Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 17 януари 2015 г.

Документът, с който се откри съдебното дяло, атакуващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив



Още на 19 май 2014 г. публикувах интересен документ: Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова; днес решавам да публикувам моята искова молба до Районен съд в Пловдив, с която заведох гражданско дело с трудово-правен характер, с което поисках съдът да отмени въпросната заповед. Тия дни смятам да публикувам още документи от това дело, чието разглеждане фактически приключи, след 26 януари 2015 г. предстои излизане на решението на съда по него. Поради многократни настоявания на читатели на блога решавам да запозная читателите си с аргументацията и на двете страни, както и с възлови документи по това дело, което изключително нагледно показва реалната психологическа и нравствена ситуация, характерна за училищните общности у нас. Образователната ни система се намира в състояние на тежка агония, която е израз на назрялата отдавна необходимост от коренна промяна на отношенията; тече борба между новото и старото, между привържениците на съвременните методи и защитниците на тъй приспивното и пагубно статукво. Етап от за борба и съдебният процес, с развитието на който се старая най-редовно да ви информирам. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: