Залагам чудесен експеримент около избора на събеседник за утрешното издание на предаването "На Агората..." в ПО-телевизия

Седя и си мисля тази сутрин каква да бъде темата на утрешното издание на предаването На Агората с философа Ангел Грънчаров по Пловдивската обществена телевизия. Имам безброй любими теми, които заслужават да бъдат поставени, най-напред чисто философски, т.е. пределно човешки, примерно "Какво е животът, как живеем, как разбираме живота?" ("Кои са водещите разбирания за живота в днешно време?"), "Смъртна или безсмъртна е човешката душа?", "Защо без истината всичко се обезсмисля?" и т.н., да не изброявам, няма как да изброя всичките. Има теми, които са важни според мен и те касаят постигането на истината за това какви сме ний, съвременните българи, една съдбовно важна истина, понеже е крайно време да почнем да се разделяме с илюзиите, с фантазмите си за това колко, видите ли, сме велики, това са теми за нашата национална идентичност, теми за пътя на България, за това доколко българската идентичност е способна да се синхронизира с европейската идентичност, санким, ний, българите, европейци ли сме, или нашето балканско своеобразие неизбежно ще ни откъсне от Европа и ще ни запрати да се скитаме някъде из степите на Северна Азия, заедно с "братята-руснаци" и прочие, и така нататък, сами виждате, че и в тази област има безчет важни теми.

Има и теми, които мен специално особено силно ме вълнуват, това са теми за личностното израстване, за това как човекът става силна, достойна, пълноценно живееща личност, това са мои любими теми, върху които аз години наред съм акцентирал в моето преподаване на философски предмети, обсъждал съм ги безброй пъти с моите ученици, заедно с тях сме напреднали твърде много, ето, дойде време, в което вече имаме възможността да представим постигнатото пред една по-широка аудитория. Аз даже и книга пиша по тия толкова вълнуващи ме теми, тя носи ориентировъчното заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ (с подзаглавие Пътят към успеха), напоследък съм я оставил тази книга да престоява, та да ферментират, така да се каже, идеите, та да се получи едно по-силно, ухайно, опияняващо "вино" (щото ако дадени идеи не устоят, може да се получи под формата на книга не превъзходно вино, а... оцет, то тия неща важат не само за винопроизводството, а и въобще!). Аз даже започнах един курс, една поредица от видеолекции по тия теми, който възнамерявах да поставя в един платен западен сайт за (само)образование, но след като срещнах там някои технически трудности около размера на клипчетата и тяхното качество, се пооттеглих от тази работа, но ето, сега пак имам шанс да продължа започнатото, вече под формата на поредица от телевизионни предавания. Какво пречи телевизиите да почнат да ни занимават и със сериозни образователни програми, а не само с разни простотии, тъй де, къде е доказано, че телевизиите трябва да ни занимават само с простотии, дотам, че баналната, нагло-високомерна и скучна "професор-вучковщина", на фона на обилно бликащата отвсякъде телевизионна простотия да ни изглежда едва ли не като "образцова ентелегентност"?! Та ето, виждате, и в тази посока имам едно широко поле, особено като се вземе предвид, че един от собствениците и мениджър на Пловдивската обществена телевизия Евгений Тодоров ми даде пълна свобода, заяви ми, че ми дава доверието си да правя каквото смятам за добре, е, ето нещото, за което винаги съм си мечтал, именно "пълната свобода", ще успея ли обаче да се възползвам от нея по подобаващия начин?

Знаете, че имам голям пиетет в последните години към областта на реформата и демократизирането на образователната сфера у нас, ето, няма как, и на тия неща ще посветя доста предавания, заслужава си, имам какво да кажа в това отношение, сума ти книги написах в тази толкова важна област, пък и милостивата съдба има великодушието да ми подари чудесни истории, които заслужават по-голяма публичност от тази, която им дадох с блога си: защото те са в състояние да породят една пълноценна дискусия, от която може да се види най-релефно истината за плачевното нравствено и психологическо състояние, в което пребивават нашите училища, в което са поставени нашите деца и внуци, българската младеж. Чудя се дали на тия неща да не дам приоритет, щото знаете ли, ония чисто "философски" и "академични", така да се рече, теми, се чудя дали са все пак подходящи за една по-широка и разнолика аудитория, каквато е телевизионната. Пък и спецификата на тази телевизионна медия трябва да се вземе предвид, щото е съвсем естествено нещо, което е подходящо, примерно, за учебна обстановка, изобщо да не е подходящо за една телевизия, страхувам се да не излезе в крайна сметка, че съм нарушил някои базисни принципи на телевизията, което да ме направи неадекватен и като такъв - достоен не само за окайване, но и за присмех?

Аз наистина в тази област съм начинаещ, за първи път водя свое предаване, а всяка работа си има своите тънкости. Едно е чат-пат да те канят по медиите за участие в някакви предавания, в които си гост (напоследък, кой знае защо, вече хептен престанаха да ме канят, изглежда разбраха, че в някакъв смисъл съм доста неудобен гост, че от мен типичен "медиен лъв" явно не става!), та значи да си гост е едно, но сам да водиш предаване е съвсем друго, е доста различно. Едно е и да общуваш директно с младите хора като техен преподавател по философия, да правиш своите нескончаеми дискусии с тях, съвсем друго е да го правиш същото това нещо, намирайки се сам в едно телевизионно студио, пред камерите, а пък "драгият зрител" да ти се обажда, невидим, по телефона. Хубаво е това, че имам на разположение изключително опитен в телевизионната журналистика човек, какъвто е Евгений Тодоров, от него винаги за всяко нещо мога да поискам съвет, винаги преди всяко предаване разговаряме, чувам от него безценни разсъждения, пък и насърчения, имам чувството, че истинското и според него е човек да се остави на интуицията си, на рефлекса си, дето се казва, на сърцето си, то ако е водещото и в тази област, човек трудно може да сгреши. То май е така и във всяка друга работа, ето, и в телевизионната публицистика (да я наречем така), и тук водещото следва да бъде сърцето, сиреч, иначе казано, съвестта. Е, аз съм си такъв, на това предимно залагам, въпреки всички рискове, независимо от всички неудобства. Е, иначе може да е по-лесно, да играеш разни игрички, да ставаш опитен в баламосването на драгия зрител, за това, чувам, даже и щедро плащат на някои от въпросните "лъвове" (бай ви Вучков доста хубави парички направи от показното телевизионно оплакване на "бедността и страданията на гладуващия народец"!); не, аз пък ще заложа на нещо съвършено друго, именно на пълната честност, на пределната искреност. Както, прочее, съм правил във всичко, с което съм се занимавал до този момент.

И още един момент ме вълнува по отношение на това предизвикателство, с което се захванах, а именно, с воденето на едно по-различно телевизионно предаване. Да, аз искам да бъде съвсем различно, но е много опасно човек да не попадне под властта на някои господстващи модели, да се подчини тихомълком на стереотипа, на догмата, на познатия схематизъм. Та в това отношение много упорито мисля напоследък по това трябва или не трябва да каня в студиото поне един събеседник - или трябва да избегна този шаблон, щото, знайно е, повечето предавания са все такива, канят някой и почват да ръсят умните си приказки. Когато аз поканих Иво Инджев в предаването си и той ми отказа (просто на човека не му се разкарваше до Пловдив да си загуби цял ден за едно "показване по телевизоро", и аз добре го разбирам за това, за нищо не мога да го коря, щото сам съм изпил чашата на това унижение, да пътувам до София и обратно за да се покажа за две минути "по телевизоро", опропастявайки си цял един ден!), той без да иска ме подтикна да се замисля върху ето какво: добре де, ти няма как да конкурираш други предавания в каненето на велики и приказливи гости, знаменити плямпала, не бива ли в такъв случай да опиташ да направиш нещо по-различно, извън туй клише, извън този общоразпространен телевизионен шаблон? Е, алтернативата на въпросния шаблон е тази: твърдо сам да стоиш насаме със зрителя и да общуваш по един най-човечен начин с него, давайки шанс за изява на мислите на т.н. "обикновени хора", които изобщо никой няма да удостои с вниманието някога да ги покани в телевизионно студио. Да, ето тия хора би следвало да проговорят, това е нещо, което телевизията на Евгений Тодоров го практикува изключително много, тя затова е и толкова различна медия, това е една от особеностите ù.

Е, и в другите предавания на ПО-тв канят гости, няма как да не канят, е, има възможност аз пък, с оглед да стана "твърдо различен", изобщо да не каня повече никого, а твърдо и устойчиво да си философствам сам във студиото, встъпвайки в диалог именно с хората "от Агората", от площада, от улицата, от пазарищата и пр., както в древността са правили философите. Разбира се, телефонът е в случая един посредник, много по-добре щеше да е да мога да си каня неколцина събеседници, взети непосредствено "от улицата", и с тях на живо, лице в лице, да си водим разговора в студиото. Аз и това съм го обмислял и, живот и здраве да е, ще го реализираме, ще го осъществим, ясно е обаче, че има известни трудности човек да може за всяко издание на предаването да може да си осигури добри събеседници (и дори само един добър събеседник). Аз съм поканил доста хора, много свестни, уговаряме срещи, но за момента все възникват някакви трудности и разминавания, има го и този момент, че дадени хора пък не желаят да участват в телевизионни предавания, не знам защо е така, но у нас, за жалост, го има и това; не вярвам да се дължи на страх, но знае ли човек, особено у по-старите може да го има още този рефлекс. Е, положително го има у моите бивши колеги от ПГЕЕ-Пловдив, поканих неколцина интересни личности от това училище, там има такива, те, горките, така силно се уплашиха, че аз се почувствах неудобно, че изобщо съм си позволил да спомена за това. Тях напълно ги разбирам обаче, да участват в предаването на "толкова лош човек" като мен е направо равностойно на нещо като самоубийство, щото, знаете, там властва една директорка, която успя да предизвика с подхода си такъв един панически направо страх. Понеже съм изследовател, ето, пиша сега това и ми хрумва чудесна идея: аз добре знам, че колегите от ПГЕЕ-Пловдив ги е страх да покажат добро отношение към мен, за да не си заслужат отмъщението на директорката, която няма да им прости такъв един разкош, да, обаче тя и нейната свита обожателки и обожатели твърдят, че това били "грънчарови фантасмагории", че не било имало никакъв страх, че директорката била "пределно демократична" и дори, видите ли, "толерантна" и пр.; щом е така, нека, тъй да се рече, да опитаме експериментално да проверим истината по този въпрос. Затова дръзвам да предложа следното:

Ако някой от работещите в ПГЕЕ-Пловдив учители (или учещите там ученици, пък и някой от техните родители) иска да опровергае моята теза за царящия в това учебно заведение страх да изразиш публично своята позиция, която, не дай си Боже, няма да хареса на царстващата там администраторка, то нека такъв един смелчак да има добрината да заяви, че е готов да дойде и да стане събеседник в моето предаване, и то още утре, днес е сряда, утре, в 11 часа, ще бъде излъчването на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", а пък темата ще бъде, обявявам го ей-сега, следната:

Как възприемаме новаторите, различните, творчески мислещите личности?

Реших току-що за утре да обявя точно тази тема, поставям я по принцип, но нищо не пречи утрешното предаване да го посветим и на обсъждане на ситуацията в това отношение, която съществува в българското образование, в българското училище изобщо, но и, в крайна сметка, в едно такова конкретно училище, каквото е ПГЕЕ-Пловдив, училище, което е много добре познато на водещия, щото той е работил там близо 14 поредни години - преди да бъде уволнен от него. Да, идеята ми, признайте, си я бива, да не употребявам някакви суперлативи, но скромно да кажа и повторя, че идеята ми си я бива. Даже сега решавам още нещо друго да предложа: ще пратя този текст и на ръководството на въпросната гимназия, под формата на официална покана за участие в предаването (и по този начин в любопитния практически експеримент), покана, която да важи за всеки един член от този същия "колектив", стига някой да се осмели да пожелае да участва в предаването, да заповяда, да се свърже с мен, и утре безпроблемно ще бъде мой събеседник в предаването по указаната вече чудесна тема. Да акцентирам: поканата ми е отправена не само до моите бивши колеги, учителите от това училище, не само до смелчаци от самото училищно ръководство, но и до ученици в това училище, пък и от останалия персонал, примерно нека да важи и за счетоводителките, администрацията, библиотекарката и пр. Да, непременно ще отправя след малко такава официална покана, нищо не пречи директорката днес да сложи съобщение на таблото за обяви в учителската стая, поканени са всички, може да турят обяви и за учениците на коридора, какво толкова, пък може и учителите да разгласят поканата ми във всички класове, та да е сигурно, че ще стигне до всеки, до последния даже ученик или колега! Естествено, ще го сторя това, умирам от любопитство да видя какво ще стане, как ще реагира самата администрация, директорката, а ето сега ми хрумва, че си заслужава да поканя и някой от РИО-Пловдив, да, ще пратя покана и тям, ще поканя и инспектори от образователната сфера, какво пречи, примерно, инспекторката по философия Антоанета Кръстанова (която, прочее, е нещо като кръстница на предаването, като директорката на ПГЕЕ-Пловдив, с нейната решаваща помощ, натамани уволнението ми и го извърши, аз отидох да разговарям с инспекторката и тя има добрината да ми заяви, че не било трябвало да искам да се връщам непременно в училище, какво ми пречело, като Сократ, да тръгна директно по... улицата, на площада и там, "на Агората", да си философствам колкото искам?!), да, тая толкова авангардно мислеща дама ми даде решаващия импулс така да нарека своето телевизионно предаване, ето, сега тя заслужава да бъде поканена за привилегирована събеседничка в него. Но понеже, знайно е, съм свободолюбив човек, зачитащ личността на другите, никого не ща да изнудвам или да "навивам", нека да дойде онзи, който сам пожелае, който сам се осмели да поиска да дойде и да разговаря по толкова хубавата, превъзходна даже тема.

Да, ще го направя това ей-сега, щом завърша този текст. Даже, сега ми хрумва, ако искате, да обявим нещо като облог: дали някой ще откликне на тази една толкова оригинална, съгласете се, покана за участие в едно телевизионно предаване, поканата ми, няма да отречете, е и твърде демократична, нали така, та какво ще кажете, ще откликне ли някой? Аз съм готов да се обзаложа, че никой няма да дръзне и да откликне, а вие на какво залагате? Ще има ли някакъв такъв безумно дързък смелчак от "колектива", от цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, който да се осмели да дойде да бъде мой събеседник в предаването - или няма да се осмели? Аз казвам, че няма да се осмели, и по този начин моята теза за царящия страх в това образователно-възпитателно учреждение ще се потвърди по един бляскав начин. Е, разбира се, понеже съм толерантен, демократично мислещ и свободолюбив човек, давам огромно предимство на защитниците на другата теза, а именно, че било нямало "никакъв страх" в ПГЕЕ-Пловдив, че това били мои, видите ли, "фантасмагории", и сега е детска играчка те да докажат по също толкова бляскав начин тезата си, като нагласят работите така, че някой наистина дръзне да пожелае да дойде и дори като дойде, да почне да говори съвсем смело, именно каквото мисли, без да се съобразява с това дали неговите мисли ще се харесат на директорката или няма да ù се харесат! Как мислите, ще се намери ли такъв човек, който, първо, да се осмели да дойде в предаването, и, на второ място, да дръзне да каже в предаването нещо, което изобщо не е угодно на властващата там директорка? Струва си да се обзаложим, нали, какъв предлагате да е облогът? Давайте своите оферти, до утре ще обсъдим и размера на облога, аз знаете вече на какво ще заложа, вий пък залагайте на каквото си искате.

Точка, че стана дълъг този коментар. Да, стана дълъг, ала беше продуктивен, нали така? Винаги има смисъл да се мисли и да се разговаря, съгласни ли сте с мен поне за това? Е, утре, да се надяваме, ще продължа подетия сега разговор в самото предаване. Мисля, че предложеното по-горе е оригинално, аз лично не се сещам в някоя друга телевизия някой друг водещ по такъв оригинален начин да си е търсил събеседник, вие сещате ли се за някой подобен случай? Аз не се сещам, но аз колко ли пък гледам телевизия, дали това не се е случвало вече, а пък аз сега да се излагам като твърдя, че не се било случвало? Леле, каква излагация, ако се е случвало вече, а пък аз да не зная това и да си въобразявам, че подобно нещо било, видите ли, някаква новост, било нещо оригинално?! Хайде да ви пожелая традиционно хубав ден и да сядам да пиша поканата си до ПГЕЕ-Пловдив и до РИО, та да задвижа изследването си! Хубав ден, чао, бъдете също така и новатори, виждате, няма нищо страшно човек чат-пат да е и новатор, да си позволява да прави нещо ново. Е, то си има и рискове де, но пък без риск, знайно е, няма свобода, тъй че... сами избирайте, сами решавайте какво да правите! Свободата обаче е сладко нещо, нали, това поне нали няма да го отречете?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo