Обещах вчера - виж: Зачена се творение, което обещава да стане грандиозен памятник на световната, на общочовешката литература и духовност! - да пиша свой коментар на станалата вече историческа заповед (на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) за уволнението на "абсолютно неспособния да бъде учител", на "пълния некадърник"... Ангел Грънчаров, една заповед, която съвсем скоро ще бъде най-внимателно тълкувана, анализирана и коментирана, и то не къде да е, а в съда, в Районния съд в Пловдив: след Атина и на Пловдив, изглежда, е отредено един философ да бъде съден за "вредите", които е нанесъл на... човечеството; прочее, въпросната заповед за уволнение е нещо като "присъда", издадена самоволно от една самозабравила се администраторка, а на съдебното дело просто ще бъде обжалвана тази присъда, щото у нас, да се надяваме, присъди може да издава само съдът, а не този или онзи, на когото това се е приискало! Както и да е, налага се да изпълня обещанието си; та значи ето по-долу моя коментар, за удобство ми се наложи да придам на въпросния любопитен текст една по-аналитична, по-годна да бъде анализирана форма, щото в самата заповед всичко е натрупано както се трупат какви ли не неща на бунището, пък ний, както е известно, сме естети: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
22 коментара:
Госпожо Анастасова, той Ви се подиграва тоя Грънчаров дайте го под съд, вкарайте го в затвора даже!
Оф, дори и да е права една кауза, когато е заливана до потоп с думи, направо си загива...ако не за другите, то за четящите. Четях, четях и вече ми доскуча. Г-н Грънчаров, ако държите да следваме събитията, свързани с Вашата епопея, то поне ни информирайте по-кратко и по-ясно. Разбираме, че сте философ, но бидейки учители не тачим многословността и разбираме същността от раз.
Лина Бояджиева
Г-жо, ний, философите, затова съществуваме, за да дразним человечеството; като съдя по думите Ви, чудесно се справям! :-) Но аз похвали не ща, апелирам към съзнание за важността на проблемите, които описвам. Те не касаят мен, а всеки български учител. Апропо, понеже като учителка сте била разбирала всичко с малко думи, държа да Ви уведомя, че зависи от предмета: някои неща се разбират и без думи, за други, дето са по-сложнички и по-важни, а и имат по-голям смисъл, се искат повечко думи. Нека да не издигаме умствената ленивост за добродетел, давате ли си сметка ако ний, учителите, се поддадем на тази напаст, до какво ще доведе туй нещо при учениците ни?! :-) Прочее, общо взето ний, учителите, затова имаме такава огромна отговорност: щото и без да си даваме сметка моделираме според сее си своите ученици. То и затова учениците са ни такива - щото ние сме такива. Та имайте добрината да схванете, че се старая да предавам с есетата си един по-значим и богат смисъл, той не може да се предаде с малко думи. Ако можеше, повярвайте ми, щях да го споря. С писане се занимавам от много години и доста съм напреднал в тая сфера...
Тц,тц... оставам безмълвна
Лина Бояджиева
Радвам се, че ме разбрахте! Толкова сте любезна! :-) че нямам повече думи :-)
Не разбирам как би могла да се обоснове тезата, че индивид, който извършва професионална дейност продължително време, като стартът в тази дейност е бил, да предположим много успешен – отличие при завършване на необходимата степен образование, успешно придобиване на по-висши позиции и квалификации гарантират доживотно /до пенсионно/ изпълнение на професионалните задачи на същото високо ниво. Не е случайно, че поради най-различни причини – здравословни и психологически проблеми, семейни, различни зависимости, драматични житейски ситуации и мн.други се отразяват на нивото на изпълнение на професионалните ангажименти и затова при много професии с висока степен на отговорност има периодична проверка – реподбор или друго за доказване на необходимото ниво, както, разбира се, даване на шанс за преодоляване на появили се дефицити по някаква причина.
Димчо Трифонов
В началото и мен ме дразнеше многословието на г-н Грънчаров, но впоследствие вникнах в проблемите му. Всеки човек е различен, затова всеки изразява болката си различно. Едни ще мълчат, докато други ще говорят. Действително си мисля, че директорката е прекалила с оценката, изказана като мнение за г-н Грънчаров. Сигурно е, че боли да те нарекат некадърен учител, който не става за нищо. На никого не го пожелавам!
Андреана С.
В личен човешки план изразявам съчувствието си към всички, които полагат усилия да се преборят с несправедливостите. Обикновено, уви, тази борба е неравностойна. Причините да не ги коментираме. Зрели хора сме и всички сме наясно със всекидневието. Волята да се пребориш обаче е достойна за уважение.
Живко Русев
Благодаря за разбирането! Хубаво е когато човек чуе някаква човешка дума на подкрепа и съпричастност. Хора сме все пак...
Г-н Димчо Трифонов, имам чувството, че не се доизказахте. :-) Кажете си, довършете си мисълта, заинтригувахте ни, пък прекъснахте на най-интересното място :-)
Господине ние завършихме философията и да ви кажа учителката която ви замести както чувам писала на всички почти само 5 и 6 много рядко писала 4 а пък 3 почти няма. Успехът на нашия клас пък е най-висок всички ние имаме 6 отгоре до долу само 6 имаме това е направо рекорд. Така че в общи линии сме напълно доволни тя изобщо като вас не ни е мъчила да мислим много лесно ни пишеше оценките. Всички станахме отличници по философия! Така че сме благодарни че директорката ви изгони при вас беше много трудно. Сорри!
Надя Владимирова Тези "някакви адресати" са всъщност Вашите събеседници . Ако Вие не ги отразявате като елемент в общуването, общувате ли всъщност?
Г-жо Владимирова, аз също ще се опитам да дам отговор на този толкова добър Ваш въпрос. Хронично правите хора не "отразяват" никого освен себе си, правотата им е болест, която те размахват като прани гащи няляво и надясно, дразнейки останалите. Те накърняват чуждото достойнство, но го правят, за да се чувстват център на значимостта си. Нарцисизма си лекуват с обидни квалификации и сардонични забележки към дръзналия да изрази мнение, различно от тяхното. Когато хронично правите хора са и начетени, нежели философи, трагедията става пълна и неконтролируема. "Красивият ум" понякога служи да се вършат повече лошотии, отколкото човешка природа приема за нормално.
И още нещо... Когато човек нарича себе си учител, когато работи в колектив, а и за доброто име на институцията, наречена училище, когато учи учениците си на критичност и т. н., да говори за директора на училището си като за най-черната измет, а себе си да сочи като Спасител на цялото учителско войнство, извинявам се, но това наистина граничи с шизофренност.
Мария Тодорова-Сандева
Според мнението на г-жа Мария Тодорова-Сандева, представено така страстно, излиза, че хората с позиция са нещо като "стихийно бедствие", а пък ако, не дай си Боже, са и личности, държащи на свободата и на достойнството си, са вече толкова нетърпими, че най-доброто отношение към тях, предполагам, е ето това: "пуля в лоб" (куршум в челото") :-) Даже се забелязва, че тя полага да облече в псевдонаучни дрешки своята нетърпимост към различно мислещите хора, наричайки ги "хронично прави", един вид, както се подразбира, тия хора са сякаш "хронично болни": тяхната болест е че са личности. Разбира се, тя не пропуска да удари едно темане на "колектива", който за нея, предполагам, е нещо свято, щото тъкмо колективът е онова, което съхранява "свещената безличност". Е, в край на краищата не пропусна да ми тури и "диагноза", състоянието ми, видите ли, граничело с "шизофренността"; навремето такива като мен, след като вече не са ги обявявали за врагове (и съответно вече не са ги разстрелвали), са ги тикали в психиатрии; г-жа Мария Тодорова-Сандева мен, предполагам, с превелико удоволствие, ако можеше, би ме натикала в психиатрия. Забележете, така тя се отнася към мен, един неин колега: давате ли си сметка обаче как се отнася тя към своите ученици?! Опази Боже такава стихия като нея да ти е учителка?! Тръпки ме побиват даже! :-)
Да умно живеят...
Krasimira Marinova
Четвърт час си блъскам главата над последния Ви пасаж: "Което на мен, като разбиращ човек, само ми показва това, че съм си вършил и че си върша перфектно работата! Това за мен е голяма оценка, аз не ща да ме хвалят, за мен всичко е нормално когато ме хулят. Похвалят ли ме някой ден такива, аз вече ще бъда свършен. Но щом ме хулят, всичко е наред, посоката ми значи е вярната.". Блазе Ви! Какво да кажем ние с гайдите?! В нашата филологическа и, в частност, психолингвистична материя, сме научени да мислим, че разбирането е безкрайно . С други думи, винаги нещо си разбрал, а повечето - не. Питате ли ни ние как се оправяме с тази постановка в главите си?! Но се оправяме някак. Някои му казват вероятностно мислене: има вероятност това, което мисля, да има нещо общо с действителното състояние на нещата. Обаче и за моя вероятностен разум се оказва непосилно да разбере, че някой не иска да го хвалят, а да го хулят, защото именно, когато го хулят той е поел във вярната посока . Е защо тогава толкова настояваме настоящото НС и правителство да си отиде?
Elena Dicheva
Без да броим перфектното вършене на работата, съвършеното т.е., което амен-амен, за ежедневни цели, силно клони към абсолюта .
Elena Dicheva
Г-жо Dicheva, само това ще си позволя да Ви кажа: не вярвайте толкова много на... науката, на нея тия неща не са й по силите, тя никога няма и да ги проумее. И на своя ум толкова много не вярвайте и не се доверявайте. Доверете се най-вече на себе си, на цялата си душа, с всичките й сили и способности. Другояче казано: захванете се да се занимавате с философия. Щом искате да постигнете разбиране на смисъла, само философията може да ви обучи да постигате това. Успехи Ви желая!
Ангел Грънчаров
Благодаря, г-н Грънчаров, но ми е късно вече. Науката необратимо ме е развратила . По-скоро, аз желая успех на Вас. Поне един да е постигнал истината. Поздрави!
Elena Dicheva
Не, позволете ми да не се съглася: никога не е късно човек да помъдрее, откъсвайки се от робуване на научните догми :-) Тъй че въпреки всичко ако почувствате доверие към философията, тя много ще Ви даде... по-скоро: ще Ви помогне да го постигнете сама. :-)
Ангел Грънчаров
Обещавам да опитам. Като се пенсионирам . И ако ме оставят на мира и на нирваната :-)
Elena Dicheva
Представяте ли си какво е в часовете ? Колко трудно се общува с учител, който никога не приема критика, който смята че винаги е прав ? Който смята че има пълната истина в ръцете си, а всички останали, дори и тези, които следят работата му се нищожества ?
Elena Dicheva
"Представяте ли си какво е в часовете ? Колко трудно се общува с учител, който никога не приема критика, който смята че винаги е прав ? Който смята че има пълната истина в ръцете си, а всички останали, дори и тези, които следят работата му се нищожества ?
Elena Dicheva"
Съжалявам сложих името отзад, вместо отпред, исках да се обърна към дамата.
Публикуване на коментар