Истините са илюзии, относно които сме забравили тъкмо че са илюзии

Времето спасява истината от лъжата и завистта, 1737 година, François Lemoyne

Срещу свети-апостол-павловците на тоталитаризма

Ще започна с (мой) превод (през англ.):

"Истините са илюзии, относно които сме забравили тъкмо че са илюзии - те са метафори, които са се износили от употреба и чиято чувствена сила е пресушена, монети с изтрит релеф, но все-таки парични знаци, продължаващи да бъдат в обръщение просто като разменни късчета метал."

Фридрих Ницше, "В извънморален смисъл върху истината и лъжата" (1873).

Бих формулирал (коментирал, диалогизирал): истините са конвертируемите обществено илюзии, господът е мъртъв точно с това, че е станал общоприет, снизходил е "справедлив в своите изисквания" и се е превърнал в истина, правда, напуснал е светостта на своята дворцова и клерикална обител и е навлязъл безпризорен сред "хората", "намерен" и после подхвърлян и подмятан от "хората". Ето лайтмотивът на цялата Ницшева философия, мисъл, в която е вкоренено величието на Ницше.

Човек - в своето гордо звучене - се нуждае от истина, за да има откъде да се оттласва, а от бог - за да има (съответно) накъде, все тук, на земята, към нови върхове и луни, долини и преизподни, да полита. Сиреч "истинният бог" е една кална илюзия, едно блатно изпарение, тинята на собственото човешко съществувание, е утопията за политане, е мечтата по щастие, е пребиваване в "оня свят", е живот от последна инстанция, вместо от първа. И коя е дефиницията за благородство? Да съществуваш от първа инстанция. Философът - ако божем е философ - е философ от първа инстанция. И властелинът - ако божем е властелин - е властелин от първа инстанция. И подземникът - ако е благороден - е подземник от първа инстанция. Нежели от последна.

Че о, времена! Кепенците на политическата перспектива, знай, са утопични, хоризонтите - илюзионни. На илюзии и степни твари бе обърнал гръб и се прибра; и скоро каза си: "Да, истината влиза през комина на историята, но за мен е задушливо тук." И рипна отпочинал. "Притежава истината онзи, що е необръгнал", рече на излизане.

„Какво е истината“, Христос и Пилат, 1890 година, Nikolai Ge

Думата ми е за благородството на гражданството - как е възможно гражданско благородство? Как е възможно гражданство от първа инстанция? Идеята като социална или социалното като сведено до политика - нищо по-омерзително от първото и по-добротворно от второто; кой би казал обратното? Та не би трябвало да става въпрос например за "български национален идеал", а за българска национална политика. Идеалът по принцип е колкото национален, толкова и интернационален, идеалът си е идеал: Левски отлично е разбирал това и дотолкова стои по-високо от Ботев. И Александър Лилов, този ресентиментал, разбираше идеала - ала, вместо да го изяснява, го проповядваше на неразбиращите.

Свойствена на достойния живот е нито грижата (да обгрижваш и/или да бъдеш обгрижван), нито враждата, а златната (по Аристотел) среда - конкуренцията. Затова тоталитаристите нямат право. Отхвърленият гражданин е отхвърлен не защото не бива обгрижван, а доколкото няма достъп до конкурентна среда. Сиреч става въпрос не за "социална идея", а за социална политика. Т.е. за политически гарантирана вътреикономическа конкуренция.

Бележка dcccxii от моя текст "Бележки под линия: Ницше отвътре (очерк на безпринципността)".

jmethodius.blogspot.com

26.01.2015, Й. Й. Методиус

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo