... През 91-ва в България се шегуваха, че борбата се води между сините дядовци и червените бабички. Сините, това е цветът на демократите, а червеният - цветът на комунистите. Българите решиха да се оттеглят от съветския пазар. Те мислеха, че България произвежда най-висококачествената продукция и затова ще отидат на европейския пазар. И най-лошият враг на страната не би могъл да измисли нещо по-лошо.
И така, те си тръгнаха от нашия пазар, но се оказа че не и трябват и на Европа. Затова пък европейците дойдоха в България и всичко си поделиха или просто разориха. Беше нанесен колосален удар. Сега, като излезеш от София и имаш чувството, че току що се е случило нашествие, че е преминала орда. Селата са напълно запустели, всичко е по-зле отколкото в Русия през 90-те. Всичко е запустяло, българските чушки са вносни. Можете ли да си представите?...
... Не е изгодно да се произвежда. Българският селянин, чорбаджия (кулак), той не се интересува как ще го наричат, а гледа собствения си интерес. У нас всички обичаха българските консерви, вино, домати, краставици… Сега всичко това е рухнало. Страната е разорена, хората са просяци.
Преди да си замина от София отидох да пазарувам подаръци и в софийския ЦУМ в разгара на деня на четирите етажа имаше само четирима купувачи. Хората нямат пари. Хората се мъчат, това е видно и е много обидно.
Сега България е нещастна страна. Те никога не е била богата, но беше просперираща, а стигна до просешка тояга. И вместо да мислят как да излязат от тази ситуация, да живеят нормално, на хората им предлагат да обсъждат политиката, да търсят врагове и причини за свади.
На 3 март, на празника за освобождението на България не бяха поканени представители на Русия. Надявам се да са поканили представител на Турция.
Докато българският народ не започне сам да мисли за интересите си, ще има проблеми.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар