Из: Неделя на Самарянката, автор: архим. Варнава Янку, превод: Константин Константинов
В евангелското четиво Христос говори директно със Самарянката, която спадала към общност, в която нямали общение с юдеите, тя била грешна жена, но чрез диалога с Него и педагогическия метод, чрез който нашият Господ се опитал да възстанови чувството за нейното лично достойнство, тя се обърнала. Всъщност ние я знаем като великомъченица Фотиния - Самарянката, с която Господ събеседвал.
Ние имаме един Бог, Който като Сърцеведец вижда дълбочината на душата на човеците, истинската нагласа, най-малкото разположение, и се опитва да улови човека, независимо дали е грешен, еретик или богохулник, като истински Баща, като истински Пастир, да го накара да се осъзнае, да намери истинската Светлина.
Важно е да узнаем това, да го разберем, защото по аналогичния начин в нас се формира един етос, който определя нашите всекидневни дела.
Когато казваме, че сме „от Църквата” и е нужно да защитим нашата вяра, да защитим Бога, и затова трябва да изобличим, да укорим или да нямаме никаква връзка с еретиците, това не влиза ли в противоречие с това, което направил Господ, Който събеседвал със Самарянката, която била смятана за еретик от религиозните хора от еврейската общност през онази епоха? (Прочети ДО КРАЯ)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар