Швейцарското знаме - незабавно разпознаваемо сред знамената на другите народи! На празници, под звуците на своеобразните викове на тиролскитe песни, мъжете го прехвърлят многократно от едната в другата си ръка, после високо нагоре, улавят го и го развяват - белият кръст на червен фон красиво се люлее в яркото синьо небе. Ето така изразяват щастието си да бъдат швейцарци.
Но какво говори кръстът - този прост и смел символ за историята, традициите и културната идентичност на тази страна? В знамето няма никаква мистерия - това си е християнски кръст, символ с важно значение за тях. В химна си пеят че в тяхното знаме пламти Бог (не знам дали цитатът е абсолютно точен, не говоря немски добре).
Когато се наложило да защитават своите земи и свобода, тукашните обитатели се обединили в конфедерация и сключили пакт, обещали си да си помагат винаги и да останат свободни като дедите си. Предпочитали да умрат по-скоро, отколкото да загубят свободата си и да бъдат роби. Доверили се на Бог - пактът започва с „В името на Бог...“ и завършва с „Ако такава е Божията воля…“ И днес на националния празник 1 август се запалват хиляди огньове върху хълмовете за да си спомнят всички за този пакт. Няма такъв пример в историята за обединяване под знаме с християнски кръст като символ.
Белият кръст става символ на новообразувана конфедерация, зримо отражение на духовни измерения. Кръстът, символ на възкресението на Христос и на вярата на тези, които основават Швейцария. Което означава - Христос е главната опорна точка в техния живот. Въпреки съвременната светска Швейцария, дебатите за връзката Църква-Държава продължават. Това се вижда добре в Деня на Христос на фондация "Хелвеция". Всички политически партии, представители на около 100 нации носят знамената си и се подреждат под формата на кръст. И се молят усърдно за Швейцария и за света. Така беше в Базел, всяка година е в различен град.
И не само в този ден. Камбаните на всички църкви ежечасно напомнят на хората да спрат и да помислят за големите и висши истини за смисъла на своя живот.
Помагам ви да узнаете, че животът на тези хора, живеещи благополучно, е с дълбоки корени в християнската вяра от самото начало, с полагането на белия кръст върху червеното знаме. Ще продължа да ви разкривам уникалното, различното в тази страна, което те самите наричат suissitude от Suisse - френското име на Швейцария. До скоро!
Написа: Мария Василева
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
По всяка вероятност Ичо изобщо не е съществувал. А ако е съществувал, бил е най-обикновен челяк, който се е възползувал от хорската тъпота.
Кой е тоа "Ичо" бе таваришч?
Съществуването на Христос е повече от съмнително, но дори да е имало историческа фигура, послужила за прототип, тя несъмнено не е била „Син Божий“, а най-обикновен човек. Моля Ви се, подобни наивитети са неуместни в 21-и век сред просветени хора.
Иначе не само швейцарската, но въобще европейската култура въобще не може да бъде разбрана без християнството. Само че то е изиграло историческата си роля и няма как да се възроди. Скандинавските държави, които са сред най-благоденстващите на света, са и сред най-атеистичните. Но скандинавската история не може да бъде разбрана, без да се отчита ролята на християнството и по-специално на Реформацията.
Впрочем аз не съм против религията, понеже тя е много полезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и утеха и която служи по този начин за вътрешно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир. На мен не ми трябва религия, за да постъпвам морално и да живея добродетелно, аз го постигам и без религия. Впрочем правилната позиция не е атеизъм, а агностицизъм.
Публикуване на коментар