Предлагам да направим обръщение с подписка до реформаторските управници и министри, с което да им напомним за техните обещания

Gery Nikolova във фейсбук каза или запита нещо важно, а във връзка с нейното изявление (под формата на въпрос) моя милост откликна ето как:

Gery Nikolova каза: Някой ще се сети ли откъде е това:

"Безкомпромисно преследване и наказание на корумпираните и злоупотребилите с власт... Деполитизиране на държавната администрация и персонална отговорност от държавните служители. Премахване на партийните и роднински назначения... Включване на инструментите на пряката демокрация и гражданския контрол при вземането и изпълнението на решения на централно и местно ниво... единственият начин да разрушим мафиотско-олигархичното статукво в България, е чрез обединение на усилията на партии и граждани..." (Виж: Начала на обединение на Реформаторския блок, бел. моя, А.Г.)

Ангел Грънчаров каза: Аз предлагам нещичко да направим, констатирайки това ужасно разминаване между обещания и последващо поведение. Примерно да напишем малка петицийка до лидерите на РБ и да им напомним за въпросното разминаване. Да се погрижим повече граждани като нас, гласували за РБ, да се подпишат под петицията. И да я изпратим. Интересно е дали такова едно действие от наша страна ще накара въпросните лидери да се почувстват неудобно поне малко. Кунева. Лукарски. Кънев.

Или да се обърнем към някои от реформаторските министри, примерно. Да речем да напишем едно обръщение от загрижени граждани и мислещи дейци на образованието, което да изпратим на г-н министъра на образованието и науката, на проф. Танев. Този човек имам чувството, че беше по някакъв начин овладян така здраво от министерската бюрокрация, че вече реално не смее дори да каже дума за реформа или за промяна, камо ли пък да направи на дело някаква промяна.

Примерно не смее да уволни нито един директор на училище. Аз лично съм му дал в писмен вид потресаващи примери за директорско своеволие, нямащо нищо общо с правото и законността, а той месеци наред мълчи като пън. Отначало говореше за реформа, сега повтаря постоянно, че спокойствието в системата, сиреч, комуналната идилия, видите ли, щяла било да бъде пазена като нещо най-свято! Никакъв реформаторски плам не се забелязва вече у този човек. Извъртя се на 180 градуса, изцяло наопаки. Какво му сториха бюрократите от министерството, та го направиха свой абсолютен съюзник?

А нали никой от вас не храни илюзията, че министерските бюрократи от образователното министерство са именно "реформаторската сила", която ще работи за някакви промени или реформи в образователната сфера? Ако чакате тази сила да направи реформи и промени, ще имате да чакате до куково лято. Само това ще ви кажа. Без активиране на нас, гражданите, без активиране на големи слоеве от учителството и от учениците за провеждане на съответните промени нищо в образователната система няма да се промени, а агонията й ще продължава безкрайно.

Та с оглед на това предлагам нещичко да направим. Предлагам да си изпълним задължението като граждани, а именно: да напомним на управляващите за обещанията им и да изискваме да си ги изпълнят. Ако не направим дори и това, аз лично няма да имам чиста съвест. За вас не знам. Но ако стоя и гледам като сеирджия и само мърморя във фейсбук "Тия нищичко не правят, аз казвах ли ви, че нищо няма да направят?" и пр., на мен лично съвестта няма да ми е чиста.

Поне това - една петицийка да напишем и да изпратим - сме длъжни да направим. Аз съм готов да предложа проект за петиция или обръщение към реформаторските политици и управници, ако иска и някой друг да направи свой проект. И за ден-два да направим с общи усилия текста и да го пратим на реформаторските лидери - и също така, примерно, на министъра на образованието и науката (за него специално обръщение трябва да се напише, щото сферата му е най-важна, а нищо не се прави).

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo