Прочетох тази сутрин във фейсбук ето какво, написано е от Теодор Спасов (от и за Emil Jassim вижте поне ето това: Емил Джасим и хвърчащата класна стая):
Някакви зли и невежи хорица са повели кампания срещу учителя Emil Jassim. Лъжат, че е изричал неща, които никога не е изричал. По най-долен начин вадят негови думи от контекста и ги пресъздават, както им е угодно. Пускат жалби против него, изпълнени с купища лъжи, събрани на принципа "една жена каза". А най-гнусното е, че дори си позволяват да заплашват живота му... Може би няма да се учудите, че същите тези тъжни хора са подбудени от "патриоти", протриващи ръчички да им излезе късметът на предстоящите местни избори. Каква по-удобна мишена за тях от един млад учител с нетипична за България фамилия?!
Познавам го и ви уверявам, че Емил е рядко свестен човек. Той е разумен, ерудиран и забавен, обича България, работата си и учениците си. Тъкмо той е човекът, който успя да ме убеди, че национализмът не е мръсна дума и може да бъде здравословен, когато го изповядват добри и мъдри хора. Много жалко за лековерниците, които приемат за истина всяка помия, която бъде излята по някого. На тях Бог да им помага.
Емо, гордея се, че те познавам и имаш моята пълна подкрепа!
А ето какво пише и самият Emil Jassim:
Приятели, благодаря за подкрепата! Няма нужда да споделяте каквото и да било от гнусните видеа, снимки и лъжи, които се разпространяват по мой адрес от невежи, прости и търсещи слава хорица, защото само им помагате.
Благодаря сърдечно за подкрепата и бъдете сигурни, че законността ще тържествува. Аз лично нямам никакво съмнение.
Още веднъж благодаря!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар