Нови учебници през 2015 г. и нови учебни програми до месец-два обеща новият образователен министър проф. Тодор Танев пред БНТ.
... Според него обаче бързи реформи в образованието не са нужни и затова преди да бъдат направени, той ще започне обиколка в българските училища, за да разбере какво искат те. Три пъти крой, преди да режеш. Искате да се подсигурите? Който е правил реформи бързо до момента, както казват, сам пада в него, подчерта Танев.
По думите му спешно трябва да се направят нови учебници, което обаче трябва да започне с пренаписването на учебните програми. Надявам се, че до месец-два ще бъдат направени основите на една по-нова, по-модерна програмна система на обучението и догодина ще има нови учебници. Според него е най-добре по два учебника за всеки предмет...
Явор Ганчев от Национална мрежа на родителите реагира като написа във фейсбук следното:
Новини: България: Министърът обеща нови учебни програми до 2 месеца.
Гърция: Прокруст си поръчал ново ложе, изработват му го до 2 месеца.
Гърция: Прокруст си поръчал ново ложе, изработват му го до 2 месеца.
МОЯТА РЕАКЦИЯ ПО ПОВОД НА ГОРНОТО: В тази връзка (по принцип споделям позицията на Явор Ганчев) решавам да реагирам ето как: министърът или бърка, не разбира нещо много важно, или пък съзнателно говори така, с оглед да не уплаши "образователната общност", да я наречем така. Щото наистина въпросната "образователна общност", именно ръководната образователна администрация-бюрокрация (чиновниците в образованието) и изцяло подчинената им многострадална учителска колегия, не е готова за принципни промени, за промени, засягащи самата "мисловна матрица", в която са положени въобще представите ù за образование. Според тази матрица всичко трябва да бъде унифицирано, уеднаквено, сивичко, примерно, някакъв свръхумен център измисля една премъдра учебна програма и след това всички учители по магически начин започват да мислят според нейните предписания и запретват ръкави да преподават според предписанията на тази висша чиновническа премъдрост, сиреч, правят нужното, за да натикат и мисленето на учениците в готовите, в зададените отгоре, в спуснатите отгоре схеми. Така е било от памтивека в българското образование, поне от 70 години комунизъм плюс "преход", период, в който този тоталитаризъм си вилнее необезпокояван от нищо (10-ти ноември 1989 г още не е дошъл в сферата на българското образование, "вятърът на промяната" там още не е задухал.) Значи всички, и учители, и бюрократи, и ученици дори искат своето "по-удобно прокрустово ложе", искат си ярем, в който сами да положат морна шия и да задърпат оралото. Каква е алтернативата на този въпросен "мисловен модел", съответстващ на непобутната матрица?
Много ясно каква е. Ще кажа нещо кощунствено: същностната алтернатива на спусканите отгоре премъдри учебни програми е: учителите и учениците сами решават какво да учат - според своите образователни потребности. Според своите нужди. Да, по всеки предмет е така, няма никакви учебни програми, планове, схеми, прокрустови ложета и пр., а занимаващите се непосредствено с тази толкова фина духовна дейност, каквато по начало е образованието и обучението (щото по начало образованието е едно фино и сложно взаимодействие между суверенни, санким, свободни личности), сами решават всичко, изхождайки от своите осмислени и обсъдени цели и потребности! Ето тази е истинската алтернатива. Учещите сами поемат пълната отговорност за своето обучение и образование. Това е верният път. По него трябва да се тръгне ако искаме работите изобщо да потръгнат.
Да, добре знам, че това е много рискована работа. То свободата по начало е нещо много рисковано, другари! Напълно ви разбирам, страх ви е от нея, ала все пак трябва да имаме добрината да признаем, че този е пътят: без свобода няма успех, няма и просперитет, няма и личности, а общността става все по-бедна във всяко едно отношение, а най-напред в умствено, в културно, в личностно и в духовно отношение. Това поне със сигурност го знаем, до тия резултата доведе прехвалената ви административно-командна и авторитарна система в образованието, която се провали тотално. И провалът няма да бъде преодолян докато продължаваме да мислим според предписанията на нейната матрица. Точка.
Ако се смени матрицата, ще бъде много трудно вероятно. Но за кои ще бъде най-трудно? За тия, които не могат да променят мисленето си, понеже то е блокирало, понеже е оковано в прокрустовото ложе, стегнато е в менгемето на въпросната пагубна матрица. За тия хора ще им е много трудно. Но за учениците, които са жадни за един коренно нов подход, такава една смяна на матрицата ще бъде изцяло благотворна и благодатна. Едва тогава учениците, младите, ще тръгнат с желание на училище, щото тогава ще се занимават там в съвършено приятна обстановка със своето умствено, личностно, духовно развитие и усъвършенстване. Ще вършат една крайно полезна за бъдещето им работа с помощта на своите учители. Ще привикнат да поемат пълна отговорност за собственото си бъдеще. Ще привикнат със свободата, щото как е възможно да имаме в нашето общество свободни хора след като абсолютно всички са били притискани да се обучават в най-решаващите години от живота си (училищните години) в условия на тотална несвобода?! Е, няма как да имаме у нас свободни хора след като училището подготвя и бълва предимно роби. Хора с ощетена, робска психика, които не знаят що е свобода. Хора деморализирани и обезличностени, хора бездуховни и безкултурни - този продукт бълва традиционната държавна училищна система. Това нима не сте го още разбрали? И как ще постигнем някаква промяна в тази посока, след като, както виждате, матрицата си остава недокосната и непобутната?
Та министърът в тия изказвания по-горе демонстрира мислене, изцяло разполагащо се в рамките на зададената матрица на авторитарно-директивното и манипулативно образование (което всъщност не е никакво образование, щото по идея образованието е свободна духовна дейност, а не диктат!). Защо го прави е отделна работа, предполагам и допускам, че министърът тук проявява дипломатичност, за да не предизвика срещу себе си мощни сили на отпор - ако каже нещо прекалено революционно. Сигурно е така. Министърът, този министър, положително не е ограничен в умствено отношение човек. Но това нещо, че работите стоят иначе, трябва да му бъде казано директно в очите, в лицето. Аз затова си позволявам да призова към подкрепа на моята инициатива: да отидем една депутация, съставена от различно (и "извънматрично") мислещи хора на среща с министъра и да му кажем как ние виждаме нещата. Нека да знае министърът, че има и такива хора, които не се страхуват от свободата, а я желаят. И са готови да поемат всичките ù предизвикателства и рискове. Може пък министърът изобщо да не знае, че въобще има такива хора в България. Може ако разбере, че все пак има такива хора, това да му стане приятно, да го обнадежди. Щото без мислещи по нов начин хора у нас промяна никаква не може да стане, в това число няма да стане и в сферата на образованието.
Мислех тази сутрин да напиша кратко писъмце на г-н Министъра, с което да поискам среща с него и да му кажа какво мисля по повод на това негово изказване. Въздържам се за момента да сторя това, въпреки че съм убеден, че изказването му (именно, че трябвало спешно да се направят нови задължителни и премъдри учебни програми, да се сковат нови прокрустови ложета, в които да се разположи мисленето на учителите и на учениците) е изцяло погрешно, ретроградно, нереформистко, че е в рамките на баналните представи на господстващата от десетилетия матрица. Да му каже поне ето това: г-н Министър, не е ли срамота, че най-истинско, най-адекватно на нуждите на младите, най-добро, най-съвременно е било българското образование само в епохата на... Отоманската империя, във времето на т.н Възраждане, когато не султанът е утвърждавал учебните програми, а самите учители, ученици и родители са решавали всичко, съвсем сами, без никаква насочваща роля на султанските чиновници! Това е било в 18-ти, в 19-ти век, а сега вече сме 21-ви век! Поне това да му кажем на г-н Министъра, все някой трябва да му го каже, а, искате ли?
Който иска да дойде с мен на тази среща нека да заповяда, нека да изяви желанието си (виж в тази връзка ето това: Ние, гражданите, сме длъжни да направим нужното да отвоюваме, да си вземем обратно образователната сфера, изкопчвайки я от съсухрените ръце на образователната мафия-и-бюрокрация!). За момента само г-н Райчо Радев от Перник, също философ, изрази съгласие да се включи в предложената от мен депутация за среща с г-н Министъра. Никой друг до този момент не се е престрашил да се свърже с толкова опасен човек като мен (!), който си позволява да пише такива опасни "изцяло анархистични" и "утопични" неща, именно, учениците, родителите и учителите сами да решават какво младите да учат, как да го учат, как да си организират обучението и пр. Аз лично смятам, че няма нищо страшно в това заетите с дейността образование сами да решават всичко и да поемат пълната отговорност за себе си, за своето бъдеще.
Да, голяма власт ще им се даде, ще им се даде пълната власт да бъдат свободни личности, а това, видите ли, според предписанията на упадъчната матрица, е крайно "опасно" и "вредно". За кой именно е опасно и вредно ви оставям сами да прецените. Приятни размисли! И хубав ден ви желая! Да, "страшно", "вредно" и "опасно" е България да бъде оставена да стигне дотам да бъде населена един ден със свободни, независещи от своеволията на чиновниците, ентусиазирани и отговорни са своето бъдеще хора! Това е много "страшно" и "опасно"! Аз пък копнея да доживея и да видя с очите си тази нова България, а вие, позволете да запитам, как се отнасяте към една такава перспектива?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар