Разсъждение около темата защо е толкова рисковано да се лъже, да се нарушава Божията заповед "Не лъжи, не лъжесвидетелствай!"

Ще си позволя да започна с един крайно показателен пример за това защо е тъй опасно и рисковано да се лъже дори и в нашите тъй интересни времена. Ще се позова на свидетелстването на онази въпросната дама относно това какво било ставало в моите часове по психология, за какви неприлични неща съм бил питал учениците и ученичките и пр. искам в тази връзка да кажа нещо важно, сиреч, да предложа по него дебат, имащ не само психологически, нравствени и пр. измерения, но и най-дълбоки измерения, касаещи тежката, катастрофална ситуация във фалиралата изцяло наша многострадална образователна система, които илюстрират насъщната и спешна бих казал потребност от коренна промяна в тази най-значима сфера от живота на едно общество.

Та тази същата особа си позволи да свидетелства пред съда - и то с някаква непонятна, но поразителна по характера си увереност! - за това какво, видите ли, било ставало в моите часове по психология и по философия в училището, от което бях уволнен, и то при положение че самата тя никога не е присъствала непосредствено в мой час, да, никога! И в същото време без капка неудобство претендираше че била "знаела" не друго, а "точната ситуация" - и то единствено осланяйки се на някакви хипотетични и мистични "оплаквания" на нейни ученици за случващото се в часовете ми, за моето държане в тях и т.н. Тоест, позовава се на обилен матр`рьял, добит чрез тази древна практика, любимо занимание на позастарелите дами, а именно да трупат "компромат" предимно чрез клюкарстване по адрес на колегите си. А движещият мотив за такова едно странно държане е явно този: да се притече в тежък час на помощ на работодателката си, на любимата си директорка, на която е задължена заради това, че тя я държи на редовно (учителско) работно място - независимо от преклонната й пенсионерска възраст! Това пък било симптом за "пълната безкористност" на показанията й, няма що! Но тия неща поставят единмного сериозен проблем, скрит зад тях, стоящ имплицитно в дълбините им, не си мислете, че се занимавам с него от някакви глупави подбуди, а именно за да "отмъстя", за да "осмея", за да"подиграя" нещо или някого и пр.; не, съвършено друга и много сериозна ми е идеята.

Нека да помислим заедно повече, това предлагам. И тъй, в резултат тази въпросната особа дръзна да съобщи пред съда в крайна сметка неща, нямащи нищо общо с реалността. И то при положение, че какво наистина става в часовете ми аз самият съм направил достатъчно, че да може да се разбере и знае от всеки интересуващ се. Примерно аз съм единствен учител, който е записал на видео и е качил в интернет цяла една поредица от записи на мои часове и по психология, и по етика, и по философия, и по гражданско образование. Пък и имам също така много учебни помагала, публикувани и в хартиен вариант, и онлайн, те са широко достъпни, чрез тях всеки, който се интересува, може точно да научи какво именно правя в часовете си и защо го правя по този, а не по някой друг начин.

Е, въпреки всичко тази дама се постара да нарисува една крайно невярна, илюзорна словесна картина на ставащото в моите часове и то не къде да е, а пред заседание на съвсем официален съд, рискувайки по този начин да подведе високата правосъдна инстанция относно истината! И то при положение, както знаем, че в съда е строго забранено да се лъжесвидетелства, то и в Светото Писание също е забранено това нещо де, ала кой ли пък ти изпълнява този свещен или Божи нравствен закон?

Аз вече писах - виж За странностите на женската душа, за ползата от клюкарстването, за това как раждат... мъжете и за други такива смехории и също така ето това: Известно ли ви е, че филмът на Фелини АМАРКОРД е... "порнографски"?!, да, тази същата дама, без да е гледала филма на Фелини, си позволи да го определи пред съда именно като "порнографски"! - та значи аз вече писах за този толкова любопитен казус, имащ дълбоки нравствени измерения, особено като се вземе предвид, че тази същата въпросна дама е и действаща (все още) учителка. Сега обаче ми се ще конкретно, по повод на две нейни твърдения по мой адрес да я изоблича в лъжесвидетелстване пред съда, доказвайки по неоспорим начин, че думите й по отношение на това как протичат моите часове и също за това как аз се държа с учениците нямат нищо общо с реалността, сиреч, твърденията й са плод на едно чисто "художествено"-фантастично "пресътворяване" на истинското положение на нещата. Тази дама "сподели" пред съда ето тия две фрапиращи, бих казал дори умопомрачителни твърдения:

1.) Учителят по психология, именно мръсникът и маниакът на сексуални теми Грънчаров си бил позволил да запита едно невинно момиче... "девствена ли е" и ако евентуално не е я бил накарал, представяте ли си, да опише своите преживявания в момента на "лишаването й от девственост";

2.) Същият този урод бил попитал и някакво момче какви усещания би имал ако застанат двамата със свой приятел чисто голи пред голямо огледало!

Да отбележим и важната подробност, че тия две откровения на въпросните хипотетични ученичка и ученик били споделени с тъй "не обичащата клюкарстването" любопитна дама в междучасието, в коридора, именно на "четири очи"; да, сами виждате, това са доста "солидно" подкрепени "доказателства" за "правдивост" на твърденията й (човек вече не знае къде да сложи кавичките!)!

Да, ама знаем, че на лъжата краката са, както твърди народът, съвсем къси, да, много са къси краката на лъжата. (И носът на лъжците, на позволяващите си да лъжат бил, твърдят, твърде дълъг, растял им носът заради лукса да лъжат!) Работата е там, че ако въпросната госпожа беше поне малко от малко информирана относно истината за това как протичат моите часове, тя несъмнено щеше да се въздържи от това свое тъй фриволно, а в крайна сметка и смехотворно, заради неверността си, но несъмнено клеветническо твърдение. А информирането за действителното положение относно това как текат тъй вълнуващите възрастната дама обсъждания по сексуалната проблематика в моите часове е пределно лесно: те текат по една най-съвременна методика, която съм представил в своето учебно помагало по сексуално образование и самообразование, издадено преди няколко години от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, то носи заглавието "Еротика и свобода" (и има подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта"). Всичко може да се разбере ако се разлистят страниците на това помагало, да, ама въпросната дама не си е дала труда да се информира, заложила е на предположения, плод най-вероятно на собствените й сексуални фантазии, които са я подхлъзнали дотам, че ето, е стигнала до положение да съгреши спрямо истината. Тоест да влезе самичка в капан, който сам-сама е, тъй да се рече, съоръжила или съградила.

На един неинформиран, несведущ в областта на съвременната психология човек (каквито са повечето хора впрочем) нищо чудно да се изправят косите от "страх, срам и трепет" само като прочете ето този момент примерно от подзаглавието на въпросното помагало по сексуално образование: "практическа психология на пола, секса и любовта", майчице, това "практическа" дали не означава, че тоя мръсник Грънчаров, авторът де, предлага на младите практически да изучават секса, а именно - о, богове, не издържам вече, ще се пръсна от възмущение заради таз тъй страшна мислъ! - като го... "практикуват" непосредствено в час?!?! :-) Воден от такова едно страшно предчувствие, такъв един човек вече може да си представи какви ли не страхотии, е, ясно, требе да се реагира за да се спре тоя разврат в часовете на тоя урод Грънчаров, таваришчи, не може да стоим безучастно когато той развращава наште ученици, наште невинни и непорочни деца! Да защитим морала в часовете по секс на Грънчаров, таваришчи и другари, на револуция, да, да изкрещим "На револуция!", не сексуална де, а друга, именно, да го накажем с уволнение тоа непоносим извратеняк Грънчаров!

За моите часове по "психология и секс" години наред в училището се говореха какви ли не небивалици, да, разбира се, имаше и жалби на "възмутени родители", знайно е, че когато някой у нас тръгне да прави нещо ново, той най-напред ще бъде посрещнат от ретроградите на нож, ще бъде порядъчно оплют, ще бъде възприеман като "мръсник", като "сексуален маниак", като "развратник", като какъв ли не още. Е, отгласи от таз митология въпросната "уважавана" дама на преклонна възраст си позволи да съобщи пред такава една авторитетна институция, каквато е българският съд. И това вече съвсем не е безобидно, щото оклеветяването на един човек пред съда, съобщаването на откровено невярна и компрометираща го, дискредитираща го информация по негов адрес вече е обстоятелство, което може да доведе дотам позволяващият си тия неща сам да стане клиент на правосъдието. Щото личното достойнство на една суверенна личност би следвало да означава нещо дори и в страна като нашата, в която масово се нехае точно по тия най-важни морални, личностни и психологически явления или измерения на живота ни.

Как протичат обсъжданията в моите часове всеки сам може да научи като разлисти въпросното учебно помагало по секс, което аз, бидейки нещо като "бяла лястовица" в образователната ни система, съм предложил не от вчера, моят т.н. "практикум по секс" за първи път е отпечатан като приложение към първото издание на моя учебник по психология, това първо издание беше отпечатано още в далечната 1997 г. (!), вече близо 20 години са минали от тогава! (Досега този учебник има вече пет издания, а пък помагалото по секс излезе и като отделна книга, като отделно учебно помагало, вече съобщих заглавието му!). Аз тук мога, разбира се, да кажа основното за прилаганата в това помагало модерна и изцяло интерактивна методика, но ще си спестя това - за да създам известни неудобства пред въпросната дама на преклонна възраст, тъй жадна да разбере истината за случващото се в моите тъй заинтригували я часове по психология и по секс. В скобки само ще кажа това, че в тия обсъждания преподавателят абсолютно нищичко не пита учениците, а те сами себе си питат (!), задават си каквито си искат въпроси, сиреч, занятието тече единствено благодарение на техните насочвани от тях самите обсъждания и дискусии по така силно вълнуващите ги сексуални проблеми. А че така силно вълнуват от тия проблеми младите хора е съвсем естествено, то е също така съвсем естествено и това, че от същото нещо се вълнуват толкова силно дори и техните позастарели учителки, а причината е една: всички човешки същества, независимо от възрастта, се вълнуват от секса; само дето някои могат и да го правят, могат да си доставят тия удоволствия и преживявания, докато други си остават само с едното душевно вълнение и напрежение.

И още един момент да отбележа, който е интересен във връзка с моите борби за модернизация на методите или подходите на преподаване в нашите училища, които са брънка от цялостната борба за осъвременяване и реформиране на образователната система в свидното ни отечество, която е безнадеждно остаряла. Аз на този съдебен процес бях обвинен и то съвсем официално, че, видите ли, не съм бил изобщо "преподавател" (!), бил съм нямал качества да бъда, видите ли, преподавател, учител и пр. - и всичкото това е защото някои мохикани на остарелите ретроградни подходи продължават да живеят с представата, че това, което те си представят за "преподаване", било, видите ли, "единствено правилното" и дори "законното" преподаване и прочие. Ето, тази същата дама на преклонна възраст, страдаща от подобна методическа ограниченост на възгледите, явно е затруднена да си представи, че изобщо е възможно да протече учебен час по какъвто и да било предмет без в този час учителят да няма най-активна роля, именно обикновено да пита учениците за това или онова, а пък учениците просто да отговарят на въпросите му; да, някои хора живеят с точно тази представа за това какво изобщо е възможно да става в един учебен час. Но тази дама, предвид преклонната й възраст, може, разбира се, да си представя каквото си иска, това е нейно право, тия нейни умилителни представи ще оживяват скоро предстоящото й пенсионерско всекидневие, но, примерно, един инспектор по философия, който трябва да е наясно с всички възможни методологически подходи, средства и инструментариуми за "преподаване", да стада от същата ограничена представа за "правилно преподаване" е вече хептен непростимо. По тази причина аз, знаете, вече поисках в устна форма оставката на въпросната чиновничка от РИО-Пловдив, тия дни ще сторя същото вече и в надлежно оформен писмен вид, под формата на жалба. Това е нещото, което исках да споделя тук с читателите на блога си тази сутрин.

Ще завърша с нещо много важно, касаещо общата ситуация, в която текат тия мои изследвания около битката ми за ново, качествено различно и свободолюбиво образование. Мои приятели, в чиято добронамереност не се съмнявам изобщо, тия дни постоянно настояват и ми натякват да мълча и нищичко да не пиша повече по това същото съдебно дяло (то е за отмяна от съда на моята заповед за уволнение по тъй чудатия мотив "пълна негодност за системата") - да помълча поне няколкото дни, които остават до излизането на съдебното решение по казуса. Щото ако пиша по него съм щял бил да предизвикам по някакъв начин съда да вземе решение, което щяло да бъде в мой ущърб, щото, видите ли, медийното осветляване и коментиране на случващото в съдебната зала щяло било да опорочи, неизвестно как, самия процес, щяло било да компрометира доказателствата и пр., а това било вече основание съдът един вид да се ядоса и да присъди дялото в полза на другата страна. Абе не трябвало било да "се дърпа дявола за опашката", само дето не става ясно кой именно е "дявола"; аз не смятам, че така може да се определи нашият съд, българският съд може да не е "ангел", но и "дявол" не е, между нас казано. Аз обаче имам друга гледна точка или друга позиция по този немаловажен въпрос, ето я моята позиция:

Това гражданско дело по трудово-правен въпрос тече при открити врати, то е съвсем открито, всеки интересуващ се от обсъжданията или от пренията гражданин може да ги проследи непосредствено в съдебната зала. Няма нищо секретно в това, което се казва в тази същата съдебна зала. Напротив, в нея се обсъждат въпроси, имащи голям обществено значим смисъл: въпроси, касаещи тежкото състояние на образователната система в нашето многострадално отечество. На този съдебен процес се обсъждат въпроси, касаещи тоталната катастрофа на образователната ни система и то не абстрактно и теоретически, а непосредствено, именно как се преживяват тия явления, напрежения, противоречия и пр. в реалния жив живот. По тази причина е естествено да има широк медиен интерес към случващото се в съдебната зала, е, разбира се, това, че такъв медиен интерес фактически няма, показва и говори много за това в каква ситуация пък се намират медиите ни, те се интересуват от всичко друго, но само не от истински важните и значими за бъдещето на обществото ни въпроси! В този информационен вакуум по важния според мен съдебен процес ще бъде непростимо за мен, като все пак някакво медийно лице (блоговете също са медия, играят ролята на медия) да си пропилея шанса да давам подробна информация по тъй обществено значимата тема, а пък това, че по едно стечение на обстоятелствата моя милост едновременно с това е и страна по същото това съдебно дяло, е голям плюс за изявата ми като медиатор. Първо, защото съм пределно компетентен по темата, по която пиша, второ, понеже мога по този начин да спомагам за развитието на гражданското съзнание в обществото ни, тъй като е добре известно, че без ангажирано и активно гражданско съзнание нито една демокрация не може да съществува, просто няма как да съществува. Та пишейки по този съдебен процес аз си изпълнявам не само ролята на медиен посредник, ако така мога да се изразя, но също и функцията си на... учител по гражданско образование и по демокрация, и не само това, ами и на учител по нравственост, по морал, по духовност и т.н. Да не говорим за това, че си изпълнявам и мисията на ангажиран с тия проблеми гражданин, но то това нещо си се подразбира, няма смисъл специално да го изтъквам.

Е, според казаното вярвам можете да разберете на какво всъщност се дължи моето тъй активно писане по темата; тук плоски обяснения от рода на това, че аз, пишейки, видите ли, съм си бил "отмъщавал" някому, е една глупава и крайно повърхностна тема; друга е истината по този въпрос, постарах се да ви помогна в някаква степен да я постигнете. Това е в общи линии. Тъй че смятам, че българският съд по никой начин няма как да възроптае срещу моето медийно осветяване на едно съдебно дяло, имащо такъв по същество огромен обществен и медиен смисъл, и то именно в посоката, за която аз току-що показах: никъде не е казано или доказано, че българският съд, че българското правосъдие трябва да е срещу... българската демокрация, срещу свободата на българските медии, срещу плурализма, срещу гражданското и човешкото ни право да имаме информирана позиция по най-важните въпроси и т.н. Моля, не подозирайте българския съд в такива неща, а именно, че той е против демокрацията, против реформата в образованието, против поставянето на обществен дебат на най-важните, на съдбовно важните и най-горещи български въпроси, на най-парещите въпроси на българския живот. За разлика от някои, които могат да си помислят такова нещо за българския съд, аз за него имам много високо мнение - и пишейки по тия въпроси, по косвен път показвам, че живея със съзнанието, че допринасям също така и за реформирането, за демократизирането и на нашето българско правосъдие. Да, ний, философите, сме такива досадни хора, които навсякъде се врат, е, аз се старая да си изпълнявам пълноценно ролята и мисията най-вече като философ, като активен гражданин, като човек, като личност, притежаваща цялата съвкупност от права, от които не възнамерявам да се отказвам за да не счупя, видите ли, хатъра на някой, който за нещо при това сериозно се е объркал. Да, за нещо много важно се е объркал прекалено много, а не бива...

Това исках и можах да ви кажа тази сутрин, предвид огромността на темата. Пък и имам и други неща за писане, та затова ми се налага и да препускам през проблемите, нямам време да се разпростра както аз обичам, а ми се налага да се ограничавам и да галопирам. Ще каже някой - написа пак огромно и "километрично" словоизлияние и при това се гаври с нас, че се бил, видите ли, "ограничавал"! :-) И ни плаши, наглецът му с наглец, че могъл да пише и без да се бил ограничавал! Е, приемете, че такъв съм си аз, обичам да се шегувам, за мен иронията е средство за писане, от което няма да се откажа никога. То издава и моята незлобливост, не зная дали се усетили това; ако не сте го усетили, то тогава проблемът си е, дето се казва, изцяло ваш. Е "проблем на вашия телевизор", както казвахме навремето.

Стига толкова, че рискувам да стана досаден. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А пък "засегнатите" от моето писание нека да реагират автентично, нека да изложат, ако искат, позицията си, но подобаващо, нека да изложат писмено аргументите си защо мислят че греша, че не съм прав, разбира се, получа ли тяхното опровержение, аз непременно ще го публикувам в блога си. Аз друго, ако сте забелязали, общо взето не правя, а само приканвам към дебат и дискусия по тия толкова важни въпроси, свързани с тежката нравствена ситуация в българските училища, тази и причината да отправям всекидневните си провокации в блога. От другата страна опонентите ми само мълчат и чат-пат ръмжат, обиждат ме как ли не и общо взето нито един смислен аргумент не ми противопоставят.

Прочее, така, мили ми другари опоненти, не се води смислен демократичен дебат, вие да не искате да ме убедите, че сте противници на демокрацията?! Който отрича свободните дебати, който са начин на съществуване на самата демокрация, такъв е и противник на демокрацията, това нима не го знаете още? Ами като не сте противници на демокрацията защо тогава мълчите и само кроите разни козни? Вземете думата, открито кажете каквото мислите, защитете позицията си в свободен дебат, недейте да мълчите. Щото знаете ли как се възприема това поведение отстрани, от страна на непредубеден, сиреч мислещ човек като мен? Ами ясно как се възприема: като израз на гузност се възприема, как иначе да се възприема, като идейна и ценностна нечистоплътност се възприема, разбирате ли ме?

Хайде, по живо и по здраво идете си по пътя, ала размишлявайте по-често; мисленето ще ви даде всичко, не го пренебрегвайте никога, при никакви обстоятелства, щот прокобата на човека е тази: да мисли. Никой не може да избяга от тази човешка участ, а ако опита, после ще съжалява. Но проблемът отново си е пак единствено негов: цената затова ще я плати само той. Цялата цена. Хубав да ви е денят, отдаден на вдъхновяващи мисли, ето това желая и вам! Ще сте ми много благодарни ако ме послушате все някой ден...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo