Много интересен документ, изпълнен с най-дълбока човешка психология - и с покъртителен, направо бляскав човешки морал!

Понеже съм горещ привърженик на принципите на гласността, публичността, откритостта, плурализма, зачитането на човешката личност и нейните ненакърними суверенни права да бъде себе си, да има собствена позиция, да бъде различна и пр., понеже също така най-сърдечно вярвам в ценностите на свободата, в т.ч. и на медийната такава, най-вече съм поклонник на автентичната демокрация като такава, в това число много почитам свободния, демократичен дебат, чрез който се постига напредък в търсенето на истината, а в крайна сметка както в промяната на съзнанията към добро, така и в промяната на самия живот, на действителността пак към добро и т.н.; и понеже, на второ място, много се радвам, че най-сетне моята тъй любезна опонентка в споровете по проблемите на образователната сфера в крайна сметка все пак се принуди да се включи в предлагания от мен и то от толкова дълго време дебат (е, вярно, този дебат ще се проведе в съда, но в това няма лошо, понякога и там се налага да се търси и да се защищава истината), то решавам тази сутрин да дам, дето се казва, думата и на другата страна, публикувайки отговора на многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, чиито действия и бездействия, признавам си, много често съм подлагал на критика в този блог. Правил съм това единствено заради пристрастеността си към истината като върховна ценност на свободата и на демокрацията - и най-вече с цел да допринеса за промяната към по-добро на тежката ситуация, възникнала особено напоследък както в ПГЕЕ-Пловдив, в частност, така и в образователната ни система като цяло.

Та с оглед на всичкото това тази сутрин публикувам писмения отговор на моята тъжба в съда, с която заведох начеващото се днес в Пловдивски Районен съд дяло за клевета; смятам, че българската общественост заслужава да се запознае с позицията на другата страна по този очертаващ се да бъде исторически съдебен процес. На тази основа читателите на блога ще могат да сравнят моя с нейната позиция и сами да си направят подобаващите изводи; тази е моята идея. И ето, позволявам си да я реализирам, смятам, че няма нищо "секретно", едва ли е "строго пазена държавна тайна" позицията на моята тъй уважавана опонентка, пък и тя, щом я и изразила писмено до съда, явно е сметнала, че няма нищо срамно или позорно в това, което е написала. Винаги откритостта е за предпочитане пред интригите, пред задкулисните манипулации и на съзнанията, и на душите, и на отношенията ни, аз именно затова и работя в тази посока (не само) чрез блога си, поканвайки безброй пъти своите опоненти към открития и честен дебат; е, накрая този дебат все пак ще се проведе, след години упорито мълчание на другата страна. Радващо е все пак обаче, че тази друга страна най-сетне проговори, аз приветствам това и ето, в знак на радостта си, най-великодушно й предоставям медийна трибуна, моя така привързан към свободата и плурализма на мненията блог. Готов съм също да дам трибуна на всички, в това число и на всякакви странични и незаинтересовани коментатори. За мен тия неща са интересни и ценни, знаете, страстен изследовател на многоликата човечност съм, и в областта на философията, и в областта на психологията, а напоследък и в областта на правото, на юриспруденцията, на правосъдието, една най-възвишена сфера, която тепърва ще бъде оценена по достойнство - в нейната съдбовна роля за задвижването на тъй младата българска демокрация.

Това е, ето, моля, четете, истината, милата, един ден ще възтържествува, този е пътят, този е начинът - именно откритият публичен и безпощадно предан на истината дебат:

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo