Менци и здравец от министъра, автор: Дияна Костова
Снимка: © webcafe.bg
Първият учебен ден в Първа Английска гимназия - с китка здравец от служебния министър Коларова и концерт на Веселин Маринов. (Вижте повече в снимките)
Никой не знае кога е написан сценарият за "тържеството" 15 септември, но откакто е разпределен с окръжно по всички краища на държавата - не е мръднал. Може би някъде през 70-те - също като "банкетите", "уборките" и "спортните празници". Само пионерските връзки на учениците-конферансиета ги няма, а госпожите са изместили другарките.
Училищното ръководство обаче все така с раболепие се е залепило за нечие високо присъствие - служебни министри, кметове и кандидати за народни представители обикалят училищните дворове "на ура", с наръч от прашасали приветствия.
По-обиграните политици залагат на сигурното - преразказ без елементи на разсъждение на делото на Кирил и Методий / Черноризец Храбър / Софроний Врачански / Вазов / Ботев / Левски / съответен училищен патрон. Страстоубийствена патетика, гарнирана с импровизиран концерт на Веселин Маринов в Първа английска(?!)... Кич, та дрънка.
По-младите в занаята импровизират, с което оплескват пейзажа още повече. Министърът на енергетиката Васил Щонов говори за тежката макроикономическа среда пред тийнейджърите от английската гимназия в Пловдив.
На по-малките ученици им се заканват, че са "погалени с перото на таланта". А зрелостниците получават присъдата преди дипломата - "вие сте продукт на 12-годишните ни усилия".
Министрите са кът, не стигат за всички желаещи, затова се налага да тъкат на няколко стана - откриват, говорят, пожелават, ръкостискат и после яхват служебния автомобил към следващото учебно заведение, организирало тържеството си според министерската програма.
Пирон в програмата е благоевградската математическа гимназия, която има честта да е излъчила президента на републиката. Днес гимназията посрещна учениците с металодетектори и проверка за оръжие от НСО. Заради непреодолимото желание Росен Плевнелиев да "уважи" родното училище и да се смеси с народа.
За повечето деца това е първият сблъсък с Държавата.
Държавата е строй, дискомфорт, празник насила, неразбираем протокол, вкочаняване, бланкетни речи и загуба на време.
На бъдещите граждани им се вменява, че оттук нататък ще бъдат декор за изявата на чиновника. Че най-голямото достижение на живота след училище ще бъде да се превърнеш в началник на ведомство, да раздаваш акъл от върха на стълбището и да тъпчеш питки с мед.
И така ще е докато някой не се сети да изгони политиците от училищния двор. Докато всички не осъзнаят, че сервилното отношение към властта е една от причините за провала на образователната система, за отблъскването на децата и за маргинализирането на учителското съсловие.
Дотогава за политиците откриването на учебната година ще си остане чудесна ПР-възможност и сигурно телевизионно време в праймтайма (умножено по залога на предизборната кампания).
А за повечето ученици и родители политиката завинаги ще си остане словоблудство, набиване на крак и един ден ваканция след изборите.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Четвърт век след "промените" училището си остава непроменена тоталитарна структура от Сталинските времена.
Учениците излежават присъди по време, не по достигане на резултат. Избързването е забранено, всички "напредват" с темпа на най-незаинтересованите.
Всички стоят на чиновете "с гръб към другарчето" и единственото лице което виждат е това на техния фюрер.
Практически единственият метод е тромавият "вербално лингвистичен".
Подложени са на безпрецедентна възрастова сегрегация.
Не е позволена обмяна на емоции или информация с връстниците.
Дресират ги със звънци, нямат лично време и лично пространство.
Не могат да избират какво, колко и как да учат.
Максималното време, в което им е позволено да се съсредоточат над дадена тема е лимитирано до 45минути.
Надявам се в един близък ден родителите да осъзнаят, че училището не обучава и възпитава личности, а дресира работници за монотонна конвеерна работа - и да принудят политиците - вместо да се веят по казионните тържества - да заговорят за НОВ ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР В ОБРАЗОВАНИЕТО.
Николай Дренчев
Фалшива приповдигнатост и парадност цари на всеки 15 септември. Какво празнуваме? Това, че най-накрая учениците влизат в нормален ритъм след 3 месеца и повече (в зависимост от възрастта) размазваща лятна ваканция! Навсякъде другаде из Европа започват на 1ви септември, след като са приключили в края на юни. Един от абсурдите на държавата ни е, че има претенции да отглежда образовани деца, но реално учениците лентяйстват през повече от една трета от годината! За три месеца ваканция те не само забравят какво са учили през годината, те забравят какво е да учиш и да полагаш каквито и да било умствени усилия. През септември започват сякаш от абсолютната нула! Кога най-после т.нар. капацитети в образованието ще се замислят над това?
Dessi Tzoneva
Страхотна статия! Пляскане :-)
Публикуване на коментар