:-) Трябва да почитаме и да подкрепяме технологичния прогрес, ето, правя го, купих си днес електронна книга - въпреки че обичам много и обикновените, хартиените книги!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
10 коментара:
Грънчаров да ти съобщя нещо интересно - от ПГЕЕ съм. Анастасова организира "изнесен семинар" за всички учители в Хърватско, който ще се проведе през втората половина на юли. И там ще бъдат обсъждани най-различни въпроси, част от които си поставял ти - било в блога, било на учителски съвет. Интересно е дали ще те покани, не вярвам да го направи защото за такова нещо се иска един друг, по-различен от нейния морал. Но най-интересното е че с този семинар в чужбина, в който ти няма да участваш, тя иска да покаже на всички ето какво: "Който слушка - папка, който не слушка - ритник!" - вижда се каква е нейната простичка управленска философия. Интересно е как с поведението си тя не се усеща, че потвърждава до една всички твои тези за деморализацията на отношенията в училище и за скапания психологически климат. Да знаеш знам че е лошо че те уволни, но пък в някакъв смисъл ти завиждам че се отърва от тази мръсотия - не се издържа вече, нейното лицемерие е непоносимо. Знаеш как е: всички го усещат, на всички им е гнусно, но всички мълчат. Сега след уволнението ти вече всички мълчат. Страхът е голям. Пиша това за да си излея мъката. Тая другарка съсипва нашето училище и няма кой да и попречи. Дано съдът върне и теб след като върна Калин. Дано висшестоящите органи обаче се засрамят най-сетне и уволнят Анастасова че повече така не се търпи. Ако пък се изнесе в друго училище както усилено се говори пак бива. Кураж!
Честито, ще се привържете бърже към електронните книги, вие обичате новите технологии
Решително отхвърлям електронните книги и ползвам новите технологии съзнателно много ограничено: консерватизмът трябва да се проявява навсякъде, не само в чистата политика. Даже сам си правя свитъци по античен образец и пиша в тях с мастило и перодръжка.
Какво общо има уволнението на г-н Грънчаров с някаква си екскурзия, не разбирам?
Без да съм антипазарно, антипотребителски или носталгично настроен, също така карам - и то крайно рядко - стара, но отлично поддържана соцкола на 30 години, както и стар, но прекрасно поддържан велосипед на поне 60 години, свиря на отлично поддържано пиано на 120 години и слушам записи на големите музиканти и певци от миналото. Не че не мога да си купя нова кола или колело, но по-важното е, че НЕ ИСКАМ. Старите, изпитани неща вършат чудесна работа и са напълно достатъчни. Повечето хора, претендиращи, че са десни и консервативни, в действителност съвсем не са такива, защото се прехласват по всяка иновация и дрънкулка на пазарната икономика. Новите изобретения може и трябва, разбира се, да се ползват, но разумно и с мярка.
Консервативно мислещият човек също може да е съвременно мислещ човек; консерватизмът не се проявява по повод на отношението към разните битови дреболии, а към значително по-съществени неща...
Съгласен съм, че консерватизмът не може да се редуцира до една общовалидна формула, той даже не идеология, а по-скоро духовна нагласа. Все пак според мен тази нагласа трябва да се проявява в някаква степен и при „битовите дреболии”, в ежедневието, в културните вкусове. Един истински политически консерватор например според мен не може да се захласва наивно по все новите и новите комерсиални дрънкулки на пазарната икономика, а ако го прави, значи в дълбочина не е истински консерватор. А може би греша и това е възможно?
Така например кодексът, макар и по-удобен, не измества свитъка в древността изведнъж и дори в 6 век свитъкът се е смятал за символ на класическото образование, на прочутата „пайдея”. Ако живеех в античността, щях да държа на свитъка и да избягвам кодекса. А електронните книги може да са удобни в някои случаи, например при пътуване, но хартиената книга си остава истинската книга.
Въобще това е интересен философски въпрос: трябва ли политическият консерватизъм, който държи на старите институции, порядки, партии и т.н., да е съпътстван и от „битов” и културен консерватизъм?
Прочетете главата за отношението към традиционните ценности в моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (пълното издание), там съм изразил позицията си спрямо консерватизма. У нас обаче всичко е своеобразно, а представите на хората за всичко са изопачени, в това число и за консерватизма. Дотам, че често разбираме това или онова тъкмо наопаки на вярното, на истинското. На някои консерватизъм, примерно, им се струва, че е привързаността към комунистическия манталитет. Да си консерватор обаче не означава да си антимодернист. Или да си противник на новаторството. Новите неща, които имат бъдеще и се свързват със значимото на общочовешката традиция, би следвало да бъдат подкрепяни от адекватния на живота консерватор. Има и кух консерватизъм, свеждащ се до сляпа привързаност към старото и глупаво противене на всичко ново. Мислещият консерватизъм в новите неща открива ония, които се свързват органично с традицията - и я продължават на ново ниво. Спрямо четенето проява на здрава консервативност е да обичаш да четеш. Независимо от какъв източник (конвенционална книга, електронна, от екрана на телевизора, от вестника, списанието и пр.) Противоположност на четенето е нечетенето, отказа от четене, сиреч, привързването към визулната култура на "движещите се картинки". Модернисти са тия, дето не четат, а гледат телевизия, за тях телевизията им задоволява "духовните потребности"; тия хора са именно "модерни". Щото четенето е нещо консервативно. А откъде човек чете няма никакво значение.
Да, това е убедително и звучи добре, мисля, че мога да се съглася. Нямам никакъв проблем да се съглася с чуждо мнение и да ревизирам собственото, стига аргументите на другата страна да са достатъчно силни. Желая Ви приятно четене с новата електронна книга.
Днес си мислех, че проява на "здрава консервативност" е привързаността към писменото слово и дори към... буквите, нещото, което е вечна форма за придаване на материално битие на мисълта. Това именно е нещото, на което консервативно настроеният човек не може да измени. А това как (и на какъв носител) ще се разпространяват нашите мисли вече е подробност, която няма съществено значение.
Публикуване на коментар