Ново безпощадно и правдолюбиво открито писмо до Б.Борисов, с оглед да му помогна да не се мъчи като герест петел, оплел се в кълчища

Изборите завършиха, знаят се вече точните резултати, а сега, през идващата седмица, предстоят тежки преговори за съставяне на правителство, за конституиране на властта. Иде, задава се времето на големите сеирища и на гешефтарските, на безсрамните пазарлъци. Ошашавеният от толкова много лъжльовци народ избра най-нестабилния и нежизнеспособен парламент, пълен с какви ли не безскрупулни политически въжеиграчи, които са готови на всякакви мерзости - само и само да се наврат във властта, само и само да лизнат и те нейния така апетитно димящ кокал. Над всичките тия позьори и фукльовци от различен калибър се извисява исполинската, направо титаничната фигура на спасителя от Банкя, народния кумир, оправяча на нацията и страната ни. Нему се падна късметя пак да опита да ни оправи, тоя път окончателно и безвъзвратно. За първи път системата не сработи и нов оправяч не се найдè, кандидати за славата като Бареков не можаха да подлъжат толкова наивници, че да придобият решаващо значение; ето, налага се да залагаме за втори път на показал какво може и вече поразвенчан народен кумир.

Положението е тежко, но тия, които планираха обаче политическата структура по олигархично-мафиотския путински (и кагебистки) модел - добрите, наште "десни" да си подхвърлят топката и да се сменят във властта с добрите и наште, с проверените в изпитанията "леви", сиреч, който и да управлява, мафията винаги да е на власт - та сценаристите на туй безвкусно руско "демократично" театро, предполагам, са доволни, ето, произведената играчка е на път да проработи: цялата пропагандна машина месеци наред работи за да ни убеди, че сега топката на властта пак требе да мине в ръцете на банкянския титан, ето, това се случи, а БСП също израпортува и заяви, че минава в опозиция. Е, що пък да не пробваме и германския модел на "голема коалиция", другари, още повече, че он може да работи задълго, верно, тая теория има своите рискове, щото току-виж, народът в един момент може да се усети как го баламосват и да си подири правата, сиреч, да обърка сметките на кукловодите. Реформаторският блок, единствената "антисистемна", антиолигархична и действително прозападна, проевропейска политическа формация започна да набира сила, което крие своите рискове за системата. Но е факт, че тия дни ни предстои да видим как ще се решава казуса със съставяне на ново правителство, тоест казуса за подялба на реалната власт, щото въпросният оправяч от Банкя явно нема ресурса да играе самостоятелно, като пълновластен господар, налага му се да преговаря, да се съобразява с малките, да си играе на демокрация, да се преструва на демократ, което, по всичко си личи, му е изключително неприятно.

Тоя човек излъчва с цялото си същество откровен авторитаризъм и пълно пренебрежение към ценностите на демокрацията, той с всяка своя дума погазва нейните принципи, нейната култура, нейния манталитет, съзнанието, характерно за автентично демократично мислещите. Интересен казус се заплита, поднася ни го самият живот, а именно хора с ярко болшевишко мислене, дето се мислят за най-силни, най-прави и най-умни, щот, видите ли, биле най-много, ще се видят принудени да изтърпят претенциите на "малките", които, видите ли, "ще ми се правят на интересни", "ще ми поставят условия", "ще изявяват претенция", айде де, айсиктир, я пък такава наглост нèма да търпим! А демокрацията всъщност е точно това: не болшинството (мнозинството) да може да си прави каквото му скимне с малцинствата, а да се съобразява с тях, да се вслушва в техния глас, да ограничава себе си, за да гарантира и техните интереси; щото, за ваше сведение ще го кажа, че ако имаме пълен диктат и самовластие на мнозинството, то това не е никаква демокрация, това си е най-банален болшевизъм. Да, ама некои хора са възпитавани от дъртия правешки диктатор Тодор Живков, он им е учител и наставник в политиката, те нему са се кланяли на младини, тоя болшевишко-комунистически стереотип явно си стои непокътнат нейде вътре, в побелелите и оплешивелите им от "изстъпленията" на демокрацията и на вироглавите демократи глави.

Наблюдавам най-внимателно всяка стъпка и всяко изказване на Бойко Борисов. Това, прочее, го прави целият български народ, едва ли аз единствен правя това. Старая се обаче да тълкувам накъде ли, дето се казва, ще го избие, щото объркаността му е очебийна, той съвсем друго си представяше когато преди изборите твърдеше, че ако нèма самостоятелно мнозинство от поне 121 верни депутата, нèмало било да иска да ни управлява, а щял бил да ни фърли пак в ненаситната вълча паст на БСП и ДПС - и в пастта на руската медведица фактически. Забравил изцяло какво е говорил до оня ден, той първо се изфърли, че щял бил да прави "правителство на малцинството", подкрепяно от... сички, пък като видя, че тоя номер нèма да мине, му се наложи да приеме основното средство на работещата демокрация, именно преговарянето, диалога, договарянето с ония, с тъй неприятните му "малки" играчи, които сега, видя се, имат решаващо значение - понеже са в позицията на балансьори. Хубавото на цялата ситуация е това, че тоя път се налага да има поне двама балансьори, примерно Реформаторския блок и Патриотичния съюз, а не само един, щото знаем какво се случи в по-миналия парламент, когато Бойко Борисов просто си напазарува потребните му депутати, купи си, плати си на цели парламентарни групи, прави що му дойде на главата, та си поуправлява по своя тертип, именно както бай Тодор Правешки го е учил. Да видим дали и сега работите няма да тръгнат в тази същата посока.

Или пък ще тръгнат в една друга, по-истинска, по-вярна посока, а именно, както предлагат реформаторите и част от Патриотичния съюз, към сключване на ясно и открито споразумение, с точна програма, с ангажименти пред нацията, със срокове, с преразпределение на отговорностите и пр. Оказва се, за пълна изненада на Б.Борисов, упражняването на властта си има същинска технология, тя не е да правиш каквото ти скимне, да налагаш на всички волята си, изхождайки от собствените си представи и капризи, от това каквото ти се мержелее в бедния акълец. В условията на демокрация работите стоят съвсем иначе, потребно е отчитане на всички интереси, на интересите на цялата нация, властта се свежда до отговорна работа в интерес на всички, и на "малките", и на "големите", щото тия, дето не мислят като мен, не са мои врагове, а са ми даже много полезни, щото те единствени могат да ме предпазят от грешки, от увлечения, от, да го кажем съвсем директно, посиране (с извинение за думата!). В периода на управлението си от 2009 до 2013 г., до февруари, когато му скроиха шапката и го свалиха от власт, Б.Борисов игнорира до едно всички разумни предложения на тогавашната дясна сила в Парламента, именно на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, на хората около Иван Костов, и направи такива пируети, че успя да нанесе ужасни поражения на държавата, страната и народа. Сега явно вече така няма да може да управлява, налага му се да понаучи некои от тънкостите на истинската демокрация, която забележимо му е изключително неприятна: да се съобразяваш с некакви си там "малки", да отчиташ и техните виждания, да приемеш настояванията им за разумни, това според манталитета на Б.Борисов е не само неприятно, то, видите ли, се възприема и като унизително: всемагучий титан, властелин и самодържец да е принуден да се съобразява с некакви си там Мойри, с некакви си богини на съдбата, да слуша некакви си весталки и прочие демократични и разумни "идиотщини"!

До скоро Б.Борисов беше възприеман като една физически яка, дива и първична космологична политическа сила, нещо като едно едро, нахално и капризно дете, любимец на отгледалата го, на родилата таз свидна рожба малоумна нация, дете, което е способно да ревне ако му отнемат некоя играчка, особено пък тъй опасната играчка на властта. Да, ама в живота стихията на ирационалните, безсъзнателни и диви влечения към властта требва да бъде уравновесена от противотежестта на онази хармонизираща сила на живота, която наричаме съзнание или разум; само мускули за да се оправяш в тоя живот не са достатъчни, иска се и акълец. Първичното, ирационалното начало трябва да бъде рафинирано, все някога наште политически любимци требе да порастат, требе да се разделят с детството, с блаженото време, когато като ревнеш капризно, и мами, и баби, и тейковци се разтърчават да ти угаждат. Е, за Б.Борисов дойде момента да престане да е милото галено дете на българската политика (и на българските медии най-вече, които ни натрапиха тоя хубостник!) и да почне поне малко от малко да се рафинира, както това става в периода на юношеството, когато се налага да почнат да блещукат искрите на разума, когато ще ти се наложи да почнеш да се самоограничаваш, когато ще разбереш, че сичко, що фърчи, не се яде, че сичко живо не може да рипа по твоята свирка, всички нема как да трябва да ти изпълняват капризите и да ти угаждат. Не може да си играеш със съдбата на целата нация, драги ми Борисов, не може нацията да ти угажда на капризите, на властолюбието, не може всички нас да ни разиграваш както ти хрумне, а се иска, казахме, да порастеш малко, да разбереш некои истини на живота, без които иначе неминуемо ще си счупиш главата - както некои млади малоумници на пределно тъпите си родители им земат луксозната кола и натискат педала до момента, в който не си счупят главата, блъскайки се в някой бетонен стълб или в некое дърво. А карането на "държавния кораб" в едно бурно море е доста по-трудна задачка от вихреното управление на един мощен лъскав автомобил на мама и тате.

Такива ми ти работи, аз така виждам нещата и в тоя момент - вярно, че у нас кой ли ти пък слуша философите особено?! - решавам все пак и въпреки всичко да направя нещо, с което ще дам своя граждански принос в решаването на стоящите пред страната проблеми; да, може да звучи като крайно грандомански, но и обикновен гражданин като мен може с нещичко да допринесе за разплитането на така и така оформилия се превъзходен политически възел. Как може да стане това ли? Ще ви кажа какво ми хрумва в моята многопатила, нагледала се на какви ли не сеирища глава в ето този момент.

Има едно нещо, което аз именно като обикновен гражданин имам като предимство: мога да си позволя да кажа онова, което отговорните политически мъже не могат да кажат - или е трудно да си позволят да кажат. Да се разберем за едно нещо: наште политици, избраниците ни, дето сега отидоха у Парламенто с нашия, на гражданите, глас, не са наши господари, не са щастливците, на които сички сега завиждаме, а са наши... слуги, които трябва да работят от ранна утрин до късна вечер за решаването на нашите общи проблеми. Да, казвам ви нещо, което, убеден съм, силно ви изненадва: не депутатите са наште господари, нема такова нещо, те са наште слуги, а пък ние сме техните господари, повтарям, за да го запомните хубаво - ние, гражданите, сме господарите, а политиците, в това число и лъчезарният Бойко Борисов, са все наши слуги. Мисля, че е добре това съзнание да го имат най-вече тия, дето сега си мислят, че са успели едва ли не да фанат... Тодор Живков за... шлифера, щом са успели да се наврат в Парламента, ало, господа депутати, драги господа кандидат-министри и кандидат-министър-председатели, знайте добре, за да не ми се налага да го повтарям: вие сте наште, на народа, слуги, а ний, гражданите, ний, народът, сме ваште господари - и внимавайте много какво правите, че ще идете по дяволите! Е те това нещо все некой требе да им го каже на наште политици, не мислите ли? Щото те живеят, горките, с илюзорното съзнание че са ни нещо като господари, а пък ней сме нещо като... уфси, като овце де, като говеда, като слуги, като презрени роби, като плебеи там некакви и прочие, да имат много здраве от мен, но това не е така, напротив, точно обратното е, те са наште слуги, а ний, гражданите, сме господарите! Та понеже като философ се чувствам длъжен да кажа директно в очите ония истини, които са най-неприятните, ето, изпълнявам си дълга, и тази сутрин, в тоя именно момент, решавам да изпратя лично на Бойко Борисов една "телеграма", едно съобщение, той ми е нещо като "приятел", е, само във фейсбук, не знам как стана така, че той ме прие за свой "приятел", но ето, ще се възползвам от това обстоятелство и след малко ще му пратя на лични съобщения следната "телеграмка":

Здравейте, драги господин Борисов,

Започва една седмица, в която Ви предстои вземането на важни и в някакъв смисъл съдбовни решения, съдбовни за страната и за нацията. Ще водите преговори за съставяне на правителство, за решаване на нелекия казус за формиране на властта. Не Ви завиждам, предстои Ви тежка работа и ето, моя милост, като съзнателен и ангажиран български гражданин реших малко да Ви помогна - за да си изпълните ефикасно работата. Как ли? Ами ето как:

- Първо, сметам, че некой требе да Ви каже некои работи, да Ви каже онова, което никой от ласкателите и подлизурковците около Вас няма да посмее да Ви каже; това, дето тоя некой требе да Ви го каже, решавам да Ви го кажа аз, един обикновен български гражданин, само дето съм и малко необикновен де, щот съм философ, пък съм и блогър, тъй да се рече, е, пиша всеки ден, вълнувам се, затуй решавам да Ви кажа именно онова, което никой не смее да Ви го каже или рече, което всички упорито мълчат;

- Аз имам намерение да Ви напиша, драги г-н Борисов, цело едно писмо, в което да Ви кажа всичките ония неща, дето никой нема да посмее да Ви рече, ама сега-засега ще се задоволя да Ви река само част от онова, което все некой е длъжен да Ви го каже и рече, с оглед да Ви предпази от погрешни стъпки, които в настоящата крайно тежка ситуация могат да се окажат фатални - и то най-вече за Вашето собствено политическо бъдеще. Един вид, като ще Ви кажа някои, предупреждавам, крайно неприятни истини, аз искам да Ви помогна, щото разни подлизурковци, дето Ви величаят, че сте "най-велик", "най-умен", "най-проницателен", "най-мъдър" и "най-не-знам-си какъв още" (имам предвид опозорили се най-сетне цялостно особи като Едвин Сугарев, Георги Марков, бившия конституционен съдия и останалите от този сорт), та значи всичките тия, дето Ви хвалят, ако помислите малко, ще откриете, че именно те всъщност Ви тикат към провала, а ний, дето Ви критикуваме, всъщност Ви правим добро. Щото с критиките си хем на Вас лично помагаме, хем помагаме и на нас всички, щото, г-н Борисов, да Ви кажа нещо, което требе да знаете непременно: истината е интересна, не лъжите, не залагайте на лъжи, г-н Борисов, истината, колкото и да Ви е Вам лично неприятна, колкото и да ви се види горчива, е значително по-полезна и от най-сладките и съблазнителни лъжи, вервам, това вече требе да сте го разбрале, е, за секи случай аз Ви го повтарям, за да не го забравите никога повеке;

- Та писмото си до Вас ще го напиша тия дни, а това, което сега Ви пиша, го възприемете само като въведение; на второ място, Ви съветвам да прочетете какво написах тая сутрин, всичко е по Ваш адрес, е, на моменти може да съм Ви ухапал и по-жестоко, да съм Ви наръфал малко, но не се плашете, то колкото повече боли, толкова е по-добре. Казвам Ви това щот аз съм нещо като терапевт, занимавам се с философско консултиране, Вий за такова нещо не сте и чул, но ето, сега чухте, има такова нещо: философите, които по презумпция сме мислещи и стремящи се към разумността "търсачи на истината", казваме на разни хора, нуждаещи се от помощ, онова, което никой друг не може да им го каже или рече, а всеки друг ще предпочете да замълчи; за нас, философите, единствено истината има значение, докато останалата част от човечеството обикновено предпочита да бяга от истината и да се отдава на съблазнителните лъжи; е, аз на Вас лично искам да Ви предпазя от тая глупава жизнена стратегия, от това глупаво поведение, което не бива да е стил на поведение на политик като Вас;

- Приемете това мое съобщение като начало на писмото, което обещах да Ви напиша тия дни; горчивото лекарство требе да се приема на малки глътки, щото лекува дозата, а не самата субстанция; ако нещо се приеме в прекалено голема доза, може да отрови човека, а не да го изцери; та затова аз процедирам именно така, за днес стига, утре, ако искате, ще продължа да Ви пиша, Вие обичате да говорят за Вас, предполагам, то е човешко, ала предимно обичате да Ви фалят, е, аз пък единствен нема да Ви фаля, а ще си позволя да Ви кажа самата истина в очите; сам си правете сметката кое Ви е лично по-полезно, да Ви фалат ли или да Ви критикуват;

- Впрочем, аз вече съм Ви писал подобни писма, Вий явно сте получавал много "открити писма", разбирам Ви, тъй че едва ли сте запомнил таман моето, което Ви изпратих в понеделник, на 12 май 2014 г., то има следното заглавие Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!" и ми се ще да го прочетете и сега, да му обърнете по-големо внимание, ще имате съответната полза, убеден съм в това; второ, държа да Ви известя, че седмица след това мое писмо до Вас, именно на 19 май 2014 г., сиреч, на следващия понеделник, назначена от Вашето, драги г-н Борисов, правителство, директорка, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова ме уволни от работа (!), аз иначе работя като учител по философия и гражданско образование, е, значи, тя ме уволни от работа точно седмица след като Ви изпратих туй свое "безпощадно правдолюбиво писмо"; виждате как ми се отблагодари Вашата фенка заради това, че имах добрината да Ви кажа некои истини, от които и сега не отстъпвам, напротив, държа много да ги знаете;

- Това е, утре или съвсем скоро ще Ви кажа още некои неща, които сметам, че са важни за Вас в актуалната политическа ситуация, щот онова мое писмо касае предимно Ваши грешки от миналото, е сега е важно настоящето и особено бъдещето; за тия неща ще поговорим съвсем скоро;

- Аз един вид се "самоназначих" за нещо като Ваш съветник и дори учител, граждански такъв, е, нема значение, държа да Ви кажа какво мисля, пък Вие ако искайте, вслушайте се, ако не, здраве да е - прав Ви път.

Спирам дотук. Дадох Ви достатъчно "домашна работа", ще ми е интересно как ще реагирате. Предчувствам, че ще си замълчите, както и подобава да правят олимпийските божества. Иначе говорите за щяло и нещяло, ала за истински важните неща съвсем не щете даже и да помислите. Е, аз съм достатъчно нахален и сам се наврях за да Ви кажа тъкмо най-важното, по моя преценка, Вий, разбира се, нема да се излагате да обръщате внимание на "плазмодий" кат мен, но това е в реда на нещата, не се притеснявайте. Хайде, чао засега, бъдете здрав и мислете! Мисленето винаги е много полезно нещо, виж, говоренето, дърдоренето, особено пък без да се мисли, съвсем не е чак толкова полезно...

С добро чувство: А.Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo