А??????????????
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Едно си баба знае, едно с баба бае. Обяснява му се на Ангел Грънчаров всяка година отново и отново, че Ботев тръгва в неподходящ момент, когато Априлското въстание вече е било потушено и това се е знаело от хората, че малко преди това тъкмо в Северозападна България е имало две големи неуспешни въстания, потопени в кръв и че населението не е имало желание за нови, предварително обречени авантюри, че тогава не е имало съвременни комуникации и много малко хора са узнали, че Ботевата чета е дебаркирала и т.н., но той като латерна си повтаря едно и също, сами и само да обиди, нахока и унижи „недостойните“ според него българи.
Мисля също така, че е време да се каже и истината за Априлското въстание. Българският народ наистина проявява масов героизъм в него, но то служи основно на руския интерес и немалко от лидерите му съзнателно работят за Москва. Самият Бенковски (Хлътев) неслучайно казва „сега нека Русия да заповяда“ и точно така и става. Всъщност във всички български възрожденски чети има поне по един проводник на руските интереси или направи руски агент, така че Русия още тогава е работела много интензивно в България. Това се отнася и за Ботевата чета, военен ръководител на която е Никола Войновски, учил в Николаевската военна гимназия. Самият Ботев не е имал военни познания и опит.
Така че историческата истина е съвсем различна от онова, което си мисли и въобразява Ангел Грънчаров, който конюнктурно тълкува, изопачава и политизира нещата така, както на него му е удобно. Българите открай време са страдали от прекалена емоционалност и липса на трезв, обективен и спокоен поглед върху нещата, историята и света, всичко у тях е прибързано, нервно и нездраво. Или се изкарват велики, ненадминати герои, или тотални изроди, без да им минава през ум, че са най-обикновен средностатистически народ като всички други по света без никакви особени достойнства или недостатъци.
Левски никога нямаше да тръгне на авантюра като Ботевата. Действията на Ботев издават пълно непознаване и съвсем погрешна оценка на обстановката в България. За съжаление тогава дисциплини като политология и социология не са съществували, иначе Ботев е можел да направи социологическа анкета за нагласите у българите и да вземе по-правилно решение. Девизът „свобода или смърт“ е патетичен и величав, но трябва да се съобразяваме с действителността и да избягваме излишни жертви.
Левски е бил много по-голям реалист и е знаел, че българската свобода не може да дойде по пътя на героични индивидуални акции, а само с търпелива, методична работа, създаване на комитети и т.н. Можем да се възхищаваме на храбростта и свободолюбието на Ботев, както, разбира се, и на несравнимия му талант на поет, но трябва да признаем, че действията и методите му към този момент на са били оптимално обмислени и претеглени.
Въстанието в Северозападна България, Видинското въстание или Белоградчишкото въстание срещу османската власт е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България. В него се включват много от ръководителите на тези въстания.
Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.
Друг, над 3-хиляден, отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети.
Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.
Османците започват кървави репресии над местното население. Призивите за помощ към руската армия, дислоцирана във Влашко, и към Сръбското княжество остават без всякакъв отклик.
Българското „Изложение” и мемоарите на видни българи до европейските правителства запознават европейското обществено мнение с българския въпрос. Макар и локално, Видинското въстание е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през 19 век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономия.
Публикуване на коментар