Gery Nikolova сподели снимка на Bobby Miloff.
Атеистите са най-големите вярващи... щото да вярваш в ТОВА - изисква огромно въображение, минаващо отвъд всеки практицизъм, логика, смисъл, и също - изисква твърдо убеждение, че това, дето го "рисува" въображението им - е точно така... Не съм сигурна, че има много християни с подобна силна вяра в къде къде по-логичното и разумно християнство...
Илиян Дамянов: В корема на една бременна жена имало две бебета. Едното попитало другото:
– Ти вярваш ли в живота след раждането?
– Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него.
– Глупости! Няма живот след раждането! Какъв ли ще е този живот след раждането?
– Не знам, но със сигурност ще има повече светлина отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през устата.
– Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се храним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпната връв е много къса…
– Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук.
– Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно съществуване в тъмнината, което не води до никъде.
– Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас.
– Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя?
– Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се храним. Без нея светът нямаше да съществува!
– Аз не вярвам! Никога не съм виждал мама и затова е логично тя да не съществува.
– Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него...
Апостол Апостолов: Това, което атеистите не могат да разберат е, че да, няма висше съзнание (най-вероятно), но самият факт, че нещото е избухнало, запазило е стабилност и през чехълчета и амеби ни е докарало до хора, само по себе си е чудо. Условията всичко да се самоорганизира - не по случайност, а при необходимите условия - сами по себе си са чудо. И когато Айнщайн измислил своята Теория, той само станал още по-вярващ, че вселената е създадена от нещо неразбираемо за нас преди 13.7 милиарда години.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар