Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
четвъртък, 11 септември 2014 г.
Малка разходка с мой най-спонтанен разказ за разни истории около Съдебната палата в Пловдив
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Хубава камера имате, видеото е приятно за гледане!
Още по-хубаво щеше да е, обаче, ако бяхте директор на гимназията, до която се намирате. В нея учат философия интензивно, но не вашата философия, а друга. Колегите ви филисофи там поддържат предизборно БСП, така са се записали в обявите на интернет пространството. Жалко, много жалко, защото това училище, бивша Първа мъжка гимназия,най-старата гимназия в България, през която са преминали личности, с които най-много се гордее страната ни, разположено в центъра на града, сега "принадлежи" на партията столетница идеологически. Мисля си, колко е далече това училище от вашите идеи за образованието. Вместо сега да ги прилагате в него, една друга администраторка, подобие на Анастасова, имаше гениалната идея да заключи директорския кабинет и да вдигне колектива, подобен на този в ТЕТ Ленин, срещу вашето назначение за директор на гимназията. Без причина. Причината всъщност беше нейното желание като заемаща длъжността заместник-директор по онова време, да се домогне до поста директор. И се домогна, и от тогава нататък училището с нищо не се промени към добро. Остана му само славното минало от преди 1944.
Най-хубавото в момента е това че онзи Ангел Грънчаров от Пловдивския Университет, който без много шум се отказа от директорското си място, сега не е същия. Той намира сили да се противопоставя на ретроградните сили, въпреки положението в страната ни, много по-окаяно от онова в онези години. По-зрял, по-уверен, по-решителен и по- борчески настроен след двайсетина години. Вижте автобиографията му- отличен ученик, перфектен студент не къде да е, в най-престижен университет,взел изпитите си и завършил предсрочно. университетски преподавател и после.... Сега се бори за учителско място. Какви катаклизми разтърсват страната ни, какво адско мракобесие виси над нея, какво духовно падение се случва понастоящем, та талантливите,образованите, водещите личности, призвани да дърпат напрад, са запратени с удари от всякъде в такава немилост. Всички сме виновни за това, което се случва. Просто, да се засрамим ,да наведем глава и да не мълчим повече,да не превиваме безропотно гръб, да върнем достойнството си. Нали от нас един ден ще остане само това- с добра или лоша дума да ни споменават. Бяхме ли добри хора в краткия земен живот?
Публикуване на коментар