А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим

Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда, Йоан Златоуст; Тема: Бог и неговите дела (Същинско богословие)

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним. Евангелие от Матей, 2 глава, 1-2 стихове

Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда. Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против Словото на истината. "Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи, - казват те - че астрологията е несъмнена наука." Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съдбата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосничество? А и какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли? Но Той бил цар не на земно царство, както Сам бил казал на Пилат: "Моето царство не е от този свят" (Йоан 18:36). А и Той не се показал като цар; нямал при Себе Си ни копиеносци, ни щитоносци, ни коне, ни впрегнати мулета - Той прекарал прост и беден живот, като водил след Себе Си дванадесет човеци, които не били с нищо знаменити.

На ако мъдреците са знаели, че Той е цар, защо дохождат? Задачата на астрологията, казват, никак не се състояла в това да се узнава по звездите кой ще се роди, а да се предсказва според времето на рождението за това, което ще се случи занапред. А пък мъдреците не били нито при раждането на майката, нито пък знаели кога е родила; щом не са знаели, те не могли да правят заключения по хода на звездите. Напротив, много преди раждането, като видели звездата, която се показала в тяхната земя, те идват да видят Родилия се. Коя причина ги е подбудила? С надежди за какви награди идват те от такава далечна страна, за да се поклонят на Царя? Ако са мислили, че Той ще бъде техен Цар и тогава нямаха да имат достатъчна причина да дойдат.

"Поклонението на влъхвите", Йеронимус Бош (1450 - 1516)

Ако Той би се родил в царски дворци, ако Неговият баща би бил цар и се намирал при него, би могло да се предположи, че те с поклонението на родилия се Младенец искали да угодят на бащата и с това да заслужат неговото благоволение. Но сега те знаят, че Новороденият ще бъде цар не на тях, а на друг народ в отдалечена от тях страна; знаят също, че Той не е в пълна възраст. Защо тогава предприемат такова пътешествие и носят дарове, като се подхвърлят с това на големи опасности? Действително, Ирод, като чул, се смутил; целият народ, като чул от тях за това, се развълнувал. Нима те не са предвиждали това? Но това е невероятно. Даже и при най-голяма непредвидливост те не са могли да не знаят, че когато дойдат в града, който има цар, и започнат навсякъде да заявяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности. Защо те се покланяли на лежащия в пелени? Ако Той би бил в пълна възраст (мъж), може да се предположи, че те се подхвърлят на явна опасност с надежда, че Той ще им помогне, но и това би било признак на крайна неразумност - персиецът, варваринът, който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя, да остави отечеството си, роднини и дом и да се подчини на чужда власт!

Ако това е неразумно, следващото е още по-неразумно. Да преминат такъв път, само за да се поклонят, да развълнуват всички и веднага да заминат! И какви признаци на царски сан те намерили, когато видели пещерата, яслите, Младенеца в пелени и бедната майка? Кому са поднесли даровете? И за какво? Нима не е било установено и прието в обичай да се изразява така почитта към всеки раждащ се цар? Нима са обхождали целия свят и за когото узнавали, че той е от ниско, бедно състояние, ще стане цар, нему се покланяли преди възкачването му на престола? Но това никой не може да каже.

За какво пък са дошли да се поклонят? Ако за земни облаги, тогава какво са могли да очакват те от Младенеца и бедната майка? Ако пък с надежда за бъдещето, как са могли да знаят, че Младенецът на когото са се поклонили, когато бил в пелени, ще си спомни за това по-късно?...

"Поклонението на влъхвите", Андреа Мантеня (1431−1506)

Виждаш ли, колко несъобразности се откриват, ако съдим за това събитие по хода на човешките дела и по обикновен начин? Но за да не прибавяме недоумения към недоумения, за да не ви приведем в обърканост, да пристъпим сега към разрешение на въпросите. Да започнем с Христовата звезда. Ако узнаем каква била тази звезда - обикновена или различна от другите, действително ли била звезда или само имала вид на звезда, ще бъде лесно да разберем всичко останало. Но откъде можем да узнаем всичко това? От самото Свещено Писание. Че тя била необикновена звезда и даже не звезда, а както ми се струва, някаква невидима сила, която била приела вида на звезда, това се доказва първо, от нейния път. Няма и не може да има звезда, която би имала такъв път. Виждаме, че и слънцето, и луната, и всички останали звезди вървят от изток към запад; а тази звезда вървяла от север на юг; в такова положение именно се намира Палестина по отношение на Персия.

Второ, също може да се види от самото време: тя се явила не през нощта, а сред ден, при светлина на слънцето. ... Трето, това се доказва от обстоятелството, че звездата ту се появявала, ту пак се скривала. Когато мъдреците отивали за Палестина, тя се виждала и им показвала пътя, а когато влезли в Ерусалим, тя се скрила. След това те, като казали на Ирод за какво дошли, оставили го и потеглили на път, звездата пак се явила. Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войска кога трябвало да почива и кога да тръгва на път1.

Четвърто, същото може ясно да се види от самия начин, по който звездата посочва мястото. Тя го посочила не от небесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Младенецът. Тъй като нейната височина била неизмерима, тя не би могла да обозначи и определи със себе си такова тясно пространство за тези, които биха желали да го узнаят. ... Виждаш ли, колко доказателства има за това, че звездата била необикновена и се явила не по законите на външната природа.

Но защо звездата се явила? Заради това, за да изобличи нечувствителните юдеи и да лиши тях, неблагодарните, от всякакъв начин на оправдание. Тъй като целта на Христовото дохождане била: да се отменят древните правила на живот2, да се призове целия свят към поклонение на Христа и да се приеме това поклонение навсякъде, по земята и морето, Христос от самото начало отворил вратата на езичниците, като желаел чрез чуждите да научи своите. Тъй като юдеите, като слушали непрестанно пророците, които възвестявали за дохождането на Христа, не обръщали на това внимание, Господ внушил на варварите да дойдат от далечна страна, да питат за Царя, Който се родил у юдеите; и юдеите научават от персийците това, за което не искали да се поучат от пророците. Бог извършил това с цел да им даде най-сигурен начин да се убедят, ако бъдат благоразумни или пък да ги лиши от всяко оправдание, ако бъдат упорити.

"Поклонението на влъхвите", Джото (1450 - 1516)

И наистина, какво биха могли да кажат за свое оправдание юдеите, не приели Христа след толкова много пророчески доказателства, като видели мъдреците, които само след явяването на звездата Го приели и се поклонили на Явилия се? И тъй, Бог постъпил с мъдреците така, както с ниневийците, на които изпратил Йона3, също така, както със самарянката4 и с ханаанката5. Заради това е и казано: "Ниневийските мъже ще се явят на Съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед... Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост." (Мат. 12:41,42). Онези повярвали на малкото, а юдеите не повярвали и на голямото.

Ти ще запиташ защо Бог довел мъдреците към Христа чрез такова явление? А как би трябвало? Да изпрати пророци! Но мъдреците не биха приели пророците. Да изпрати ангел? Но и него не биха послушали. Заради това, Бог, като оставя тези средства, употребява за тяхното повикване това, което им било вече познато: показва им голяма и необикновена звезда, която да ги порази и с величината, и с прекрасния си вид, и с необикновения си ход. ...

Като благоволил да ги призове с явяването на звездата, след това ги удостоил с нещо по-високо. Като ги подбудил да тръгнат и след това ги довел пред яслите, Той вече ги наставлява не чрез звездата, а чрез ангела6; по такъв начин те възлизали постепенно към по-високото. Заслужава изследване и това, как се е появила мисълта у мъдреците да тръгнат и кой ги е подбудил към това. На мен ми се струва, че това било дело не само на едната звезда, но че сам Бог подействал на тяхното сърце, както постъпил с Кир, като го предразположил да освободи юдеите7. Той обаче извършил това, без да нарушава свободната му воля, както повикал и св. ап. Павел с глас отгоре8, заедно с това проявил Своята благодат и разкрил неговото послушание.

Но ще запиташ защо не е открил това на всички мъдреци? Заради това, че не всички биха повярвали, а тези били готови повече от другите. Хиляди народи погивали, но към едните ниневийци бил изпратен пророк Йона; двама разбойника били на кръста, но само един се спасил. И тъй, знай, че мъдреците проявили добродетел не само с това, че дошли, но и с това, че постъпили смело. За да не ги помислят за подозрителни човеци, след пристигането си те разказват за своя пътеводител, за дългия път и при това проявяват смелост: "Дойдохме, казват те, да Му се поклоним", без да се страхуват от яростта на народа, нито от жестокостта на царя. От това заключавам, че те били и у дома си учители на своите съотечественици; ако те тук в Ерусалим не се бояли да говорят за това, с по-голяма смелост биха проповядвали за него в своето отечество, след като получили откровение от ангела и свидетелство от пророка.

Текстът е откъс от Беседа шеста от Тълкувание на Евангелието от Матей, изд. София 1937 год., Подбор и бележки: Тодор Велчев

----------

1. Вж. книга Изход 13 глава, 21-22 стихове.

2. Йоан Златоуст има предвид постановленията на старозаветния Закон.>

3. Вж. книгата на Йона.

4. Вж. разговора на Исус със самарянката в Евангелието от Йоан 4 глава.

5. Някои размишления върху проблема, но в друг контекст, могат да се намерят в изложението ми за постмодерната мисъл. (Виж докладите от семинарите на ХАРТА)

6."А, понеже бяха предупредени от Бога насън да се не връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна." Евангелие от Матей, 2 глава, 12 стих.

7. Вж. книгата на Ездра, 1 глава, 1-3 стихове.

8. Обръщението на Савел от Тарс (бъдещия Христов апостол Павел) е описано подробно на три места в книгата Деяния на апостолите: 9, 22 и 26 глави.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo