Доколко чистата вяра в Бога у един човек и у един народ подпомага неговия цялостен, не само духовен, но и материален напредък и просперитет?

По публикацията Интересно е наистина защо най-проспериращата, модерна и напреднала нация в света е така привързана към Бога?, с която исках да поставя начало на дискусия - аз там написах само ето това под емблемата на Америка, на САЩ: ?????????? - все пак се изказаха няколко човека, може да се приеме, че са направени първите стъпки към една дискусия, разбира се, не точно по същината на проблема, но все пак. А мен наистина много ме интересува този въпрос, ето, повтарям го:

Интересно е наистина да се разбере защо най-проспериращата, модерна и напреднала нация в света е така привързана към Бога?

Или, другояче казано, този въпрос в чистата му форма може да се преформулира ето така:

Доколко чистата, автентична вяра в Бога у един човек - и дори у един народ като цяло - подпомага неговия цялостен, не само духовен, но и материален, сиреч, общокултурен просперитет?

Аз си спомням, че приблизително по този начин постави този въпрос моята добра приятелка г-жа Мария Василева, която на примера на Швейцария - в своите вълнуващи репортажи за тази невероятно преуспяла, богата и благоденстваща страна, които направи (и написа) специално за този блог - на няколко места подчерта тъкмо това: един народ, който не е привързан с цялото си сърце към Бога, няма как да постигне кой знае какво, напротив, такъв народ много страда. Ние, българите, сме пример за един такъв народ; а някога, примерно в средновековието, във времената на Симеон Велики и на Иван Асен Втори, примерно, във времената на подем и разцвет на България, вероятно сме били искрено вярващ в Бога народ?!

Та аз продължавам да настоявам да поговорим по-усърдно и по-задълбочено върху този немаловажен въпрос, ето, отново го поставям, а тия дни, живот и здраве да е, най-вероятно сам ще се изкажа по него, ще опитам да обоснова тезата си, щото аз наистина съм дълбоко убеден, че без вяра в Бога нито отделният човек, нито цели народи, няма как да постигнат кой знае какво, напротив, на главите на такива народи и човеци обикновено се стоварват какви ли не страдания и изпитания. И защо е така е много интересно да се опитаме да осмислим, не е това, което първоначално ни хрумва, именно, че "недоволният от нас Бог" ни... отмъщава, не, това не може да е истина, защото Бог обича и търсещите своя път към Бога човеци и народи. Друга е истината по този въпрос, и тя е неотделима от главната идея на религията на свободата, каквато е Христовата религия. Но по този въпрос, рекох, ще се изкажа тепърва. Ще ми се обаче преди това други хора да се изкажат, дискусията по тия теми, вярвам в това, ни е в някакъв смисъл съдбовно необходима.

А ето сега началото на тази дискусия, тя е рехава и по нашенски обичай на моменти избива ако не в... простотии, то поне в умствена, в душевна, в личностна оскъдица - всеки може да показва само това, което има в себе си, не нещо друго и различно, всеки се хвали с това, което има в изобилие! - но все пак ето, казаното все нещо показва:

Анонимен каза: Към кой бог по-точно? Тор, Зевс, Жизъз, или Аллах?

Ангел Грънчаров каза: Бог е един, имената, които му даваме, нямат особено значение, таваришч възтъп болшевишки атеистичен агитпропчик...

Анонимен каза: Почти сте прав. Трябва само преди думата "един" да добавите думата "нито" и ще сте напълно прав. :)

Веселин Драков каза: Виж страната с най-много безбожници и ще си отговориш!

Ангел Грънчаров каза: Не съм немислещ комуоид че да си позволя да кажа това, таваришч...

Да каже човек без замисляне "Няма Бог!" е точен, непоклатим атестат за малоумие, имащ по-голяма тежест от всяка университетска диплома! :-)

Анонимен каза: Най-много безбожници има в скандинавските страни. Въй, кви глупаци, а?

Не твърдя 100%, че не съществуват никакви богове, просто е извънредно малко вероятно. Едва ли съществува и един биля.

Анонимен каза: Току-що обявихте за малоумник Спиноза, Бъртранд Ръсел и Чаплин. Бравос на вас, Грънчаров!

Ангел Грънчаров каза: Не бързайте да се редите до Спиноза и Бъртранд Ръсел; те са отричали Бога, мислейки, тяхното отрицание на Бога е плод на мисъл, е резултат на мислене; Вие обаче не мислите. Не Ви личи да сте способен на това занимание...

Анонимен каза: Не се оправдавайте, а просто си признайте грешката. Казахте, че отричането на бога е признак на малоумие. Според вас Ръсел и Спиноза са малоумници. Бравост!

Ангел Грънчаров каза: Ето какво съм казал, четете внимателно и се опитайте да осмислите написаното:

Да каже човек без замисляне "Няма Бог!" е точен, непоклатим атестат за малоумие, имащ по-голяма тежест от всяка университетска диплома! :-)

ДА КАЖЕ ЧОВЕК БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ... това съм написал. Чаткате ли сега за какво става дума? Опитвайте чат-пат да се замисляте. От това не боли...

Анонимен каза: Господин Грънчаров, написал сте:

"Бог е един, имената, които му даваме, нямат особено значение."

А защо трябва да е само един? Аз лично съм мислил много по въпроса, бил съм и радикален християнин, бил съм и краен атеист. Но едва след като приех политеизма като свое убеждение за света намерих личен покой. Харесва ми това да има много личности на божествената същност, да има избор, да има свобода...

Ангел Грънчаров каза: Нека всеки да си вярва в каквото иска, нека някои да си вярват, ако искат, в нищото; вярата в нищото, нихилизмът, е много разпространена в наше време, а какво име ще дадем на това "божествено" нищо, няма абсолютно никакво значение.

"Божествената същност" да има "много личности", въплощаващи я по един индивидуален начин, е интересна хипотеза, която обаче трудно може да се съчетае с пълноценната идея за Бога. Да има "много богове" може и много да се харесва някому, но това нещо, този политеизъм, съвсем не може да се съчетае със самото понятие за Бог. Ако опитаме да се доближим до него, няма начин да не установим, че "многото богове" е нещо като детинска игра на неукрепналия разсъдък, неслучайно политеизмът съответства на такъв стадий на човешкото развитие, който може да се оприличи с детството на човека - и човечеството. Именно тогава хората не са имали нужния потенциал да се доберат до така богатата на смисъл и съкровена идея за Бога - но са вървели по този път към Него.

А да се изрази дескриптивно (и дискурсивно) идеята за Бога (или що е Бог) е най-трудното, което изобщо може да бъде. Хегел е правил такива титанични опити. Не е преуспял кой знае колко. Не можем никому да обясним какво е Бог, обяснението не стига, няма тия възможности да постигне истината на Бога. Какво е Бог разбира най-добре сърцето. Ако сърцето е поразено с вируса на неверието, на отчуждеността от естеството на живота (Бог е извор на живота), то нищо не може да помогне на такова сърце, на това сърце. И такива хора са обикновено жалка картинка. То е нещо подобно на това човек да се изпълни със "съмнения" относно истинността и реалността на... собствения си баща. Нещата хем са много сложни, хем в същото време са много прости. За едни хора и за едни сърца са прости, за други хора са невъобразимо сложни, непостижимо сложни. Всичко решава вярата когато става дума за Бога. А що е вярата също е нелек въпрос. Същинска загадка на живота и битието, на живото битие. Пълно е със загадки наоколо, не забелязвате ли? Най-възвишената е загадката - или тайнството - на Божието Битие.

Бог е една вечна загадка за човека - и едно непостижимо в цялата си величавост тайнство за човека. За искащия да бъде човек в истинския смисъл на думата. За другите това, предполагам, няма особено значение...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo