Хроника на една покъртителна административна епопея - под формата на Открито писмо до г-н Министъра на образованието

Тази сутрин реших да напиша следната официална жалба до господин Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев; речено-сторено, ето какво се получи:

До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката, София

КОПИЕ: до Български хелзингски комитет

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ от Пловдив

Уважаеми господин Министър,

Искам да Ви разкажа съвсем накратко една невероятна история, в която най-активна роля играят длъжностни лица от ръководеното от Вас ведомство. Също така, като български гражданин, ще си позволя да поискам да направите, дето се казва, съответните организационни изводи - според степента на техните заслуги. Аз имам своите предложения в тази посока, които ще Ви ги дам накрая, най-долу на този документ.

По професия съм преподавател по философия и гражданско образование, в последните 14 години работих като такъв в ПГЕЕ-Пловдив. Имам първи клас-квалификация по специалността, автор съм на цяла поредица от иновативни учебни помагала по всички изучавани в гимназиалния курс философски предмети, също така съм автор и на много книги, активен блогър съм, накрая, съм главен редактор на издаваното вече седма година от група философи списание ИДЕИ (то излиза три пъти в годината). През последните години написах и издадох също така цяла една поредица от книги-изследвания, посветени на ситуацията в образователната сфера у нас, в които изразих своите възгледи за същностна и коренна промяна - с оглед осъвременяване на подходите и постигане на цялостен поврат, на същинска демократизация на отношенията в училищните общности. Привърженик съм, не крия, на философията и стратегията на свободолюбивото образование - с оглед подпомагане на личностното и духовното развитие и укрепване на младите. Воден от тия свои търсения с група образователни дейци създадохме и списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS, то е съвсем ново, тия дни излиза от печат третата му книжка.

Разбира се, своите възгледи за съвременно образование съм ги оформил в десетилетната си преподавателска практика, в многогодишното си общуване с учениците. Работил съм години наред (повече от 30!) и в университет, и на гимназиално ниво. А ето сега пристъпвам към умонепостижимата, пределно абсурдистка история, с която, вярвам, ще Ви е изключително интересно да се запознаете. Историята или направо сагата, която биде приготвена с активното участие на длъжностни лица от образователното ведомство, е дълга, с оглед икономия на място ще се принудя да разказвам само основните, възловите моменти от нея, в хронологичен порядък.

• През лятото на 2010 г. за директор на училището, в което работя, именно Професионална гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, е назначена г-жа Стоянка Анастасова, преподавателка по български език и литература в него. Първият й символически по характера си неин административен акт е... смяната на патрона на директорския кабинет - та предишният директор, уважаваният инж. Венелин Паунов, да не може да си вземе личните вещи от него!

• През първата година на директорстването й се случват доста знаменателни събития, примерно унизителното изгонване на всички учители на пенсионна възраст, сред тях и доайени на училището като знаменития учител инж. Жак Асса, авторитетния учител по математика Иван Блянтов, инж. Вангелина Искрова и т.н.; но на най-високо място, като връз неръкотворен пиедестал в това отношение, стои ето какво: новата директорка измисля върховна по чудатостта си иновация, а именно забранява минаването през входната врата на двора на училището (!), тя просто нарежда тази врата да бъде заключена, в резултат на което всички ученици пак си минават оттам, но вече просто... прескачайки невисоката ограда (!!) - сякаш са кенгура или щрауси (!!!); едва след като всички ученици цяла година са се упражнявали в този така вълнуващ спорт, директорката най-накрая скланя да бъде убедена вратата все пак отново да почне да бъде използвана по предназначението си (!!!!);

• През тази първа година моя милост принадлежи към най-тесния кръг приближени до директорката, ползвам се от доверието й, включен съм в състава на най-важните комисии, включително и в комисията по разпределяне на средствата от т.н. "диференцирано заплащане", участвам в комисии за избор на нов педагогически съветник и пр.; дискусионният клуб, който ръководя от години, бива, така да се рече, официализиран, влиза в програмата за развитие на училището;

• През есента на учебната 2010-2011 г. след разговор с ученици се ражда идеята да предложим на ръководството за патрон на училището да бъде определен... Стив Джобс (то още си няма патрон, преди се е наричало "ТЕТ-Ленин" и изглежда повече от двайсет години продължава носталгията по стария патрон, а в града това училище все още се знае и продължава да се нарича с анахроничното старо наименования, именно "ТЕТ-Ленин"!); пиша за тази идея в блога си, ден-два след това постепенно в двора на училището идват репортерите на всички без никакво изключение местни и национални телевизии; репортажите за тази инициатива влизат в новините на всички телевизии под рубриката "Стив Джобс побеждава Ленин!" и пр.; вестниците също пишат статии по въпроса, а в интернет новината бива отразена дори от чуждестранни сайтове, руски, от прибалтийските страни, американски даже! Сензацията продължава, както е прието, няколко дни, директорката обаче, кой знае защо, силно е уязвена - и на заседание-оперативка на Педагогическия съвет аз съм обруган от нея по недопустим начин (бил съм си правил "реклама", бил съм "уронвал" имиджа на училището за лични цели и пр.); опитвам се да вляза в дебат, но отсреща чувам само крясъци; от този паметен ден датира именно историята, която държа, г-н Министър, да Ви я разкажа непременно, поучителна е;

• Понеже ми е "забранено" повече да "шумя" по въпроса за името на училището (директорката смята, че този въпрос не бил "актуален", училището прекрасно си било съществувало и без никакъв патрон, щот, предполага се, "великият Ленин" не може да бъде сменен с никой друг "в сърцата ни"!), по предложение на учениците, участващи в Дискусионния клуб, решаваме да проведем нещо като "референдум" по въпроса - това добре се свързва с тяхното обучение по гражданско образование; директорката забранява тази идея, "референдумът" обаче се провежда в междучасията, учениците са активни в гласуването, сами си организират всичко около демократичната процедура; резултатите са обявени в блога ми, директорката не благоволява да ги огласи на педагогически съвет.

• Давам, въпреки забраната, интервю за референдума по националното радио и от този момент вече съм възприеман от ръководството за нещо като "народен враг", подлежащ на преследване и в крайна сметка на унищожение; понеже в часовете си от много време прилагам ред нововъведения (коренно различен, личностно центриран преподавателски подход, акцентиращ върху интерактивността, различна "точкова" система за оценяване, видеозаснемане на цели часове и качването им в блога с образователна цел, създаден е чудесен кабинет по философия, в който има приятна обстановка, чиновете са подредени по съвършено различен начин (като "маса за дискусии"), по стените има портрети на велики философи, картини от изобразителното изкуство, стените са обсипани с отпечатани на хартия афоризми, с цитати, с мисли на велики мислители; експериментира се различно и ново отношение по въпроси като този за начините за "въдворяване" на дисциплина в часовете и т.н., всички въпроси и проблеми се дискутират най-демократично и т.н.) директорката встъпва в открита битка с преподавателя, с моя милост, в която проявява удивителна изобретателност и издръжливост; етапите и средствата на тази битка са изключително многолики, въпреки административната си сухота, баналност и тривиалност, ще се опитам да представя най-важното, най-изразителното от тях - щото в тях може да се долови пределно демодираната представа на въпросната ръководителка за това що е образование и какъв е неговият смисъл; между другото този същият кабинет по философия е съсипан от директорката по най-лесния начин: тя специално по случая премахва "кабинетната система" и я заменя с "класна"; за кратко време от кабинета по философия нищо не остава (ако не броим голите стени), съсипан е сякаш е минало торнадо през него!

• В края на учебната 2010-2011 година директорката и помощник-директорка ми "ходатайстват" да пиша отлични оценки на групичка от ученици-активисти, които рядко са влизали в часовете ми, понеже се били занимавали с "общополезни за училището" други активности; заявявам, че трябва да се подготвят, да се явят при мен да бъдат изпитани, ще получат оценките, които си заслужат и изкарат; директорките са силно разочаровани, учениците - също, но, няма как, се налага да приемат изискването на "гадния Грънчаров"; след няколко явявания успяват да изкарат петици, е, все пак не заветните шестици, но доста високи оценки; това "произшествие" ще изиграе голяма роля в по-нататъшните събития, затова му отделих място тук;

• Първата акция на твърде войнствената, както ще видим, директорка, е изключително коварна, в нейния стил: моя милост цял месец е в отпуск по болест (страдам от кардиологично заболяване); връщам се на работа; влизам в час; някой така настойчиво ми звъни по телефона, че се принуждавам да изключа апарата; след часа разбирам, че това била... самата директорка; две помощник-директорки ме чакат в учителската стая и ми казват да й звънна; директорката ми съобщава, че повече не трябвало било да влизам в... четири класа, тя ми ги била "отнела от преподаване" по, видите ли, "много сериозни причини"; щяла да ми обясни защо е решила така по-късно, но основната причина била, че било имало "ей-такава папка" с жалби и оплаквания срещу мен от ученици и родители (!); интересно е защо до този момент изобщо не съм чул за такова нещо; е, налага се да седя като "кон пред празна ясла" в учителската стая докато друг, външен преподавател взема моите часове в класовете, които били се оплакали от мен, а пък тъй демократичната директорка се била вслушала в тях и ме "снела" от преподаване; по-късно ще разбера, че сред "пожалвалите" се от преподавателя класове са тъкмо тези, в които именно има най-много от въпросните ученици-активисти; явно директорката с отстраняването ми от преподаване в тези класове просто е взела, дето се казва, "превантивни мерки", с оглед да не й се налага в края на учебната година отново да преживява унижението да ходатайства да им пиша заветните шестици; понеже преподавателят по философия е несговорчив, ето, ще го отстраним преди края на учебната година, ще сложим на учениците сговорчив преподавател!

• Отивам при синдикалната лидерка на синдиката, в който членувам (към КТ "Подкрепа"), която в същото време е и... помощник-директорка на училището, питам я какво става; тя, впрочем, е първа приятелка на директорката, естествено, ми отговаря същото, имало "ей-такава папка" с жалби срещу мен и тя напълно разбирала стореното от директорката, което било в нейните правомощия; пиша жалба в РИО-Пловдив по случая с копие до градското ръководство на синдиката; оценявам стореното като начало на унизителна безпрецедентна акция на директорката по моето личностно и професионално дискредитиране, като административна гавра, проява на тормоз и терор;

• Синдикалната лидерка и помощник-директорка (и приятелка на шефката) организира по моята жалба синдикално събрание, което се провежда по модела на "народния съд" (или на паметните "другарски съдилища" от по-късната ера на тъй незабравимия комунизъм!); за първи път в историята на световното синдикално движение се провъзгласява, че жертвата на административния терор от страна на началството "напълно е заслужила" това отношение; само един член на синдиката се осмелява да ме защити, всички други мълчат и гледат сеира; опитвам да се защитя, полемика и дебат обаче не се получава; извикана от по-високото ниво на синдиката другарка провъзгласява официално, че синдикалният член Ангел Грънчаров "си е получил заслуженото" (по-късно ще разберем, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив е в близки отношения с най-висшето национално ръководство на същия този учителски синдикат);

• Поставен съм в условия на всекидневен административен терор, комай всеки ден трябва да пиша "писмени обяснения" за щяло и нещяло, отношението на директорката към мен рефлектира в цялата училищна общност, "колективът" почва да страни от "опасния човек", хората ги е страх да не се набият в очите на отмъстителната директорка; примерно учители вече не смеят да дойдат на сбирките на дискусионния клуб; все по-трудно става да си изпълнявам и служебните задължения (примерно появяват се ученици, които провокират преподавателя с неподобаващо държание спрямо него и т.н.); в училището вече няма условия за демократичен дебат, всяко мое изказване в Педагогическия съвет бива прието "на нож" от неколцината най-верни фенки и най-приближени до директорката; поради липса на условия да защитя гледната си точка в непосредствен училищен дебат в съответните органи за управление съм принуден да изнеса дебата в своя блог; от този момент нататък всичко случило се в училището, всяка гавра над мен от страна на директорката е описана и представена като "репортаж" в блога; всяка моя поредна жалба до висшестоящите органи на образователната институция (или до други институции, примерно до омбудсмана, до Комисията за защита от дискриминация и пр.) е публикувана също в блога; блогът става място на несъстоялия се демократичен дебат в училищните органи за управление; вместо директорката да предприеме стъпки това положение да се промени и дебатът да почне да се провежда където му е мястото, тя поема по пътя на още по-голямата конфронтация: срещу "лошия Грънчаров" почват да се пишат съответните "разгромни писма" на "възмутения колектив", на "възмутени родители", започват да се правят подписки срещу мен до разни институции, а пък за публикация в блога ми заради публикувано в блога есе за онова същото синдикално събрание, дето премина по модела на "народния съд", помощник-директорката-и-синдикална-лидерка ме дава под съд за... обида, да, тя завежда съдебно дело за обида;

• В началото на учебната 2011-2012 г. директорката Анастасова старателно организира "самоотлъчка" на моя милост, именно "неявяване на работа" за два работни дни и мигновено издава заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; замисълът е ясен, при едно следващо най-нищожно нарушение да бъда уволнен "най-законно" и "казусът Грънчаров" да мине в архива, а "многострадалният колектив" да се успокои (колективът, естествено, страда от проверките от страна на институциите по повод жалбите на "злодея Грънчаров", който ни руши идилията!); обжалвам в съда тази заповед; печеля делото в Районен съд, директорката обжалва в Окръжен съд; печеля делото в Окръжен съд, тя обжалва във Върховен касационен съд (!); печеля делото и там; този вариант за уволнението ми е осуетен; трябва да се изобрети друг, по-ефикасен, който да проработи, който да не свърши така безславно; междувременно тормозът от страна на директорката продължава и ескалира; за какво ли не трябва да пиша "писмени обяснения", и то в унизително кратки срокове, след часовете и пр.; по-късно ще разбера, че директорката в оня период едва ли е правила нещо друго освен да произвежда и да трупа какви ли не компромати, включително и най-смехотворни (след време две огромни папки с такива нейни произведения ще бъдат представени в съответните съдебни дела, за които ще заговорим съвсем скоро!);

• В злотворните психологически и нравствени условия на такава една безпощадна, непрекъсната и ескалираща кампания за "заклещването в нарушение" или поне с оглед дискредитирането на преподавателя Грънчаров, т.е. на моя милост една сутрин, бързайки за работа, се случва следния инцидент: подхлъзнах се, паднах, ударих си силно главата; ударът беше доста силен, оказа се, че от сътресението на мозъка се е спукал капиляр, почва кръвотечение вътре в черепа; кръвоизливът е обилен, тъй като заради сърцето пия антикоагулантно, противосъсирващо или разреждащо кръвта лекарство; получил се е т.н. "вътрешен хематом"; след две-три седмици се почувствах ужасно, лекарите дълго време не можаха да установят причината за състоянието ми; лекуваха ме безуспешно как ли не; в последния момент лекар от спешното се сети да ме прати на скенер на главата, на другия ден беше проведена тежка животоспасяваща операция по изваждане на хематома, естествено с трапанация на черепа; едва оживях, слава Богу, ето, още съм жив! Последва 8-месечен отпуск по болест за възстановяване от операцията;

• По време на възстановяването се случи интересна случка: лекарите ме съветваха да се разхождам, да не се залежавам; е, решавам да се разходя до училището, да се видя с приятели, с колеги, с учениците; отивам, посрещнат съм радушно от някои хора, ала директорката, като ме вижда, ме отминава без да ме погледне; разбирам, че в този ден ще се проведе интересен за мен психологически тренинг с учителите, свързан с оценка на готовността им за екипна работа (проблемът силно ме вълнува!); решавам да остана и да наблюдавам тренинга, пък и да участвам в него, защо не; директорката като ме вижда идва при мен и ми нарежда да напусна залата; казвам й, че ми е интересно и желая ако не да участвам, то поне да наблюдавам; не, забранява ми, нарежда ми да изляза; заинатявам се, тя ме заплашва, че щяла била да обжалва пред ТЕЛК болничния ми лист; е, заплахата не помага, участвам, тренингът е интересен и полезен за мен; след няколко дни се оказва, че директорката все пак е изпълнила заплахата си, обжалвала е по административен ред болничния ми лист; процедурата по това обжалване продължава три месеца (!), в които оставам без никакви средства за съществуване - понеже болничните не ми се изплащат; нямам пари даже и за лекарства; ученолюбивостта ми бива наказана по ето този съвсем "справедлив" и "хуманен" дори начин от тази пламенна ръководителка на едно все пак образователно учреждение;

• Е, слава Богу, не само целях от операцията, но вече идва моментът да се връщам на работа - това е вълнуващ за мен момент след 8-месечно откъсване от училището! Още с влизането в училището става така, че насреща ми е директорката, разговаря във фоайето с въпросната помощник-директорка-синдикалистка; като ме забелязват, двете дружно ми обръщат гръб; не крия, очаквах все пак, ето, колега се връща на работа след толкова продължително и опасно боледуване, човещината изисква да му подадеш ръка; не, такова нещо не се случи; жалко, много жалко; е, аз няма да се натрапвам, не съм такъв, пък подлизурството съвсем не ми е по вкуса; отминавам, но тази случка в съзнанието ми останала като символ-прокоба на това, което тепърва ще се случи - и което едва ли може да си го представи и най-развинтената фантазия;

• Оттук-нататък започва една шеметна история, описанието и представянето на която би ми отнело много време; впрочем, всичко случило се в този период съм го описал в две свои книги, на база на публикации в блога ми точно през този период: заглавията на първата е Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище, а на втората - Експеримент по свобода; в навечерието на въпросния период пък съм публикувал книга със заглавие VERITAS ODIUM PARIT, в която съм представил случки от по-предишния период; отдавна съм възприел случващите се ексцесии като благодатна нива за изследвания върху съвременния живот и отношенията в една конкретна училищна общност, т.е. за мен това нещо е като творческа лаборатория; участвам с пълна отдаденост в изследванията, които тъй щедрият живот ми отрежда, благодарен съм на този шанс да видя всичко това с очите си; чудеса на чудесата, които нито едно въображение не може да ги изобрети или роди! Ето на това място пък са разположени всички мои учебни помагала, книги, видеоматериали, списания, какво ли друго не, абе всичко, което съм създал в немалкото години на професионалния си живот; тук са в удобен за ползване онлайн вид; отбелязвам всичко това неслучайно, защото след няколко интензивни месеца ще бъда уволнен от тъй милостивата администраторка с чудовищния мотив "пълна некадърност", "изобщо не става за учител", "липсват му всякакви качества", сиреч "съвсем негоден за образователната система"!

• Ще щрихирам най-очебийните нелепици и ексцесии, които са изобретени от неуморната директорка в този период:

- Класът, в който има най-много от онази същата категория на ученици-активисти, приближени до директорското ръководство (каквито навремето бяха активистите и хранениците на Комсомола!), мигновено, още в първия ден обявява "бунт" срещу "народния изедник Грънчаров" с искане за незабавното ми отстраняване от преподаване;

- В официален документ, наречен "Производствена характеристика", предназначен за ТЕЛК, директорката Анастасова вписва своя самоделна психиатрична диагноза на "лицето Грънчаров", формулирала я е ето как: "податливост на чести нервно-психически разстройства"; идеята е ТЕЛК да ме обяви, евентуално, за "психично болен", та по-безболезнено да бъда отстранен от работа; да, ама не, психиатрите и ТЕЛК ме обявяват за психично здрав (да пази Господ - щото никой в наше време не може да има гаранции за добро здраве в това отношение, при интензивния живот, който живеем!); и този вариант за уволнението ми не проработва; остава един-единствено възможен вариант: да бъда обявен за "пълен некадърник", за "неспособен да бъде учител", самоотвержената директорка запретва ръкави да подготви разиграването и осъществяването на този сценарий; разбира се, давам директорката под съд за клевета по повод "диагнозата" й за моето психично здраве; делото още тече, предстои съдебно решение след около месец;

- С оглед поставената цел директорката Анастасова започва най-активна дейност по проверка на "методологическото, организационно и какво-ли-не-още-ниво" на часовете на същия този Грънчаров; проверките се правят без никакво предупреждение, ей-така, когато се сети, директорката грабва книгата, часът вече е започнал, тя влиза, сяда и почва да си пише старателно "констативните протоколи"; произвежда огромна книжнина от този литературен жанр (тя е преподавателка по литература с твърде поетична душа); изглежда е осъзнала, че в професионалната гимназия по електротехника и електроника най-важният предмет за учениците е... философията, което, както и да го погледне човек, все пак е голямо признание на иначе иновативния преподавател; пише ми и разни предписания как било трябвало "правилно" да преподавам философия; когато й казвам, че все пак аз съм специалистът в тази област и тя няма нужната за това квалификация та да ми прави смислени препоръки, на другата сутрин, още преди първия учебен час, директорката довежда инспекторката по философия Антаоанета Кръстанова, която от този момент също почва често да посещава моите часове; двете заедно успяват да повикат на проверка и главния експерт по философия на МОН Коста Костов, той идва и дори "подписва" скандален "констативен протокол", който по-късно ще му се наложи да защищава твърде неубедително и пред съда, вече в качеството му на свидетел на директорката Анастасова, която ще си има проблеми с правосъдието и по този пункт;

- Та значи текат шеметни пет месеца, с ученическа стачка срещу преподавателя, с ексцесии, провеждани от услужливи спрямо директорката хулиганстващи ученици, провеждат се паметни родителски срещи, на които г-жа Анастасова урежда пак по модела на "народния съд" най-екстравагантни театрални постановки, с участието на все онези същите ученици-активисти (от кастата на тия, дето не стъпват в часовете по философия, пък и по други часове, ала накрая все пак успяват, с помощта на ръководството, да си уредят заветните шестици!), пак се пишат "разгромни писма на възмутения колектив" срещу "злодея Грънчаров", провеждат се какви ле не проверки от страна на МОН, на други организации, накрая цялата тази наистина шеметна административна одисея е увенчана, подобно на апотеоз, от изключването на А. Грънчаров, сиреч, на моя милост, от синдиката "Подкрепа" и - най-накрая, о, Еврика! - от тъй лелеяната заповед за уволнението ми, която директорката Анастасова, ликуваща, ми поднася за подпис под формата на предпразничен подарък на 19 май 2014 г.! Какъв вълнуващ момент, титаничната битка е спечелена, "злодеят Грънчаров" е отстранен, е изгонен, главата му, тъй да се рече, е прясно отсечена! Колективът е вече така добре натрениран, че вестта за уволнението ми е посрещната с бурни и нестихващи ръкопляскания от страна на най-бодрите подлизурки на директорката, което, както и да го погледне човек, е признак на "най-висока" нравственост, да не говорим пък за колегиалност.

Толкоз. Спирам дотук. Простете, г-н Министър, че се наложи да напиша всичко това! Какво да се прави, но сам виждате, такъв многолик, вълнуваш и богат на смисъл при нас, тъй да се рече, е животът. А животът все пак е истински важното - и първото по значение...

Г-н Министър, Вие сам решавайте какво да правите след като се запознахте с тази наистина покъртителна история. Можете да проверите достоверността на изложеното, в Министерството трябва да има голяма папка по целия този случай, изискайте я ако се наложи. Вие сам вземете решение какво да правите. Аз в качеството си на български данъкоплатец и гражданин искам да Ви кажа все пак следното:

• Не съм съгласен парите от моите данъци да отиват за заплати на подобни на директорката Анастасова и инспекторката по философия в РИО-Пловдив Кръстанова, които използват властта, дадена им по закон, за да си устройват подобни не просто лични вендети (както изглежда на повърхността), а всъщност дълбоко политически мотивирани разправи с неудобните им преподаватели-личности; не за такива неща все пак им е дадена тази власт, а за съвсем друго, тези другарки нещо много са се объркали - особено що се касае до преценката им за това в какво време живеят;

• Изнесеният случай е така екстравагантен в злоупотребата с власт на замесените в него длъжностни лица, че тези въпросните длъжностни лица, по моя преценка, заслужават незабавно да бъдат уволнени от постовете, които заемат; мисля, че сте длъжен да ги уволните колкото се може по-скоро;

• Аз съм предоставил разглеждането на тия истории на съдебната власт (чиито процедури са изключително тромави и се проточват с години във времето!), но ми се струва, че образователната институция изобщо не бива да мълчи и да пасува, напротив, тя трябва също да стори нещо - та подобни недопустими прецеденти повече никога да не се случват;

- Желая да получа приемен час за разговор с Вас, уважаеми г-н Министър, затова изпращам настоящата жалба не само по официалния министерски канал, а и чрез съобщение по фейсбук, в личен порядък, за което много моля да ме извините; но съм принуден - поради тежестта на изложените в нея обстоятелства.

Смятам, че трябва да се реагира час по-скоро, щото ако не се реагира, ексцесиите ще продължат. Аз лично съвсем не си представям с какво се занимават оттук-нататък въпросните администраторки, дали пък не са си намерили някоя друга жертва, щото чиновническата скука, струва ми се, е прекалено непоносима...

Ще се радвам да разбера, че имате реакция по случая, уважаеми г-н министър! Оставам с надежда за това.

С уважение: (подпис)

28 февруари 2015 г.

Пловдив

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo