране на участието на ученика във взимането на решенията относно собственото му образование и на възможността за активен избор навсякъде, където ученикът е компетентен.

— Недискриминативно и прозрачно финансиране на образованието.Въвеждане на механизми за равнопоставено финансиране на основното и средното образование на всички ученици, независимо от избора на образователна форма и вид образование. Преход към система на финансиране на образованието, при която отговорността за изразходването на парите е у този, за чието образование се плаща.

Така е поставен и очертан проблемът от г-н Радев - контекста на Декларацията на НМР. Този проблем се нуждае от най-внимателно вникване. На мен ми се струва, че е необходимо да се проведе широка дискусия с оглед да се открои разумното решение. Аз лично непременно ще участвам в нея, проблемът не бива да се претупва или пренебрегва, той има съдбовно значение. Става дума за очертаване на един разумен стратегически подход за излизане от страшната криза в блокиралата отвсякъде образователна система на България. Аз имам какво да кажа по темата, но ми се ще да не влияя сега-засега, за да могат да се изкажат повече хора; в близките дни ще изляза със свое становище. Наистина смятам, че проблемът трябва да бъде обсъден най-сериозно и пределно задълбочено. И то в хоризонта на практическата осъществимост, а не като самоцелно теоретизиране.

Тъй че, моля, изказвайте се, пък в един момент и аз ще се включа в дискусията. Стига тя да се отпочне де, щото у нас, знайно е, малцина са ония, които се тревожат от тежката ситуация в образователната сфера. В общи линии обществото се е отдало на блажена дрямка не само по този най-съдбовен въпрос, но и по останалите най-важни въпроси. Виж, да става дума за глупости се тревожим и обсъждаме най-живо, но за истински важните проблеми нехаем. Ето затова работите у нас не вървят. Не умеем да очертаваме приоритетите, да ги градираме по степен на важност. Ако поне малко се замислим, от образованието в крайна сметка зависи всичко: от качеството на човешкия потенциал на една страна зависи всичко. Това е аксиома, но ето, и тя не се съзнава.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo