Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 24 декември 2014 г.

Християни ли сме ний, българите - или сме езичници, еретици и безбожници?


Поставям този въпрос неслучайно, а съвсем осъзнато, осмислено и нарочно: според мен това е важен въпрос, касаещ нашата духовна национална идентификация или, по-просто казано, разбирането ни за това какви сми всъщност ние, българите, каква е истината за нас самите. Да, какви сме, какво представляваме, колко струваме, каква е истината за нас самите - ето този е най-важният въпрос, на който следва да си отговорим. Поставям този въпрос сега, в тия предпразнични дни, ето, празнуваме, е, неща и да помислим по него, аз предлагам, пък вие ако искате ме послушайте, помислете, дайте заедно да помислим ако искате, ето тук, в блога, нека да обменим мисли и оценки, смятам, че си заслужава, че има смисъл да се мисли и разговаря по тия въпроси.

Първо как ний, българите, празнуваме тия дни? Ясно как: с ядене, и то не просто с ядене, ами и с плюскане, със страшна лакомия, с преяждане, с тъпкане, също и с пиене, и то не просто с пиене, а с препиване, с наливане до постигане на пълна безпаметност, до загуба на съзнанието, с оглед "да се отдадем цялостно на стихията на живота", както това се е правело някога в дионисиевските вакханалии и оргии, нали, признайте си, точно така "празнуваме"? Да, така празнуваме, тази е истината, погледнете пълните с месища и с бутилки алкохол колички на "бедния народец" в хипермаркетите, какво показват те? (Вие, апропо, видели ли сте масов българин да се е отбил в книжарница и да си е купил книга?) Щом това за нас е празникът, щом в тия свети дни ние всъщност, фактически и явно празнуваме не друго, ... издръжливостта на собствените си търбуси (стомаси, шкембета, тумбаци), то това всичкото, мама му стара, все нещо показва, то все нещо говори и ни казва относно този най-важен въпрос: аджеба, какви сме, що представляваме, колко струваме, що чиним?

Втори признак, показващ какви сме: как се поздравяваме за празниците. Забелязали ли сте по този пункт нещо показателно? Какво, примерно, пишем в коледните поздравителни картички? "Честита Коледа!", "Весело посрещане на Коледа!", нали така обикновено пишем? (Не че има нещо лошо във веселието бе, няма нищо лошо, но все пак има и други емоции на този свят освен пиянското "веселие", нали така?!) Значи "Коледа" предимно празнуваме, и то непременно весело, нали? А някой нещо да каже за "Рождество Христово"? Това е същинска рядкост, "Коледа", "Коледа", "Коледа", отвсякъде това чуваме и виждаме. И купища изображения на разните му там "Дядо Коледовци" ("Дядо Мразовци" навремето ги наричаха таваришчите, комунистите де, за да отучат народа от дедо му Коледа!), а някой някъде да е видял изображение на раждането на Христос там, в оня исторически обор? Не, такова нещо у нас нема, ний сме напреднал народ, ний сме прогресивни хора, ний празнуваме някакъв си "Дядо Коледа", който, видите ли, ще ни донесе... подаръци! Тия пусти подаръци така са легнали на сърцето на простодушния наивен народец, че повече от това не може да бъде! Всички чакаме все подаръци: и бабите с пенсиите чакат паричен подарък от тъй щедрия премиер, и децата чакат подаръци от бабите и от дядовците си (които с подаръка, получен от тъй щедрия и добър наш премиер, дето уреди коледни надбавки за пенсионерите, сами ще купят подарък на своите внучета, а пък и бащите и майките чакат подаръци от своите щедри директори, на които са готови да цаливат ръцете (пък и не само ръцете де, но така е думата!) само и само да им дадат по-високо... "диференцирано заплащане" или да благоволят да им отпуснат некакви премии - сфащате ли сега колко сме жалки всички ний с това чакане на някакви, каквито и да е, подаръци?!

Ний най-много от всичко на този свят обичаме подаръците, за подарък масовият нашенец е готов душицата да си продаде, стига да е по-тлъстичък тоз подарък, държим се като песовете, на които като им подхвърлиш по-тлъст кокал, ще те обичат беззаветно за вечни времена. Жалка работа, тъпа работа е тази толкова уж "възвишена" работа с това нашенско пусто чакане на подаръци отнякъде, по възможност най-вече от така грижовната към нас, все едно че е наша "грижовна майка" държава, която, ако сме послушни, всекиму все нещичко ще даде! Това чакане на подаръци, което, както виждате, вече сякаш е влязло в гена на народа ни, то се проповядва и на децата (и от учителките, и от мъдрите баби и майки, нали така всички казват на децата и на внуците си: "Ти слуша ли, мило, ти послушен ли беше?", милото детенце казва сияещо: "Да, мила бабо и мамо, аз бях много послушен, аз много слушкам!", малоумната баба и майка, развълнувани сърдечно от туй признание, прегръщат милото детенце, което така добре е усвоило тази най-вредна за бъдещето му философия на послушанието, на примирението и на подлизурството, целуват обреченото като тях на недостойно и мизерно съществуване малко детенце и му дават дългоочаквания подарък, нали така става обикновено? Сфащате ли сега какво значат тия тъй трепетни моменти от нашето празнично битие, разбирате ли сега какво те показват? Долавяте ли каква истината за нас самите те ни казват?

Е, ще кажете, тоа па пише така щот ни завижда, щот той, понеже сега е безработен, нема пари да купи подарък на децата си и затова, от злоба, иска и нам да развали празника, нали това си помислихте? Е, аз го правя за друго, с добри основания и мотиви ви пиша тия неща, за ваше добро поемам този риск да ви кажа тия горчиви истини, вероятно с оглед вашето поправяне ги казвам, щото има нещо много сбъркано в ценностната ви система, драги ми утрепани отвсякъде труженици на комунизма и на посткомунизма, затова ви ги казвам тия неща, надеждата ми е да доловите, че тека не бива да се живее, че така е недостойно да се живее. Аз ви ги казвам, пък вий дали ще ме разберете е отделна работа, ако щете, ме мразете затуй, че ви правя добро, то хора всекакви има, пълно е с идиоти наоколо, не зная дали сте го забелязали? Аз тия точно ги наричам "комуноиди", не е зле да се запитате и вие сами що сте: человеци или... комуноиди? Не е зле всеки човек да си постави този интересен въпрос, не е зле всеки да се запита сам и сам да си отговори на него.


И така, какво всъщност празнуваме? Казахме вече как празнуваме, а според това кой как празнува това показва колко всъщност той и струва, нали така? Като личност имам предвид колко струва. Всеки струва толкова или повече според това какви ценности има. Пълно е с духовни инвалиди у нас, пълно е у нас с материалисти, не зная това поне дали сте забелязали. Ето, според това кой как празнува си личи какъв е, дали и материалистична... свиня (или шопар), или пък, случайно, е все пак човек. Сами си отговорете що сте и колко струвате, аз не ви познавам и сам не мога да отговоря на този въпрос вместо вас. Той и вас само си касае де. Макар че на хора като мен, които държим да бъдем човеци, да сме сред предимно прасета в нашата голяма българска кочина не е много приятно, но какво да правим, такава, явно, ни е била съдбата - и ориста.

Я вижте тази справка и помислете малко вий лично какво празнувате тия дни, ето ви потребната информация за размисъл:

Коляда божич (Коледа) – бог, олицетворяващ зимното слънцестоене, слънцето младенец. Почитала се е на 22 декември, а сега на 6 януари. В негова чест са се правили маскирани игри, които се запазили и до днес. Справка: Боговете на славяните

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Сфанахте ли сега какво празнувате и колко според това струвате? Сфанахте ли вие какво сте: християни ли сте, езичници ли сте, еретици ли сте, атеисти, безбожници ли сте? Аз за себе си добре зная що съм, а вие за себе си знаете ли? Длъжни сте да имате свой отговор на този въпрос, той само вас касае и за вас има значение, истината за вас самите е онова, от което зависи много, да не кажа всичко. Той касае вашата жизнена философия, вашето разбиране за живота, отговора на това за какво си струва да живее човекът, какъв е смисъла на живота и пр. А вие разбрали ли сте поне това, че ние самите, според това какво представляваме и как разбираме живота си, сами творим неговия смисъл? Дали животът ни ще има или няма да има смисъл зависи само от нас самите, от никой дрег! Това поне знаехте ли го? Няма кой тук да ви помогне, всичко зависи само от вас. Така мисли свободният човек. А вий, аджеба, свободни человеци ли сте - или сте просто "природни същества", именно, сте прости природни същества?

Спирам дотук. Доста въпроси ви поставих. Имате за какво да размишлявате по време на празниците, нали? Хубава "домашна работа" ви поставих. Размишлявайте донасита, лошо няма. То може би тия празници са ни дадени за размисъл, за вглъбяване в тайните на живота ни, за търсене на смисъла, а не за... плюскане, знае ли се?!

Едни след празниците ще се оплакват от преяждане, други пък ще се чувстват чисти, просветлени и одухотворени - защото са се отдали на търсене, на размисъл, на следване на светлината. Сами избирайте какво да стане с вас. Който иска, нека да бъде... лапащ и преяждащ шопар - или тресяща се от сланина дружелюбна свинка, свиня (ако е дама де). Може и друго да бъдете, но това вече си зависи само от вас. Не ви съветвам да бъдете аскети, знам, че това не ви е по силите, но поне умерено одухотворени да бъдете можете, нали така? Не си мислете, че като пиша това, се преструвам, че самият аз съм едва ли не "безгрешен" или че съм много напреднал, не, не е така, и аз като вас съм податлив и на простотии, и на грехове, и аз често, като типичен българин, преяждам като идиот и като животно, тия неща и на мен са присъщи. Аз може би ги написах не толкова обръщайки се към вас, а по-скоро към самия себе си, тъй че не ми се обиждайте, става ли така?


Хайде, хубави празници на всички! Истински да се постараем да празнуваме тия наистина светли празници, в които можем да одухотворим и да просветлим живота си, да направим нещичко да се отърсим от недъзите си, от злобата, от завистта, от простащината си, он наглостите си и т.н. Можем да бъде човеци и човечни, това не е толкова трудно, не е задължително да бъдем животни, нали така? То животните са много по-истински и чисти от нас, нека да не обиждаме животните като се наричаме животни, не е справедливо някак спрямо тях, нали така? Те, горките, не могат да бъдат толкова опорочени като нас, за тях пороци, впрочем, няма, а има само за нас, човеците. Все пак не е лесно да си човек, но за сметка на това пък е толкова вдъхновяващо това, нали така? бъдете човеци, ето само това да ви пожелая мисля си струва! И да ви отправя ето това свое пожелание в завършек, което отговаря на моите лични ценности, които, да допуснем, отговарят и на ценностите на моя народ (да се надяваме, но това, видяхме, съвсем не е сигурно, нали?):

Приятно и достойно посрещане и празнуване на Бъдни вечер, на Рождество Христово и на нова година!

ОЩЕ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ:

Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето-младенец, зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древнославянската религия са:

Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.
Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.
Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.
Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.

В различните славянски народи в негова чест на Коледа се извършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците понякога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърватите се символизира от кукла, наречена колед. Споменава се в коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съдържат магически заклинания — за благополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също "коляда". В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъщаващи плодородието.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

19 коментара:

Анонимен каза...

Лично аз съм неверник. Безбожник съм, сиреч. Не мисля, че съществуват каквито и да било богове. Вярването в бог, в дядо Мраз и в Оле Затвори Очички оставям за инфантилите.

Ангел Грънчаров каза...

Това, че си неверник значи, че си сакат в духовно отношение. Не се хвали толкова с него, щото то показва, че си сакат и в умствено отношение...

Анонимен каза...

Хаха, високомерието ви винаги е удоволствие да се наблюдава, Грънчаров, затова си позволих да го провокирам по този начин - за да се посмея.
Току-що нарекохте Бъртранд Ръсел и Дейвид Хюм "сакати в умствено и духовно отношение".
Нали разбирате какъв смешко сте? :)

Анонимен каза...

Прочее, неверието засега е единствената интелектуално издържана позиция. А и морално даже.

Ангел Грънчаров каза...

Дейвид Хюм и Бъртранд Ръсел може и да не са сакати в духовно отношение, но това съвсем не значи, че и Вие не сте :-) Тук в тази сфера всичко е строго индивидуално :-)

Ангел Грънчаров каза...

Къде е доказано, че неверието е "морално издържана позиция"? Или Вие само си мислите това? То и научните атеисти които навремето избиваха хората също са били неверници :-)

Анонимен каза...

Напълно сте прав, че това, че Дейвид Хюм и Бъртранд Ръсел не са сакати в духовно отношение, значи, че и аз не съм. Просто ви обърнах внимание, че безбожието не преви някого интелектуално и "духовно" сакат и ви дадох тези мислители за пример.
Нека това ви е за урок и следващия път мислете, преди да демонстрирате пълната си логическа безхаберност.
С това за морала исках да кажа, че е е дълбоко неморално и сакато човек да желае съществуването на бог като вашия, дето е описан в Библията.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, нещо не си разбрал, тия неща за духовната осакатеност са строго индивидуални, това, че Б.Ръсел и Д.Хюм не са сакати в духовно отношение не значи, че и Вие не сте...

Също така за морал недейте изобщо да говорите, щото то е нещо, което нао духовно осакатените хора като Вас изцяло липсва... и Вие го демонстрирарате постоянно...

Анонимен каза...

Ей, твърдоглаво муле сте и това е. Не можете си напъхате в куфалницата, че неверието НЕ право човек интелектуално сакат. Примери за това са Хюм и Ръсел.
Сега вече сфанахте ли, или още по-просто да обяснявам?

Ангел Грънчаров каза...

Прави. Някои ги прави. Тебе примерно е направило. Даже и да не правеше, ти щеше да си изключение от правилото. Сфана ли сега. Муле кухоглаво...

Анонимен каза...

Явно трябва още по-просто да обясня. Чували ли сте за понятието "силогизъм"? Препоръчвам ви да се информирате какво е това. Когато четете по въпроса, обърнете особено голямо внимение на т. нар. "фалшив силогизъм". Той звучи добре за несведущия човек, но не води до правилно умозаключение. Точно това се случва при вас.
Опитвам се да ви помогна, нали разбирате това? Опитвам се да ви направя добро. От вас зависи дали ще се възползувате.

Ангел Грънчаров каза...

Прочетете сам от моя учебник по класическа логика що е това силогизъм. И що е фалшив силогизъм оттам ще научите.

Не се грижете толкова много да помагате на мен, помогнете на самия себе си. Много сте зле най-вече в морално отношение. За да постигнете нещо в тази посока Ви съветвам да прочетете моята книга със заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (с подзаглавие ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО) ...

Ангел Грънчаров каза...

Апропо, таваришч, Вашето заключение е по ето този модел:

Всички атеисти не са духовно сакати.
Б.Ръсел и Д.Хюм не са духовно сакати.
----
Следователно и аз, понеже съм атеист, не съм духовно сакат.

Намерете в приложената в моя учебник таблица на правилните силогизми има ли силогизъм като този, който сте съчинил Вие. Май няма, а? :-)

Анонимен каза...

Гледайте сега. По принцип "духовност" е много широко понятие. Доколкото не съществува независима от тялото "душа", духовност изобщо не съществува. Тя е просто една измислица на наивните, примитивни човешки същества от древността.
Когато аз говоря за духовност, имам предвид нещо по-скоро метафорично. Много по-адекватно е да говорим за разум, абстрактно мислене и морал, отколкото за някаква измислена "духовност".
Отново ви призовавам да прочетете за силогизмите! Това, което сте цитирали горе, изобщо не е силогизъм - нито истински, нито фалшив, а само пльоснати три изречения едно под друго.
Моля, не изпадайте в подобно невежество, ако желаете да обсъждате тези теми.

Поздрави

Ангел Грънчаров каза...

Опитвате се да бягате, щото паднахте в капан :-) Това по-горе е тъкмо един силогизъм, който е "нескопосан" само защото в него е вложено... Вашето собствено съвсем нелогично твърдение! :-)

А относно това що е духовност не е зле да прочетете моята дисертация, нейната тема е точно по този проблем за това що е дух. Вашите представи за духа са така бедни и елементарни, че са на нивото на марксистко-ленинско-сталинската философия от началото на 30-те години на миналия век.

Анонимен каза...

Не, господин грънчаров. Човек, който знае да препоръчва само собствените си писания, по дефиниция не заслужава да бъде четен.
Не ми се сърдете, но всички ви знаят що за "философ" сте. От вас зависи да израснете в това отношение и да се усъвършенствувате.
Салатата от криворазбрани понятия, които си позволявате да ползувате, най-добре илюстрира тази моя мисъл.

Ангел Грънчаров каза...

Там Ви е грешката, че не ме четете, но и да четете, ползата е никаква. Нас, талантливите хора, малцина от съвременниците ни могат да ни оценят по достойнство, а пък тесногръдите папагали като Вас съвсем не могат да ни оценят по разбираеми причини - на тях нашите авангардни идеи им изглеждат, както виждаме от думите Ви, като... "салата". :-)

Апропо, салатата съвсем не е нещо лошо, хем в нея има разнообразие от свежи зеленчуци, хем е нещо изключително здравословно и полезно :-)

Анонимен каза...

Човек не може сам себе си да определи като талантлив, господин Грънчаров. А когато го направи, това не означава, че е талатлив, а че обикновен самохвалко, годен единствено за забавление на околните.
Този път обаче казахте една НАПЪЛНО ВЯРНА МИСЪЛ, а именно, че и да ви чете човек, "ползата е никаква". Виждам, че започваме вече да се разбираме. Дано чувството за самооценка най-после е похлопало и на вашата врата.
Хайде, и друг път мислете, преди да спорите по теми, които са ви нови.

Ангел Грънчаров каза...

Талантливият човек, драги миг-н Никой, не чака като просяк "другите" или "обществото" да го провъзгласят за такъв, а той има самочувствието на такъв. Това Вие, разбира се, няма как да го знаете, по причина на това че сте един бездарник и по тази причина сте също така и един най-банален завистник.

Завистливият некадърник и да чете творенията на талантливия човек, ползата за него е никаква, защото не може да ги оцени или разбере. Вместо това се изпълва само със още повече злоба и завист, както и на Вас се случва точно това. Което за мен е признание, че книгите ми са писани за съвсем друга категория хора, не за завистливи некадърници. Творенията на талантливите хора могат да бъдат оценени по достойнство само от също така талантливи хора. Сега разбирате ли коя е причината да се задавяте от злоба когато отворите някоя моя книга?