Из: Престъплението, наречено "Възродителен процес", Автор: Татяна Ваксберг
Два реда и нула факти. Това е всичко, което учениците в България могат да прочетат за насилственото преименуване на българските турци - престъплението, наречено "Възродителен процес". Татяна Ваксберг припомня фактите:
Тази седмица се навършват 30 години от най-масовото престъпление на българския комунизъм - насилственото преименуване на 840 000 български турци, извършено в условията на военен режим и пропагандирано като доброволен акт. 30 години е дистанция, която си струва стъписването: защо продължаваме да не разказваме на децата за случилото се тогава - въпреки всички публикувани книги с изследвания и спомени, въпреки отворените архиви и въпреки документалните и игрални филми, които бяха направени по темата? Защо в учебниците няма нищо от фактите, описани в тези документи?
Историята накратко
На 24 декември 1984 година силите на армията и милицията обкръжават тогавашния Кърджалийски окръг - района с най-много български турци, чиято обща площ е около 3 000 квадратни километра. “За няколко дни налагаме, дето се вика, военен режим”, казва тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов на заседание на ръководството на МВР. В първия ден от операцията са изградени четири КПП, въведен е вечерен час, влизането и излизането от окръга е възможно само с пропуск, телефонните връзки са прекъснати, пощите не работят, в окръга навлизат неустановен брой БТР-и и 15 машини с водни оръдия, дислоцирани са 1 400 въоръжени мъже, а милицията раздава оръжия и на цивилни. Прекратено е издаването на паспорти на останалата част от населението, служителите от паспортните служби са пренасочени към Кърджалийски окръг. В условията на военна блокада жителите са принудени да сменят имената си със славянски. Новото име се вписва в моментално издадения нов паспорт...
... Мълчанието на учебниците
В един от учебниците по история за 10-и клас, който е получил одобрението на МОН, изразът “Възродителен процес” е поставен в кавички, но нито е разяснен, нито илюстриран с някакъв факт. Ето цитат: [Екологичната криза на 80-те години] “е допълнена от спад в раждаемостта и етническо напрежение поради “възродителния процес” (“История и цивилизация. 10-и клас”, изд. “Даниела Убенова”, 2012 г.). В текста няма нито дума за историята с преименуването. Читателят така и не получава възможност да разбере кое е историческото събитие, за което се говори. Друг учебник (“История и цивилизация 10-и клас”, изд. “Анубис”, 2012 г.) не обелва нито една дума за насилствената асимилация. Нито една.
Трети учебник (“История и цивилизация за десети клас”, изд. “Просвета”, 2012 г.) е единственият, който пояснява, че “възродителен процес” означава “насилствено преименуване на българските турци”, но и той не разказва самата история. Нито пък обяснява защо нещо, определено като "възродително", е всъщност нещо, което е "насилствено".
Нищо чудно, че в България нараства броят на хората, неспособни да разграничат историческия термин “Възраждане” (в смисъла на Ренесанс) от пропагандната присъда “Възродителен процес”. Направете си експеримент и потърсете книги за “възродителния процес” в книжарниците - веднага ще Ви насочат към рафтовете с история на националния подем от 19-и век.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар