Преди малко получих следното съобщение от г-н Д. Пецов от Силистра, благодарение на когото в последните дни излязоха няколко чудесни публикации по текстове, или писани от млади хора, или пък за тях, дори и едно интервю с интересен мислещ младеж публикувахме днес; ето какво ми пише г-н Пецов, а пък по-долу можете да разберете от моя отговор до него как ми хрумна нещо важно и във връзка с периодичността на излизане на списание HUMANUS, така и за темата на следващото излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия в четвъртък:
Изпращам ви малко инфо за нашата нова звезда. Като видя публикацията си в блога ми изпрати следното съобщение: Супер! Нямам търпение да излезе списанието! И другите младежи постоянно ме питат за това...
Здравейте, уважаеми г-н Пецов,
Много Ви благодаря за чудесните материали, с които обогатихте много новата книжка на списанието! И също така ме ентусиазирахте да започна подготовката й за печат много по-рано от предвиденото. Щом младите чакат с нетърпение излизането на новата книжка, готово, ще направим така тя да излезе значително по-рано. Примерно до средата на февруари да излезе от печат.
Това ме кара да се замисля дали да не променим издателската концепция на списанието. Предвиждах то да излиза три пъти годишно, като ИДЕИ, но това явно не е добре. Дали да не го направим списанието (на първо време) двумесечно, т.е. на два месеца да излиза веднъж? Тоест да излиза шест пъти в годината? Струва ми се, че това е реално, въпреки че тогава можем да изпитваме трудности със събирането на текстове.
Ако имаше като Вас по един човек от голям град, който да общува с младите, щяхме с лекота да пълним списанието дори и да излизаше още по-често, но за жалост до момента Вие сте единствен. Аз пък тук в Пловдив все още не намирам време да ида като Вас по гимназиите и да представя списанието на учениците. Но ще се постарая нещо да направя по този въпрос.
Ще използвам телевизионното предаване, което водя и ще посветя цяло предаване (този четвъртък) на тази тема: ще поставя въпроса Как общуваме с младите, разбираме ли се с тях? и пр., да, ето този въпрос ще поставя и ще говоря много за списанието. Можете да кажете на нашите млади приятели от Силистра да опитат да гледат предаването (излъчва се отлайн на сайта на Пловдивската обществена телевизия), ако не могат, тогава могат да гледат записа му и в моя блог.
Ще ми позволите да използвам това писмо в блога за да уведомя читателите му за хрумването, което под Ваше влияние ми дойде в акъла току-що (за такова предаване по ПО-ТВ, щото наистина ми е трудно да тръгна от училище на училище, макар и от това да не съм се отказал), но с предаването ще стане значително по-бързо, имам предвид това информацията за младежкото списание за образование и личностно развитие HUMANUS да стигне до повече млади хора поне в Пловдив.
Това е засега. Всичко добро!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар