Чувал съм от общо взето умен човек, философ, мой приятел, следното изказване, което ми се ще да използвам тук за начало, за повод на разсъждението си по една тема, която е много подходяща за днешния ден; вижте каква глупост благоволи да ми каже веднъж един наистина многоучен и твърде образован мъж:
- Абе тази история за "раждането на Христос" е за народа, тя е за простолюдието, ний, умните хора не бива да се впечатляваме от нея - щото тя няма кой знае какъв смисъл. Първо, Бог по начало не може да се ражда, да се мисли за "раждането" на Бог е много тъпо нещо - щото Бог е вечно съществуващ, тъй че думата "раждане" по отношение на Бог е просто неуместна. За Бога няма нито раждане, нито смърт. Тия неща, раждането и смъртта, не важат за Бога. Но понеже простият народ не мисли, ето, тия зле скалъпени истории минават пред него, а и вероятно задоволяват някакви негови потребности. Но ний, образованите хора не бива да се впечатляваме много-много от подобни приказки за немислещи. От друга страна е историческа истина, че такъв човек като Христос е имало, живял е такъв човек, дали е бил Бог е вече отделна работа. Между другото не виждам и някакъв особен смисъл в това на Бог да се налага да приема човешки облик, да се ражда, да живей сред хората и пр., но както и да е. Общо взето народът, понеже се нуждае от представи за онагледяване на някакви идеи, ето, нему разказват разни подобни истории, от които само простите, неуките хора се впечатляват. Ний обаче, учените, образованите хора, се дистанцираме от подобни приказки, щото сме сериозни и мислещи хора и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала.
Такива неща съм чувал в различни варианти и от други учени, претендиращи да са учени и многоучени даже хора. Вероятно подобни мисли се въртят и във вашите глави, щото всички ний претендираме че сме учени и образовани, е, друг е въпросът, че образованието у нас е така калпаво и негодно, че и образоваността ни, вероятно, също е менте - както и всичко друго де, у нас общо взето всички неща са все ментета. Рядкост, нещо повече, същинско чудо е нас е да се срещне нещо, което не е менте, което е истинско. И мислите ни вероятно по тази причина също са ментета. Тъй че нека да внимаваме мислите си. Всяка мисъл, колкото и претенциозна да е, би следвало да я подлагаме на осмисляне. Щот у нас е всеобщи табиет да имаме "мисли" без да си даваме труда изобщо да мислим. Голем тарикатлък е това да имаш мисли, пък в същото време сам да не мислиш. Голема бабаитщина е това, абе нашенска работа е това, знаете, че за нас невъзможни неща общо взето нема. Епа нема...
Вкратце, ако ми позволите, ще подложа на леко осмисляне горната теза. На съвсем лекичко осмисляне ще я подложа. С оглед да помогна поне малко на ония, които искат да постигнат истината по този важен въпрос. Другояче казано, да постигнат смисъла на празника, наречен "Рождество Христово". Има огромен смисъл в този празник, който явно не е по силите на всички. Но сме длъжни все пак да направим нещичко за да постигнем колкото се може по-голяма част от него.
Бог по идея е нещо грандиозно - и непостижимо за човешкия ум. Умът няма тия сили да проумее що е Бог, но това, което умът не може, с лекота го постига тъй удивителната човешка душевна способност или сила - вярата. Как се поражда вярата е огромна тема, която тук не мога да поставям, щото ще ме отведе далеко. Аз, прочее, съм писал по този въпрос, в този блог може да се намери едно есе за вярата, което съм писал на младини (на 25-26 години съм бил тогава), в моята дисертация, която беше на тема "Учението за човека и формите на духа". Та там, пишейки за всички духовни форми, в това число и за религията, разглеждам и що е това вяра. (Има я публикувана тази дисертация под формата на книга, достъпна е и онлайн.) Който иска, който се интересува, нека да погледне - ако иска.
Тя вярата с лекота постига великата, направо грандиозната по смисъла си идея за Бога. Според казаното, от само себе си се разбира, че тази истина за Бога, доставяна ни непосредствено от вярата, е неизразима с думи. Дотолкова, че да се опитваме да я изразим с думи е безнадеждно начинание - или намерение, или пожелание. Пълна невъзможност е да се каже с думи що е Бог. Е, може много неща да се кажат, но те ще се все недостатъчни. Няма как да изразят тази велика и толкова вдъхновяща истина за Бога. Която се постига тъй просто и то по един-единствен начин: чрез сърцето, чрез цялата душа, при максималния и тъй естествен интензитет на всички душевни сили на човека, другояче казано, чрез неговия дух. Да, Бог е "нещо духовно", той затова и може да се постигне единствено чрез духа. Затова е ясно, че хората, на които духът е заспал, за които тази най-висша потенция е непозната, другояче казано, бездуховните хора просто няма как да постигнат нищичко за Бога. Казано иначе: или чувстваш с духа си, съвсем непосредствено, що е Бог, или, ако това не се получава, нищо друго не може да ти помогне, тук никакви обяснения не помагат. Сърцето разбира що е Бог, душата разбира, духът на човека разбира, но всички тия неща трябва да бъдат активирани подобаващо. А това става чрез един естествено протичащ духовен процес, строго характерен за всеки човек, който общо взето не се влияе от образованието, от това, което наричаме образование. Иска се черпене, вкусване от ония духовни извори на общочовешката духовност и култура, та да се задвижи този процес във вътрешността на човека, в неговата душа и сърце. При някои хора се получава, при други - не. Може би има и нещо като Божия благодат, изглежда сам Бог прави нещичко за да даде на избрани от него хора оня подтик, без който нищо не може да се получи. Нещата, както виждате, доста се преплитат. Трудно е да бъдат разнищени - с оглед проумяването им. Но трябва да опитваме да постигнем невъзможното. "Блажени ония, които искат невъзможното" - пише в Светата Книга, в Свещеното Писание. Между другото, четенето на Свещеното Писание, на Библията е такъв един директен път и начин за постигане на самата Истина за Бога, даден ни с благоволението на самия Бог. То е една боговдъхновена книга. Една особена книга е Библията, заслужава си да се чете всеки ден. Чрез нея може да се общува с Бога най-непосредствено. Щото посредниците много често са негодни за тази толкова фина, деликатна духовна задача или мисия. А посредници са все човеци, на които "нищо човешко не им е чуждо", сиреч, все слаби като нас същества, именно това са разните му там проповедници, духовници, свещеници, йерарси, попове и пр., сред които е същинска рядкост да се намери истински способен за мисията си и излъчващ духовност човек. Обикновено излъчват нещо друго, да не казвам сега какво излъчват повечето наши "духовни лица".
Ний можем да кажем, примерно, че Бог е съвършен, че Бог е "пълно съвършенство". Човекът е несъвършен, но Бог е изцяло съвършен. Що е съвършеното се опитайте сами да го проумеете. Тук,в нашия несъвършен материален свят няма съвършени неща. Или има? Да, има неща, удивителни в целесъобразността и съвършенството си. Примерно човешкото тяло е нещо такова. Всяко живо същество, всеки жив организъм удивлява със съвършенството си. А може би тия неща са просто нещо като "отпечатъци" на Божието съвършенство: щото само съвършеното може да поражда нещо толкова съвършено. Знаете, че човешките творения, колкото и да са красиви, велики и лъскави (примерно, един таблет на Apple или една лека кола на Мерцедес) изобщо не могат да се мерят по съвършенство с онова съвършенство, което откриваме, примерно, в "устройството" на една най-проста буболечка. Или на един червей. Или на едно едноклетъчно. Това все нещо говори. Явно щом тук, в нашия свят, намираме толкова убедителни следи на Божието съвършенство - Бог по идея е творец на всичко съществуващо - няма начин да не съществува "онова", което тия следи ги е оставило. Бог също така е носител на една най-велика, абсолютна, трансцендентна Мъдрост, с която изобщо не може да се мери човешката мъдрост, на един Висш Разум, с когото изобщо не може да се мери нашият тъй слаб човешки разум и т.н. Бог, разбира се, е и безсмъртен, това от себе си се разбира, Бог е вечно съществуващ, бидейки пълно съвършенство, за Бог такова нещо като смърт е съвсем немислимо. За Бога няма нито начало, нито край. За нас, човеците, има, за Него няма. Човешката душа обаче, бидейки Божия искра, също няма как да умре - или да загасне. Това, което важи за материалното, е невалидно за духовното. Духовно и материално са противоположности. Ний живеем в един предимно материален свят, в който обаче са налице много от белезите на Божията мъдрост, на Божието съвършенство - и затова този наш земен свят е толкова красив, одухотворен, целесъобразно устроен, вълнуващ и пр.
И ето, съществуващите религии не са нищо друго освен опити човекът да намери път към Бога, да общува с Бога, да се свърже с Бога. Вероятно и Бог желае да се намира в отношения със своето най-свидно, да предположим, творение, каквото е човекът. Тъй че религиите са нещо двустранно породено. Бог си използва избрани от него човеци - пророци и пр. - чрез които да каже нещо на нас, човеците. Щото няма как да се яви сам пред нас тук, в цялото си великолепие и пр. Апропо, Бог като нещо изцяло духовно, като "духовна сила", като "енергия", като Свръхдуховност, като Свръхбитие или като Абсолютно Битие по начало е... "невидим за очите", той може да бъде усетен само чрез духа. Тъй че е много глупаво да искаме да видим с очите си... Бог. Няма как да стане това. Друг е начинът за възприемане на Бога, за встъпване в контакт с Него: чрез духа. Духовното може да бъде постигнато само от дух - не някак иначе. Затуй някой хора, дето са устроени така, че вярват само на очите си (дотам, че и на своя ум изобщо не вярват!) изпадат в такова голямо затруднение когато искат "да видят" Бог. Човешката глупост е доста разпространена сред нас, човеците. Що е дух е друга голяма тема, по която аз сега тук не мога да се разпростирам изобщо - щото ще ме отведе надалеко.
И тъй, по необходимост Бог и човекът са си необходими, трябва да осъществяват контакт. Бог обаче, разбирайки добре човешката немощ, търси най-подходящите начини малко по малко да ни се открие. Прави го това твърде умело. Той ни е оставил достатъчно знаци за Себе си, но от нас се иска просто умение да ги разчетем. Има много свидетелства, стига да не сме слепи, нито глухи. Пълно е обаче наоколо не само с глупци, но и със слепци за духовното, пълно е и с много глухи за духовното хора. В Библията са описани по великолепен и най-убедителен начин всички тия опити Бог да ни се открие, да общува с нас, да ни помага и пр. Цялата тази история на отношенията на Бог и човека се нарича Свещена история - като се тръгне още от сътворяването на човека, та до ден днешен. Е, раждането на Христос е такъв един най-грандиозен по смисъла си опит Бог да ни даде цялата истина за Себе си.
Представяте ли си колко грандиозно е това: самият Бог се вижда принуден да приеме човешки образ и да се яви на човеците непосредствено!!! Е, ражда се Христос - Богочовек, и Бог, и човек. Най-човечният Бог - и човекът, у Когото Божественото е така очевидно! И е толкова човечно, впрочем! И знаете как протичат това общуване на Бог в лицето на Христос непосредствено с нас, с човеците. Нали все сме искали дистанцията ни с Бог да бъде скъсена, нали все сме искали да видим Бог с очи, ето, Бог е откликнал, явил ни се е, вече е видим и с очите, в човешки вид, знаете какво произлязло от това, нали знаете? Знаете, как да не знаете! Човеците разпнали, убили своя Бог! Е, самия Бог да убият не могат, но убили Христос - Божият Син! Това са все истории, пълни с огромен човешки и духовен смисъл. И които се налага да бъдат тълкувани най-старателно. Трябва много да се чете, трябва по подходящия начин на се чете Светото Писание. Иска се опит в това нелеко занимание, което и изпитание за духовните сили на човека. Бог постоянно ни изпитва и ни по този начин ни помага да ставаме по-силни. И по-одухотворени. И по-човечни да сме ни помага нашият тъй велик Създател.
Е, някои хора са така умни, че почват, без да си дават сметка какво говорят, да пелтечат ето такива глупости: не Бог създаде човека, а, напротив, човекът създаде "бог"! Бог ний самите, човеците, сме си го били "изфантазирали". И не Бог бил наш Творец, а ний, човеците, сме били творци на Бога! Всичко демек е наопаки на истинското. Има е такъв човешки рефлекс - да правим всичко наопаки на длъжното. На истинското. Ний, българите, сме чути-прочути в тази посока. На истината казваме, че е лъжа, на лъжата - че е истина. На доброто казваме че е зло, а на злото - че е добро. Българският инат е непостижим от ума и всеобхватен. Българската бесовщина - също...
Спирам дотук. Каквото успях да кажа, стига толкова. Признавам си, като пишех този текст, ми хрумна следната мисъл, ще я споделя, да видим как ще се възприеме. Аз отдавна имам намерение да пиша книга с условно наименование "Философия на религията". Привлича ме тази област, искам по един най-близък на човека, по един най-човечен начин да кажа ония неща, които сам съм постигнал по този път - в своето търсене на истината за Бога. Та сега обаче ми хрумна, че се налага да седна поне да опитам да напиша нещо като учебно помагало по философия на религията. И ето, това, което току-що написах, нека да е нещо като въведение в тази тема. Дойде ми тази мисъл съвсем спонтанно, не зная как. Подходящ е днешният ден да ми дойде такава една мисъл, нали така? Днес е Рождество Христово, празник е, ето, мен пък ме осени такава една щура мисъл: да напиша по един най-човечен начин едно кратко учебно помагало по философия на религията. И да го предложа след това на Министерството, щото знаете, че отдавна само се говори, че трябва да се въведе такъв един предмет, ала... все било имало причини да не се въведе. Една от причините е тази, че не било имало подходящи учебници за такъв един предмет. Е, аз ще поработя и ще опитам да направя едно такова учебно помагало.
Е без това съм "безработен", какво пък ми пречи да опитам да напиша едно такова помагало? Ще го напиша, само Бог да ми дава здраве и духовна сила, останалото ще се уреди. Та ето такава една хубава мисъл ми се яви тази сутрин, сигурно това не е случайно, знае ли се? Благодарен съм, че ми се яви тази мисъл, щото тия дни, да си призная, се бях отдал на безделничене. И сп. ИДЕИ го подготвих и дадох за печат, а новият брой на сп. HUMANUS вече излезе от печат. И последната си книга завърших и издадох, за изкуството да си учител, и ето, дойде пауза, в която аз с нищо особено не се занимавах, освен да поддържам блога си.
А тази сутрин ми се яви идея да се захвана с писането на нещо, за което отдавна имах намерение, ала едва ли щях скоро (или изобщо някога) да започна. Днес "случайно" пък, виждате, дори го започнах. Не е случайно явно това, е, ще видим.
Хубав ден ви желая! Честито Рождество Христово на всички! Дори и на тия, които "не виждали кой знае какъв смисъл" в този празник, на вас особено много ви честитя празника! Търсете смисъла, това, че в даден момент не го виждате, не значи, че той не съществува. Той не съществува, ама само за вас, а иначе си съществува - и от вас се иска просто да направите нужното да стигнете до него. Е, успех ви желая в тия ваши търсения! Благословени да сте!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Айде, Христосвоскресе! :)
Публикуване на коментар