Не допускайте никога да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойнство - ето това е истински важното

Вчера си позволих да напиша един хептен "еклектичен" текст, в който се постарах да съчетая на пръв поглед несъчетаемото - виж Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива философски глупотевини - а именно мирското, всекидневното опитах да свържа с вечното, с истински значимото, с чисто духовното (Божието); това есе непременно ще отиде в поредицата, от която смятам да направя едно помагало по вяра. Днес ми се ще да сторя нещо подобно, знаете докъде стигнах в писанието си: до момента, в който аз седя в приемната (фоайето) пред кабинета на началничката на РИО-Пловдив и чакам за да изнеса своя "нравствен урок" не на кой да е, а на самата инспекторка по философия (и също и на самата главна шефка в инспектората по образованието в Пловдив). Обясних вече защо не виждам нищо лошо в това ние, хората, постоянно един другиму да си изнасяме какви ли не уроци, общо взето, ако се замислим малко, ще осъзнаем, че животът всъщност е точно това - да си изнасяме най-различни уроци, да играем най-различни роли. Но основната все пак е тази: да сме едновременно и ученици, и учители, и то непрекъснато, до края на живота си даже.

Е, може да изглежда странно някому това, което пиша, но проблемът си е негов. Не вярвам умни хора да ми се обидят за нещо ако предварително са се постарали да схванат точно какво всъщност твърдя. Пък ако искат и да ми се обиждат. Но да си имаме уважението: това, че някой е началник или седи на някакво държавно кресло - това съвсем не го прави автоматично по-умен или "винаги прав", все сме хора, всички грешим, а пък претенцията на началстващите и на властващите особи за непогрешимост, която е тъй разпространена в средите на родната ни бюрокрация, е една съвсем неоснователна мания. Апропо, стараем се да правим нужното страната ни да е демокрация, което пък означава нещо много неприятно за немислещите бюрократи, претендиращи за вечна правота на основание единствено на властническото си положение: че не те, а ний, гражданите, сме истински важните, че не ние на тях, а те на нас са слуги, а пък ний, гражданите, сме и техни работодатели, и техни господари, сиреч, истинската власт е у нас, а не у тях, както си мислят. Вижте колко простичко нещо е това, аз като учителствам правя така, че и най-изостаналите ми ученици да го знаят, а се оказва, че разни администратори на високи постове явно съвсем него знаят; е, това значи, че се нуждаят от повечко уроци, за да напреднат в познанията си.

Аз пък сега съм човек, който по благоволението на същата тази самонадеяна и недотам напреднала в познанията си за демократичната същност на живота ни администрация вече е "безработен учител", да, изгониха, изритаха ме от образователната система, която те смятат явно за своя бащиния, е, не е така, но в замяна на това аз пък сега им го връщам ето по какъв начин: вземам си законните права като истински работодател и господар, в качеството си на гражданин. И понеже сами виждате разполагам с доста време, се зафащам да изнасям уроци на въпросните тъй невярно представящи си живота бюрократи, изнасям им, забелязвате, всеки ден какви ли не уроци, кой от кой по-полезни, те четат упорито блога ми, може пък на места и да зацепват, знае ли се, но е факт, че това, което пожелаха, именно аз никога повече да не съм учител, тази тяхна идея отиде вече съвсем по дяволите, щом фактически аз вече съм дори техен собствен учител! (Е, засега не ми плащат още за тия напълно безкористни мои уроци, но то в живота всичко се плаща един ден, нали така?) Както и да е, да не се разпростирам прекалено по тъй интересната тема и да се опитвам да разкажа вече за тъй вълнуващия урок, който изнесох на двете мили дами в кабинета на началничката на РИО.

По едно време, като наближи уреченият час, дойде и въпросната г-жа Кръстанова, която по-предния ден в залата на районен съд в Пловдив ме описа като някакъв... (знаете като какъв, да не се повтарям, че ще стана досаден!), абе бил съм много лош, мързелив, калпав, неспособен, неумеещ даже да разговаря с учениците си, избухлив, не можещ да планира "учебното съдържание", "нарушаващ държавните стандарти", и пр. изсмукани от пръстите "констатации" и "факти", та тази същата Кръстанова, като пристигна към 9.25 часа, ми кимна студено, а пък в това време за кой ли път минаващият експерт Р.Радев за малко да се сблъска с мен, но пак се направи на ударен и ме подмина, явно тоя човек съвсем не може да ме понася (аз бих го посъветвал все пак да не говори толкова по мой адрес с разни хора, ако има нещо, да ми го казва лично, щото всичко друго се нарича клюкарстване и интригантство, а аз като негов работодател не ща той да се занимава с такива неща). По едно време г-жа Киркова ни повика в уютното си кабинетче и се отпочна съответното свободно занятие, в което аз си присвоих ролята на нещо като преподавател по елементарен морал. Тук искам нещо важно да изнеса, както се казва, пред скобите.

Г-жа Кръстанова, бидейки инспекторка по философия, би следвало, дето се казва, да е доста напреднала в "матр`ьяла" и за нея такива неща, а именно допускането на елементарни, на съвсем баламски грешки особено пък в сферата на морала следва да е по презумпция изключено. Примерно тя следва по презумпция добре да знае, че всяка личност е суверенна и че нейното достойнство е нещо свято. Чини ми се, че тя би следвало да разбира и това, че и даскалите по начало, в туй число и философите, също са човешки същества и имат съответното напълно основателно самолюбие. Затуй тя по начало не би следвало да допуска ония прекалено груби грешки, които допусна в отношението си към мен литераторката Анастасова, световно-исторически известната вече директорка на ПГЕЕ-Пловдив, щото тази последната донякъде е оправдана от това, че има по-поетична душа, разполага с душа, която е способна да изпитва силни емоции, примерно... абе да не изброявам точно какви, че да не се почувства някой засегнат. От друга страна длъжността на г-жа инспекторката и донякъде смисъла от съществуването на тази нейна длъжност е този: да предпазва представителите на философската гилдия от възможния административен произвол на разни тесногръди директори на училища, щото не е тайна, че в средите на директорското съсловие се подвизават такива чешити и бабаити, че е напълно потребно, предвид по-особените и изтънчени духовни качества на философите да се налага често те да бъдат защищавани - тъй като тяхната роля е изключителна, аз съм писал по тия въпроси, да не се повтарям сега, но ще изтъкна поне едно нещо.

И то е следното: философите със своя новаторски, разчупващ обичайните стереотипи подход са нещо като локомотиви на образователната реформа, те също така са и духовните водачи в битката за разпространение и насаждане на демократични нрави в нашите училищни общности, ерго, задачата на инспекторите по философия е да бранят философите от каквито и да било посегателства спрямо тяхната изключителна духовна мисия и роля. Тия неща се разбират от само себе си и е крайно странно не друг, а на инспектор по философия тия неща да трябва да бъдат припомняни, щото не само ги е забравил, но нищо чудно и изобщо да не ги е знаел никога. Е, ако не ги е знаел тия неща, той би могъл да се информира за тях, като, примерно, изчете най-новите изследвания по тия въпроси, примерно г-жа Кръстанова е трябвало овреме да прочете старателно и моите учебни помагала по философия, и книгите ми за образователната реформа - та да е наясно с идеите ми за една нова философия и стратегия на образованието в България. Тя това явно не го е сторила и затова да се чуди и мае сега човек какво е правила тази чиновничка в дългите, сякаш несвършващи дни, в които е топлела своето кресло зад бюрото си в кабинета, намиращ се в кокетната сграда на инспектората!

Е, всяко изоставане се наказва. Г-жа Кръстанова заради това свое изоставане в сравнение с повелите на времето, в което живеем, си позволи едно поведение, което е укоримо от всякаква една гледна точка: и правна, и морална, и човешка най-вече. Знаете, тя се впусна като някой Александър (дали не беше Альоша?) Матросов да защищава с всички сили пробитата от всякъде теза на тъй самоотвержената директорка на ПГЕЕ, теза, според която философът Ангел Грънчаров бил... "некадърен", "неспособен", "нищо неумеещ", бил някакъв "темерут", "злодей", бил "народен враг", бил подъл и коварен враг на човечеството и същевременно на целокупния многострадален едновременно и ученически, и директорско-чиновнически народ, абе какво повече да говорим, тоя същия Грънчаров трябвало според тази теза да бъде разкъсан, разнищен, смазан като някаква долна гадина, опозорен, изгонен, уволнен, стъпкан в калта и т.н. Инспекторката Кръстанова, ако изобщо беше имала някакво отношение към субстанцията на философския дух и самосъзнание е трябвало още като е разбрала за тия нескривани кроежи на самовлюбената и претендираща за пълна непогрешимост директорка да се ужаси и немедлено да й дръпне ушенцето, та да я накара да миряса!

Да ама не, инспекторката Кръстанова вместо да стори това, което е нейна даже най-елементарна служебна отговорност, се хвана да рипа на кръшното административно хоро, поведено от директорката заедно с трите й най-самоотвержени подлизурки в самото училище, които ден и нощ крояха какви ли не интриги и заговори да направят с оглед по-скорошното съсипване на философа Грънчаров, който явно им действаше не само на нервите, но и на храносмилателната им система, защото сами знаете, той, проклетникът, почна всеки ден да пише в блога си за изцепките на въпросните самоотвержени хероини, поетеси и... вакханки на държавния административен гений. И тъй позорището, одисеята и епопеята, която се изигра, е от най-изтънчена абсурдистка проба - и в цялото това време инспекторката Кръстанова, закичена с цървен карамфил, рипаше, както казахме, на въпросното хоро, даже отвреме-навреме и подвикваше "Иххху-ихххаааа!", "А така!", "Ситно па гасто!" и прочие, както именно викат умелите играчи на нашенски родни и кръшни хора. Поиграха си донасита, няма що, щуро рипане падна. Дойде накрая и... съдът. И в съдебната зала инспекторката Кръстанова се яви като свидетелка на директорката за да доказва, че по принцип недопустимата разправа с Ангел Грънчаров била, видите ли, "напълно коректна", "правомерна", "законна", щот тоз същият Грънчаров, бил, видите ли, много лош, да, бил льош, и непокорен, и инатлив, и калпав, и т.н., и ала-бала, и так далее, и прочие, и тинтири-минтири!

Аз веч писах какво е твърдяла пред съда тъй бойко настроената инспекторка Кръстанова, да не се повтарям повече. Изписах се вече. Ето, и оня ден в кабинета, на своя нравствен урок, убеждавах, разказвах, пояснявах, тълкувах, какво ли още не направих. Поисках от г-жа Кръстанова оставката й от поста инспектор по чисто нравствени подбуди, щото тя дръзна да погази най-базисни принципи на морала, на човещината и на философията, които не философски началник като нея, но и най-последният тройкаджия-ученик би следвало да знае. Нейните оправдания, че била блюстителка на "закона", че била милеела за "правилното държавно философско образование" и пр. не хващат хич дикиш и мязат на оправданията на дете, което е хванато от родителите си да прави нещо много срамно. Заявих, че като философ и като гражданин, който милее за моралното състояние на издържаната от моите данъци администрация съм длъжен да поискам оставката й по чисто нравствени, повтарям, подбуди. Защото тя с поведението си успя да погази по един най-брутален начин всичко онова, което философията съхранява от векове - като принципи, духовност, човешки норми за отношение и поведение, като идеи, ценности, правила на демократичния дебат, полемика, съществуване и пр.

Заявих също, че си запазвам правото да я дам под съд като участваща в тази нечувана, безпрецедентна административна кампания по моето професионално и личностно дискредитиране и оклеветяване, чиито апотеоз беше твърдението на г-жа Кръстанова, че моя милост бил... "най-слабият преподавател по философия" в цялата пловдивска философска губерния! Сега пред мен вече е самият съдебен протокол, вчера го получих; там черно на бяло пише нещо още по-фрапантно: там пише, че г-жа Кръстанова в мое лице даже не била виждала... преподавател, един вид аз в нейните очи съм всичко друго, но само не преподавател. Ще й дам възможността пред съда в едно ново наказателно дяло (на което ще изправя клеветящия ме кръжец около неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив) да аргументира всичките си твърдения по повод на моята професионална компетентност и квалификация, а също така и по повод на моята личностна достатъчност и независимост (личностен и човешки суверенитет, автономия). Разбира се, заявих, че при така и така създалото се положение една нейна незабавна оставка по нравствени причини плюс публичното й извинение за нанесените ми морални вреди ще ме удовлетвори, щото, да си призная, и на мен повече не ми се ходи повече по съдилища, ето, четвърто дяло вече водя, логично е все някога кампанията по дискредитирането ми да спре, но сами виждате тя продължава, и то в най-безскрупулна форма, и то не къде да е, а на една свята територия, именно на територията на достолепната и възвишена институция, наречена български съд, българско правосъдие.

Та си поговорихме, урокът ми беше, да се надяваме, полезен. Нямам усещането, че "ученичките" ми успяха да усвоят цялата толкова елементарна и в същото време фундаментална премъдрост в изчерпателния й обем, но съм убеден, че успях да ги предразположа поне към размисъл, това е безспорно. То за мен е и най-главното. Според моята преподавателска стратегия това е най-ценния резултат, към който изобщо можем да се стремим. Не ми пука от това, че в нечии очи това било "не съответстващо с държавните образователни стандарти". Напротив, съответства дори и на тях, да не говорим пък за едни по-висши и дълбоки духовни стандарти, които за философите са истински важните - щото именно отговарят на съвременните духовни нужди на човечеството и по-специално на младежта.

Точка, писна ми да пиша. Ако се наложи, ще допълня този текст някой път. Ако не го допълня - здраве да е! Хубав ден на всички ви желая! Бъдете здрави! Не се излагайте никога, не допускайте да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойнство - ето това е истински важното, на което искам да ви обърна внимание - като поне един извод от моя днешен урок. Приятен да е уикендът за вас!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo