Похвално слово за любовта: човекът е същество, способно да дарява любов - е, бъдете тогава човеци!

Иска ми се тази сутрин да напиша нещо като похвално слово за любовта. Причината не е само Свети Валентин, денят на влюбените, а и това, че снощи в Клуб НЕЩОТО се състоя много интересна и хубава дискусия по темата за любовта, в която с удоволствие участвах. И това, така да се рече, подбуди отново "крастата" ми по тази тема, да, за мен темата за любовта е любима, както и подобава да е - наред с някои други теми, именно за човека, живота, свободата, духа. Повече от два часа разговаряхме там. Родиха се в главата ми и някои нови, да се изразя така, идеи. Понеже от доста време пиша книга за любовта, ми се ще да не допусна постигнатото да отиде безследно, ето, сядам да го фиксирам в текст. Мислех да се изкажа във видео, вярно, то е по-малко трудоемко, но пък ми се иска да имам един текст, който ще прибавя в пишещата се книга за любовта. Ще ми се в близките месец-два да я завърша - за да се захвана с нещо друго. И така, нямам избор, ето, обвързах се, почвам да пиша. За любовта.

Там, в клуба, на мен дадоха думата да направя въведение в темата. Какво съм говорил в случая не е интересно да разказвам, то в общи линии вече е написано във въпросната ми книга за любовта. Говорих, накратко казано, за моя опит в преподаването на курс, наречен от мен "Практическа психология на пола, секса и любовта" (аз имам и отпечатано помагало по тия въпроси, то носи заглавието ЕРОТИКА И СВОБОДА), обясних методологията, по която се провеждат занятията по този курс, разказах им вкратце някои любопитни истории в тази връзка; след това се постарах да очертая няколко проблема, примерно за генезиса на любовта, разказах им тази връзка платоновия (сократовия) мит за андрогините, "цялостните човеци" и за появата на днешния човек, който всъщност е "половина човек", мит, именно показващ защо всеки сегашен индивид не е цялостен човек, а само "половинка човек", на която е и е жизнено потребно да си намери своята половина; разказах също как според гърците са се появили видовете любов, а след това минах към концепцията за естеството, за същината на любовта като през цялото време правех провокиращи подхвърляния за това как тия неща се възприемат според съзнанието на съвременния така делови, прагматичен и материалистично мислещ човек. Разбира се, поставих и някои възлови проблеми около отношението между приятелство или любов, кое от двете е по-висшето, разясних становището за т.н. платонична любов и т.н. След моето доста дълго въведение в темата се отпочна вече интересна и смислена дискусия, в която участваха много приятни и мислещи млади хора, мъже и дами, беше ми изключително приятно да разговарям с тях. В 18.30 някъде започна сбирката, посветена на любовта, аз си тръгнах към 21 часа, а една групичка остана да разговаря още. Та във връзка с тия обсъждания ми се иска да споделя тук някои мисли, които ми се родиха в главата по време на дискусията, някои успях да подхвърля там, други ето, оставих да споделя тук, понеже предпочитах повече да слушам, отколкото да се изказвам; на мен винаги ми е по-интересно да чуя какво мислят другите, щото аз себе си общо взето се зная какво мисля. Разбира се, покрай любовта засегнахме и други теми, за човека, човешката съдба, за цивилизацията, за отношението ни към природата, очертаха се, казах, голям кръг проблеми, които сега не мога да предам.

Два момента искам тук особено да откроя. Понеже са фундаментални. Първият: любовта е битийна или субстанциална духовна сила, тя по естеството си принадлежи към разреда на т.н. "духовни неща", тя е феномен на живота (и битието), който не може да бъде разбран извън обуславящата естеството му връзка с духа. Второ, изхождайки от това гледище е необходимо да се заключи, че в този наш съвременен живот и свят дефицитът на любов е голям и страшен, хората са се изродили дотам, че ето, в мнозинството си те не вярват на любовта, тя не ги вълнува, не търсят любов, тя им се вижда, те я възприемат, предполагам, все едно е някаква демодирана и анахронична емоция, останка от древни и романтични времена, която поради това е съвсем негодна да обслужва потребностите на съвременните хора. Ще започна от изясняването на проблема по втория момент. И ще мина постепенно към първия.

Ако няма любов в душата ни, ако душата ни не е овладяна и оплодена от тази велика и така възвишена духовна сила, се появява вакуум, празнота, която бива запълнена от противоположното на любовта, а именно ненавистта, злобата, омразата. В днешно време, щом като според господстващите представи на тресящата ни отвсякъде бездуховност, видите ли, не било престижно да си влюбен или да се стремиш към любов (ако го правиш, тогава непременно ще те възприемат като странник, като мухльо, като глупак, като ненормалник!), та значи затова, на това именно основание в днешно време около нас, пък и, което е още по-лошо, вътре в нас самите, в душите ни, има толкова много ненавист, злоба, омраза, агресия и какво ли не още все от този род. Ето тази е главната мисъл, която витаеше снощи в главата ми, но която аз все отлагах да изразя гласно, да оглася пред събеседниците си, понеже не исках да им прекъсвам разговора - те в това време дискутираха живо по други, не по-малко интересни въпроси, а аз с удоволствие слушах, въпреки че тази мисъл, дето се казва, ме терзаеше непрекъснато; но за сметка на това съвсем определено искам да я представя тук. Чудим се защо днешните хора са толкова кухи в душите си, от душите им кънти на празно, е, причината за това е липсата на любов, а липсата на любов се дължи на ужасното разпространение на бездуховността. И понеже в природата, знаем, празно няма, ето, в душите на толкова много хора се настанява злобата, ожесточеността, ненавистта; недейте изобщо да се чудите защо в наше време има толкова много зли, злобни, долни, подли, безчестни, лъжливи, изявяващи се по противочовешки или по безчовечен начин хора. Онова, което ще спаси този наш свят затова е именно любовта, Достоевски е казал красотата, но той именно е имал предвид в случая любовта - щото любов и красота са свързани неотделимо. Самата любов е нещо най-красиво и възвишено, имам предвид автентичната, истинската, пълноценната любов, е не онова, което в наше време минава за любов; в наше време какви ли не ментета, фалшификати, сурогати минават за любов, но те изобщо не са любов. Като са загубили способността си да ценят истинското, съвременните хора са се устремили да ценят непълноценни заместители.

Примерно, станали са безчувствени и не могат да се влюбват, не им се удава в душите им да се появи това толкова велико чувство, каквото е любовта; страшна трагедия е това човек да не може да обича истински понеже душата му, по ред причини, е станала безчувствена, импотентна откъм чувства, а значи и откъм любов. И такива хора, като не могат да обичат онова, което по природа е достойно да бъде обичано - да любим, да обичаме, да се възторгваме си заслужава само от такива същински и истински (духовни) по рода си неща като любовта, а именно добротата, т.е. да се увличаме по човеци с добри души, да обичаме си заслужава и истината, сиреч, заслужава си да обичаме правдолюбиви хора, същото е с отношението ни към такива същностни духовни неща като свободата, красотата, чистота и т.н. - та значи понеже сме станали неспособни да обичаме онова, което заслужава да бъде обичано, достойно е да бъде обичано, ние в замяна започваме да се увличаме по неща, които не са достойни за любов и обич, а именно обичаме парите (най-вече), а на това основание и всичко онова, което можем да си купим с тях, а се оказва, с тях можем да си купим почти всичко (примерно коли, жени, какви ли не вещи на разкоша, предмети, стоки за плюскане и т.н). Е, и в крайна сметка понеже такива хора са дръзнали, в израз на своята жизнена непълноценност, да нарушат субстанциалния строй на самото битие (да си позволя да се изразя малко по-философски), в душите на такива хора зейва ужасна духовна празнина, която те неусетно започват с противоположните на любовта емоции, именно с такива сатанински неща като злоба, лакомия, завист, ненавист, омраза и т.н. И такива хора безсъзнателно и навеки мразят ония, които са личностно и жизнено пълноценни, те са способни на всичко за да развалят щастието им - ето я причината за толкова широкото разпространение на злобата, на злото по света. А неумеещите да обичат хора, хората с осакатени в това отношение души изпитват някаква перверзна "любов" към непълноценности и извратености все от този същи род, примерно, казахме, обичат неща, недостойни за любов и обич (да бъде обичано е достойно само онова, което има душа, и то не каква да е, а човечна!), обичат парите, пристрастили са се към безчувствения секс, към разврата, към "взаимно-изгодната употреба на половите органи" и т.н.; да, аз съвсем определено смятам, че злият, озлобеният човек неумолимо става перверзен в сферата на т.н. "любов", той е неспособен за истинска любов, а причината за това е катастрофата в неговите ценности, подмяната на истинското със сурогати, с бездуховни, сиреч с материални фалшификати и ментета. Както някои хора са стигнали дотам успешно да заглушат гласа на съвестта в душите си, така същите тия хора са успели да потиснат поривите към любов в душата си, насочили са тия субстанциални пориви в съвсем погрешна посока, т.е. почнали са да обичат по перверзен начин неща, недостойни да бъдат обичани. А колкото повече един човек обича неща, недостойни да бъдат обичани, толкова повече той е неспособен да обича нещата, които именно са създадени да бъдат обичани. А какво е създадено да бъде обичано - и затова не просто може, а трябва да бъде обичано?

"Обичам секса!", казва без капка смущение първият срещнат, той, видите ли, много обичал да прави секс. Обичал жените, не тази или онази конкретно жена, а "жените". Като го попитате такъв какво по-точно у "жените" той обича, такъв почва да ви разказва без капка неудобство, че обичал... цици, крака и прочие... "ей-такива неща", разбира се, много бил обичал и... половия орган на жената - да не употребявам тук точната дума, която такива олигофрени употребяват, но вие сами добре се сещате коя именно е тази толкова популярна дума, която е постоянно на устата на такива нашенски "херои". Тия неща той, видите ли, бил обичал; друго не си заслужавало да бъде обичано, примерно, в оптиката на такъв да бъде обичана душата на човека, в когото си се влюбил, примерно, да почнеш да цениш и харесваш, да се впечатляваш от неговата душа, от негови душевни качества, а не само от тялото му, на такива това им изглежда, предполагам, пълна глупост, едва ли не извратеност. Как, моля ви се, ще обичам, ще съм се привързал към някаква си там... "добра душа", какви са тия глупости, именно презрените "душевни неща", друго нещо са си, примерно, циците?! Ето го този въпросният, с извинение, "начин на "мислене", който констатираме тук - и който е толкова популярен в наше време. Тук е налице едно изцяло вулгарно разбиране, характерно за бездуховния тип човек, който пък е така разпространен в наше време, дотам, че е станал господстващия тип човек. Пълно е с такива хора, особено у нас, дано не съм прав в тази своя тъжна констатация, но ме е страх да не изляза съвсем прав.

Ценят и се вълнуват само от телата, от телесните органи и качества, телесната красота за такива е нещо като доминанта или панацея, всичко останало спада към разреда на "глупостите", на "духовните фантасмагории", които били характерни за по-нисшия тип на мухльовците, на романтиците, на глупаците и пр.; а тия самите, дето "мислят", с извинение, по този начин, разбира се, се самооценяват като много умни, като изключително проницателни, абе какво да говорим повече, те се оценяват за... пичове, тая дума казва всичко, което е характерно за тяхната представа. Да, обаче когато човек дръзне да наруши субстанциалния строй на битието и на живота, такъв няма как да не бъде наказан, и то най-сурово. Жалкото е, че тия хора, които сами си подготвят страшна екзистенциална или житейска трагедия и катастрофа, едва ли ще могат да осъзнаят това, което им се случва, понеже именно им липсва сетивото за такова едно разбиране. И това "сетиво" се нарича дух, да, именно дух, не иначе. Какво е дух вече е голяма тема и аз по нея много съм писал, позволете ми тук изобщо да не се докосвам до нея. Ще добавя тук само ето това:

Фридрих Ницше пише на едно място: "За какво копнеем при вида на красотата? Копнеем да бъдем красиви. Струва ни се, че с красотата е свързано и щастието. Но се заблуждаваме..." Да, уви (или, защо не - за щастие!) не с красотата на тялото, а с добротата на душата е свързано щастието; не от красотата, а от добротата извира същинската, истинската любов. Защото добротата всъщност е красотата на душата - една нетленна красота; докато другата, телесната, плътската красота, колкото и да ни е неприятно да признаем, е безкрайно мимолетна и от нея в крайна сметка не остава нищо - безжалостното време я изяжда без остатък. Докато красотата и добротата на душата е вечна, това нейно качество се дължи на духовната й природа, на причастността й към духа.

Аз обещах на второ място да развия по-подробно тезата си за любовта като най-възвишена и чисто човешка духовна сила, но ето, ако сами забелязахте, аз вече го сторих - като развих двата момента паралелно, в единство. В тяхната взаимна корелация, така да се рече. Тук само ми се ще да подхвърля още нещичко, с оглед да позакръгля представата, по-скоро мисълта си.

Човекът е същество, създадено за любов. Самият Бог, наш Творец, наш Създател, наш Велик Родител, ни е сътворил с такава огромна любов, че с правото си е казано: Бог е любов. (Да си спомним прозрението на върлия антихрист Фридрих Ницше, признал по свой начин това несъмнено обстоятелство: "И Бог има своя Ад: това е неговата любов към людете!") Без любов цялото мироздание просто няма как да съществува, неизбежно ще рухне, има нещо като космическа симпатия, която, предполагам, е истинската причина, която държи устойчиви и в същото време движи планетите, съзвездията и галактиките. Ние, човеците, сме част от този космически ред на битието, не бива да си позволяваме да отпаднем от него. Щото иначе - горко ни. Ето защо главната ни грижа и основното ни занимание би следвало да е това: да показваме любовта си непрекъснато, да правим всичко с любов, да се отнасяме един към друг с любов ("Обичай ближния си като теб самия!"), сиреч, с други думи казано, да бъдем човеци, да бъдем човечни, да бъдем добри. Толкова е просто това, а постоянно се забравя. Оня, който някога е преживял любовта в нейната огромна духовна сила, независимо към какво е била тази истинска любов - може да е била не точно любов към любимото същество от другия пол, може да любов към майката, към твоето дете, може да си изпитал любов, възвишаваща душата ти любов към нещо друго, примерно природно, към животно, към природата като такава, към каквото искате, стига да е истинско, стига да е естествено, стига да е живо (коли и компютри по тази причина според мен не бива да бъдат обичани - те нямат душа, те не са живи!) - та значи който поне веднъж в живота си е преживял любовта, такъв човек вече не е същият, той никога няма да й изневери, защото вече е припламнала онази искра, от която един ден непременно ще се разгори оня пламтящ буйно огън на автентичната любов, който единствен сгрява живота ни. Да, веднъж само да си преживял любовта, независимо в каква форма (казват, че някои хора са устроени така, че, примерно, мъж е склонен да се влюби и се влюбва в... мъж, а пък жена - в... жена!), то това вече е достатъчно да преживееш оня духовен поврат, който ще те направи причастен към изворите на живота. И това ще направи живота ти пълноценен, истински, богат, величав бих си позволил даже да кажа. Любовта затова крие в себе си огромен най-напред духовен, сиреч човешки, в това число и нравствен смисъл - защото облагородява човека и неговия живот, има потенциала да ги направи истински, именно човек и живот. А ония, които никога не са преживели поривите на любовта - аз лично силно се съмнявам да има толкова грозно и несправедливо ощетени хора, няма такива хора, преживели са тия пориви на любовта, но не са ги оценили, не са им останали верни, изменили са им, позволили са си да ги поругаят! - та ако има изобщо такива хора, дето не са никога преживели поривите на любовта, такива хора, респективно, са станали непоправими злодеи, озлобени на живота хора, станали са, направо казано, чудовища, които друго не правят освен да съсипят, поне доколкото могат, живота и на другите, на опитващите се да живеят пълноценно. В резюме Ницше е казал всичко с прекалено малко думи, постигнал е пределната краткост, ето как: написал е изречението "Одухотворяването на чувствата се нарича любов" - и с това наистина е посочил първостепенно важната същина на любовта.

Толкова по тази тема, която, както и всички други останали "философски", сиреч, истински човешки теми, е безкрайна и неизчерпаема по своите смислови измерения. Тъй че аз затова и изобщо не мога да се стремя да кажа "всичко", такава глупава суетност ми е изцяло чужда. Е, разбира се, има още много теми, по които си заслужава да се мисли и говори, примерно за отношенията между половете, за мъжките и женските души, за отношението между приятелство и любов, за това до какво води смесването на мъжките и женските отговорности спрямо живота и т.н., темите и проблемите нямат брой. Неслучайно Фр.Ницше примерно е написал ето това многозначително и много мъдро изречение: "Любов - нейно средство е войната, а основа - смъртоносната вражда между половете." Разбираме ли защо се е изразил така, за каква война и враждебност става тук дума? Или това ницшево изречение, да речем: "Актьорите загиват поради липса на хвалебствия, истинските мъже - поради липса на любов". Разговорите по тия въпроси нямат край, да не говорим пък за житейските ни несгоди спрямо тях. Аз снощи си позволих да дам някои примери за толкова показателните отношения между Сократ и Ксантипа, които, струва ми се, силно впечатлиха младите, очевидно за тия неща нищичко не им е било казано в училище. Разказах им и толкова екстравагантната теория на Сократ-Платон за това, че и мъжете... раждат, обясних ми какви са децата на мъжете, кога и как мъжете... забременяват, как Сократ се обявил за "акушер" на истината, защото децата на мъжете са именно истините, идеите, да, не си мъж ако в главата ти никога не се е родила никаква оригинална мисъл или идея, правете си сметка колко безплодни са днешните мъже особено и т.н.

Та значи снощи, на упоменатата дискусия за любовта в Клуб НЕЩОТО, в която участваха неколцина (7-8-9, но това съвсем не е малко!) млади хора наред с мен, значително по-стария човек (аз обаче като философ добре зная, че в човека има нещо, което изобщо не старее, което е неподвластно на стареенето, и това е неговият дух, затуй именно на него съм заложил в живота си!) та интересно е, че снощи се чувствах съвсем приятно в разговора си с тези млади хора, доколкото усетих, по същия начин се чувстваха и те; явно е така защото успяхме да изведем разговора си в перспективата или хоризонта именно на вечните, на неостаряващите, на духовните неща. Най-много ми хареса когато по време на разговора един младеж направи признанието, че според него било много необходимо в училищата да се водят подобни ентусиазиращи разговори по всякакви философски и човешки теми! Каза това нещо този младеж, каза го съвсем спонтанно, а в моите уши тия негови думи прозвучаха като най-голямото признание, което аз някога някъде съм получавал. Защото аз точно това винаги съм правил в своя вече съвсем некратък живот, за своите 32 години учителстване, аз в училище само това съм правил, според силите си съм се стремял да насърчавам такива разговори по истински важните за младите хора проблеми. Силно се развълнувах, изобщо не ми пука, че някакви си там жалки чиновници от образователното министерство за това, което цял живот съм правил, имаха добрината да ми дадат известната тяхна оценка, а именно, че, видите ли, съм бил "абсолютно некадърен", "негоден за системата", "не става за учител", ето такива ласкави оценки ми дадоха въпросните самозабравили се администратори! И като капак на всичко ме обявиха за "ненормален" и си позволиха да ме изпратят на... психиатър. (Да, тия дни аз пак ще трябва да се явявам при психиатър, но интересно е, че с психиатрите успявам да проведа винаги най-интересни разговори, и то по значими философски и човешки теми - та затова ми е много приятно да беседвам с тях, те общо взето са разбрани хора - за разлика от чиновниците на образователното министерство, с които, установил съм, съвсем не мога да се разбера! С всякакви други хора мога да се разбера и се разбирам прекрасно, само с чиновници от образователното министерство не мога да се разбера, не е ли възхитителен този феномен на живота ми?) Да, обаче мен тяхната, на чиновниците де, оценка изобщо не ме докосва; аз много добре зная какъв съм, какво съм правил, какво съм постигнал и пр. На мен ми стига да се намери тук-там някой човек, било мой ученик, било някакъв друг, случайно срещнат, който да промълви нещо такова, а именно, да признае, че съм работил и полагал усилия именно във вярната посока, ето това за мен е най-меродавната оценка! А всичко останало, в това число и министерските присъди, за мен са просто глупости, които слабо ме касаят.

Простете, че май пак се разприказвах. Желая ви хубав ден, нека днешният ден за вас да бъде най-хубав и вълнуващ. Не защото е "ден на любовта", не, не бива изобщо да е един денят в годината, в който да се сещате за любовта; всеки ден човекът, искащ да живее пълноценно, непременно трябва да е влюбен, да знае и помни за любовта, да се вълнува, да се стреми към нея, да прави всичко в живота си с любов - ето това е истинското, него и ви го пожелавам! Всичко, което е оживотворено и облагородено от любов, е истинско, без любов не бива да се живее, защото то не заслужава да се нарече живот. В този контекст е съвсем разбираемо изказването на немския мъдрец Ницше: "Нивга още не съм открил друга жена, от която бих искал да имам деца - освен жената, която любя, защото аз те любя, о, Вечност! Защото аз те любя, о, Вечност!". Любовта като велика духовна сила на живота ни е средоточието на този наш земен живот, който е само подготовка към другия, към вечния живот; е, любовта точно затова и ще спаси душите ни.

По тази причина си позволявам да ви призова да обичате всичко, първом себе си (да обичаш себе си съвсем не е лошо, напротив, толкова е естествено това; друго обаче е интересно тук, а именно доколко си достоен за любов, ето за това най-вече трябва да се грижим!), да обичате също и ближния си човек, и своята любима, респективно своя любим, и децата си да дарявате с истинска, не с мнима любов, към всяко живо същество да проявявате оживотворяваща, ентусиазираща, покоряваща, стопляща любов! Ето, излиза че човекът в истинския смисъл е същество, способно да дарява любов, бъдете значи човеци - какво друго да ви пожелая, нима това не е най-важното? И пак, в завършек, да дам думата на моя любим приятел от младини Ницше, написал ето тия паметни думи, които никога не бива да забравяме: "Любовта е единственият, последният шанс да оцелееш."

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo