Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 14 декември 2017 г.

Когато властниците ви са се разпищолили до крайна степен, виновни за това сте тъкмо вие!



Знаете вече новината, която и аз самият научих едва късно снощи: Директорката на пловдивската ПГЕЕ получи мощна подкрепа за беззаконията си от родното ни "правосъдие"!, да, на ниво Районен съд въпросната властваща особа спечели съдебното дяло, постигна победа; дали обаче победата й ще е пирова ще се разбере съвсем скоро от всички. (За сведение: пирова победа (на латински: Victoria pirrica) е израз, който означава, че формално някой е победил или надделял за нещо, но като цяло за него резултатът е силно отрицателен, т.е. победата е постигната за сметка на твърде големи и изтощителни усилия, което е предпоставка за бъдещи поражения.) Искам все пак да кажа нещичко в тази връзка.

Снощи имах възможността в офиса на партия Да, България да представя своите възгледи за начина, по който според мен следва да се прави промяната в образователната сфера на България. Получи се чудесно обсъждане, изказаха се много хора. Впечатленията ми са чудесни, хората ме разбраха, констатирахме близост в разбиранията си, тръгнах си с изключително хубаво впечатление и настроение. В къщи обаче ме посрещна... разплаканата ми съпруга, която ми съобщи новината: разсилният на съда донесъл екземпляр от съдебното решение, загубил бях битката на този етап от съдебната борба! Приех вестта съвсем спокойно, въпреки че нещо ме "преряза" в областта на сърцето; но не се разгневих, не се развълнувах прекалено; за мен беше изключително интересно да разбера как съдийката е мотивирала решението си. Вие имате вече това решение пред себе си, всеки може да си състави преценка сам. Аз ще си кажа своето мнение в т.н. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, която трябва да внеса в съда в 14 дневен срок (поради наближаващите празници този срок е още по-кратък); абе очертават ми се чудесни предпразници и празници, няма що!

Все се надявах обаче, че съдът (независимо от всичко) ще държи донякъде на достойнството и достолепието на властта си; чинеше ми се, че не може в съдебно решение да бъдат писани напълно неверни, лъжливи неща, да се казват откровени неистини, да се прокарва и подкрепя папагалски абсолютно неаргументираната теза на противната страна. Ще каже някой: наивник си ти, Грънчаров, щом си се надявал и вярвал, че у Нашенско може да има честно, принципно, справедливо, правдолюбиво правосъдие, което твърдо да защищава човешките права, правдата, закона, морала най-сетне! У нас, ще продължи този хипотетичен някой, правосъдието е из основи прогнило от корупция, от разврат, от аморализъм, у нас съдът слугува на силните, на тия, които са на власт, на тия, които вършат беззаконията; у нас непрекъснато в съдебната зала побеждава не правият, а тъкмо кривият, съдиите верноподанически угаждат на тия, които са силни, а пък слабите и правите биват без капка мачкани и унижавани; у нас побеждава не разумният, оня, които е дал най-убедителните аргументи, а оня, чиито адвокат има връзки със съдията, абе ти, драги ми Грънчаров, на кой свят, мама му стара, живееш, та не разбираш тия неща, как може, моля ти се, да си толкова вятърничав, че да продължаваш да се надяваш, че у нас може да има справедливи съдии, да има честно правораздаване или правосъдие?! Хайде не се излагай, моля ти се, повече бе, Грънчаров, срамота е, зрял човек си вече, децата у нас вече знаят, че такова правосъдие у нас няма, нищо чудно и... котките вече да знаят това, само ти, наивникът, не знаеш това - и продължаваш да се надяваш, че в нашенска съдебна зала истината някога може да бъде защитена, може да вземе дължимия реванш!

Да, това ще ми каже въпросният хипотетичен нашенски реалист, а аз пък ще му отвърна следното: нека да съм наивник, нека да съм вятърничав, смейте ми се колкото искате, аз ще продължавам да се боря и в съдебната зала да постигна справедливост, няма да се откажа от борбата, няма да капитулирам, докато имам сили, ще продължавам да се боря за правдата, за истината, за доброто, за разумността, за правата си, за човещината най-сетне. Да, няма да дезертирам от борбата си. Вярно, има само един-единствен фактор, който може да ме спре в моята борба: и това е здравето ми. Факт е, че тази нощ, въпреки всичко, се събудих по едно време от силни болки в гърдите, в областта на сърцето, от които в един момент започнах да се задушавам; скоро чак такива силни болки не бях преживявал или усещал. Знам добре, че това са прединфарктни състояния, които напоследък зачестиха. Е, все някога ще се мре, приятели, никой от нас няма да живей вечно, нали така?! Ето, даже толкова хитрият и разумният Макиавели е умрял точно на моите 58 години, та аз ли да го надживея - едва ли ще имам този късмет?! Но мисълта ми е, че ако все някога ще се мре, то поне да се мре достойно, както подобава за човек, а не за жалкия и потънал в малодушие треперко. Моите опоненти могат още отсега да знаят: ще ме победят окончателно само когато ме убият, когато предизвикат смъртта ми, докато съм жив аз няма да дезертирам от борбата си. Защото борбата ми, която ме вдъхновява, е за едно наистина право дело, да, за едно добро, разумно, справедливо и достойно за човека дело е моята борба. За такова дело си заслужава човек да си даде дори и живота. Ако се наложи, ще платя и тази цена. Питам се обаче: като ми предизвикат смъртта, моите мъчители дали ще ликуват?! Е, успели да унищожат безжалостно своя "враг", добре де, но как после те самите ще живеят след като мене са ме смазали и удушили?!

Сърцето в момента ми се държи изключително странно, чувствам го сякаш е направено от... олово. Дали пък не трябва все пак да повикам бърза помощ? Вчера бях при лекаря, взех си рецептите за лекарствата, не ми се занимава и днес с лекари. Още повече, че имам да водя предаване по Обществената телевизия на Пловдив, след около час трябва да ставам и да тръгвам за студиото. Леле, ако пък инфарктът ме покоси точно в студиото, малее, и ако инфарктът е е по-масивен, такъв, че да предизвика мигновената ми смърт, която да бъде заснета от камерата, а, какво ще кажете, нима не заслужавам аз такава една почетна и лека все пак смърт?! Щото животът ми не беше лек, вечно се борих с проклетите комунисти, откакто се помня все срещу техните гадости, проклети да са, се боря и въставам! Та една лека смърт от бърз, скорострелен инфаркт дано съм заслужил все пак, а, какво ще кажете по въпроса вий, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Кажете поне вие нещичко де, не ви ли омръзна да мълчите чак толкоз?!

Ний, човеците, докато сме живи, се занимаваме с какво ли не, но ето, като имаме някакви що-годе сигурни знаци, че животът ни е на привършване, мигновено почваме да мислим по този въпрос: а каква ли ще ми бъде смъртта, дали съдбата няма да ми подари една по-лека все пак смърт, щото умирането в някои случаи съвсем не е лесно; да му мислят по този въпрос най-вече тия, които докато са живели са правили много злини! Аз никому зло не съм правил, напротив, правил съм много добрини, вярно, като правиш на лош, на долен, по подъл, на зъл човек някаква добрина той още повече те намразва, той просто няма как да оцени добрината ти като добрина - и затова се озлобява още повече като му правиш добро. Както и да е, та мисълта ми е: дали като животът ми беше тежък, пълен с изнурителен труд, дали поне не заслужих една по-лека, по-поносима, по-престижна, ако може да се изразя така, смърт? Много хора се уредиха с лек живот, пълен с облаги, с власт, с меки кресла, с хубави заплати, постигнаха дългогодишно клатене на краката си в уютни топли кабинети, не е ли, питам, справедливо, тия хора да се помъчат поне малко при смъртта, а пък ний, дето сме се мъчили приживе, да се уредим най-накрая с една поне малко по-лека смърт?!

И ето, в този момент ме овладява отново известен оптимизъм: не живях леко, но нищо чудно като награда съдбата да ми е отредила по-лека смърт поне?! И това е нещо, и то немалко; раздялата ни с този свят може да бъде жестока, непоносимо болезнена, кошмарна - да пази Господ! А щастливци са тези, на които съдбата праща лека, неусетна смърт. Така починаха, Бог да ги прости, две уважавани от мен личности: инж. Венелин Паунов, предишният директор на моето знаменито училище, милият, той починал за минута-две, същата смърт имаше и г-н Станко Станев, великолепен математик, безкрайно нравствен и добър човек, антикомунист, дълбоко вярващ в Бога човек беше г-н Станев (нищо че беше математик!), той също починал от тъй желаната и от мен смърт, именно от бърз масивен инфаркт, едва успял да каже: "Леле, какво ми става, нещо със сърцето, дали няма да умра?!", едва казал тия няколко думи и душата му излетяла! Какво блаженство е това! Какво велико освобождаване на душата от оковите на тялото е леката смърт!

Освен това, ако трябва да продължа мисълта си, ако тия дни ме покоси и мен инфарктът, ще имам щастието съвсем скоро душата ми да бъде не само в компанията на душите на господата Паунов и Станев, но и на самия... Сократ, на Платон, на Кант, на Хегел, на Ницше, на кой ли не още, на моя толкова справедлив дядо Васил, горкият, той цял живот точно като внука си се бореше с проклетите комунисти, няма да го забравя как ги псуваше без да му трепне окото - не се боеше от тая гнусна червена напаст, дето ни души всички; но за жалост мнозинството не усеща костеливите й пръсти! Както и да е, за леката, за "приятната", така да се каже, смърт ми беше думата, тя май е нещо по-добро от... живота: щото какво е животът ако не е непрекъсната борба със злото, с мерзавците, с лъжльовците, с безскрупулните наглеци и прочие?!

Май вече донасита се "наживях" от такъв живот, от този живот - който имаме ний, в България. В МУТРОЛАНДИЯ де, за малко да забравя да употребя тази толкова подходяща за случая дума! Та значи ти, Грънчаров, тъпунгер неден, си мислеше, че в България има истински справедливо правосъдие, на което му пука за истината, ти, глупако, нима дръзна да си мислиш, че у Нашенско има и предани на правдата съдии?! Е, щом си такъв глупак, страдай си колкото искаш, пък и мри, такива глупаци като теб нима заслужават да живеят?! Я го виж ти, ще ми се прави той на толкова правдолюбив, че да стигне до напълно неоснователната вяра, че и сред съдиите има такива като него?! Идиот, дебил си ти, Грънчаров, майната ти тогава, аман от малоумници като тебе?! Ето такива думи очаквам да ми каже предполагаемият хипотетичен реалист-прагматик, какъвто е нашенският масов трезвомислещ сънародник. Какво да му възразя ли?! Или да си замълча, а? По-добре е да си замълча. Ний с него живеем в коренно различни светове, едва ли ще се разберем някога.

С това и ще завърша. Важно е. Моля за внимание. Това може да са последните изречения, които четете от мене. Скоро може съвсем да не ви досаждам вече.

Най-страшният ни дефект е това, че сме се капсулирали до такава степен, че масово не виждаме по-далеч от "носа" си; сиреч, от своя личен, егоистичен, прагматичен, материален интерес, при това съвсем криворазбран. Даже нашите общности са такива скопления (както казват руснаците) или струвания на атомизирани, капсулирали се, затворили се в суетната си и лакома субективност... екземпляри (човешки, с извинение, не-индивиди), щото такова българско чудо на природата го няма никъде по света, такова "нещо" не може да се нарече "индивид", камо ли пък "човек", то е бездушно и безчувствено "нещо", което общо взето за нищо не става освен за паразитиране. Всеки гледа да смуче някакви благинки, да черпи някакви ползи от въпросната нежизненоспособна "общност", това могат да бъдат, примерно, заплати, по-висок дял от диференцираното заплащане, други някакви тарикатлъци, примерно, да напишеш донос срещу ближния си, с оглед да го опраскат, а пък на теб за награда директорката да ти даде по-висок процент надбавки или поне да ти тури по-сочна пържолка на предколедния безплатен - отбележете, съвсем безплатен! - банкет! Да, капсулирали се в тъпата си егоистичност тарикати са мнозинството от българите в този момент, поради което свидното ни отечество неминуемо ще загине, щото такива хора нямат и най-минимален човешки, личностен, да не говорим пък за граждански, опази Боже, рефлекс! Всичко у нас се свежда до пустото лапане, до засищането на проклетото черво, това е, стигнали сме до деградацията да сме слуги и роби на собственото си черво, а за да е пълно червото ни, сме способни на всяка мерзост, представяте ли каква е степента на това наше падение и израждане?! Може ли такъв "човек", с извинение, да го призовеш да тръгне да се бори за правда и за свобода?! Може да го призовеш, разбира се, призовавай си го - ако си нямаш друга работа! Но той ще те изгледа с мазни устни и с влажни от жажда за пари очи и... ще те прокълне! Това е. Станали сме, вкратце казано, чисто и просто едни животни! (Да не обиждаме горките животни, щото това сравнение е така обидно именно за тях, за животните, така прелестни иначе, докато ний сме същински нечовешки уроди!)

Спирам дотук. Да, затова, което ми се случва, сте виновни всички вие! Даже ще се окаже в крайна сметка че вие сте ми и убийците, вий ще сте причинителите на смъртта ми. Защо ли? Ами помислете малко сами, мама му стара, размърдайте си тия мухлясали мозъци?! (Леле, почнах да говоря като образцов и типов даскал: забравих, че имам почетната титла "най-некадърен и най-негоден" даскал!) Не се сещате защо вас обвинявам ли? И това ли не можете да се сетите?! Ами просто е: ако вие не бяхте такива, и вашите разпищолили се управници нямаше да са такива, загряхте ли най-накрая, драги ми проклети "албански" реотани?!

Когато властници независимо от какво ниво (премиери, президенти, кметове, министри и т.н., докато се стигне до последния директор на селско школо!) са се разпищолили и самозабравили до крайност и си правят каквото искат, мачкат ви, гаврят се с вас, наричат ви дебили, обиждат ви, че и за чепове за зеле не сте били ставали, като лош матр`ьял ви определят, карат ви да си садите сами картофите ако искате да ядете картофи и също така да ядете филии със свинска мас, уволняват ви, опраскват ви, определят ви като некадърници и прочие, и тъй нататък, и так далее, и тому подобное, и тинтири-минтири, и ала-бала, тоест, повтарям, когато властниците ви са се разпищолили до крайна степен, виновни за всичкото това сте тъкмо вие - знаете ли защо?! Ами защото ако не бяхте така малодушни и всичко понасящи търпеливци и страхливци, то тогава властниците ви изобщо нямаше да посмеят да се разпищолят, даже и мисълта за разпищолване нямаше да може да мине през умовете им! Но понеже вий сте такива, каквито сте, тоест сте точно такива всичко понасящи и преглъщащи малодушни търпеливци-страхливци, по тази именно главна причина властниците ви са се разпищолили до такава крайна степен, загряхте ли сега?! За всичко, що се случва в свидното ни отечество, за всички безобразия, беззакония, престъпления и пр. сте виновни тъкмо вий, цялата вина и отговорност е ваша, драги ми прословути и малодушни български търпеливци и страхливци!

Това исках да ви кажа само. Бъдете здрави! Мразете ме колкото си искате! Проклети да сте щом даже и не се стряскате като ви казвам и пиша тия неща от години, а пък вий продължавате да си бъдете все същите; нещо повече, все повече продължавате да затъвате в малодушието, в страхливостта, в дребнавостта, в тарикатлъците си! Хубав да ви е денят! Продължавайте да бъдете още по-мизерни, от мизерията никога няма да отървете, а и тепърва още много ще страдате де! И ще ми завиждате един ден че сте ме убили, а пък вий сте останали да "живеете" след мене, да, ще пожалите скоро че не сте се отървали като мен от бъдните ви страдания и изпитания. Чупете си главите обаче щом продължавате да сте все такива! Приятно и весело прекарване на празниците ако не се видим и чуем повече!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

13 коментара:

Анонимен каза...

ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ХУЛИШ НАРОДА, ПРОКЛЕТНИКО!!!!!!!!!!!!!!!! НО ТОВА НЯМА ДА ТИ ПОМОГНЕ ИЗОБЩО!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ ВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕШ ЗАВИНАГИ С ТАЗИ МИСЪЛ!!!!!!!!!!!!! И НЕДЕЙ ДА СИМУЛИРАШ ЧЕ ЩЕ УМРЕШ, ТВОЕТО СЪРЦЕ Е ЗДРАВО, ЛЪЖЕЦО!!!!!!!!!!!!!!!! ДЕ ГО ТОЯ КЪСМЕТ ДА УМРЕШ, АМА ТАКИВА НЕЩА НЕ СТАВАТ ПОЖЕЛАНИЕ!!!!!!!!!!!!!! ОПИТВАШ СЕ ДЕ ПРЕДИЗВИКАШ ЖАЛОСТ С МЕРЗКИ СРЕДСТВА КАКТО ВИНАГИ!!!!!!!!!!!!!!! НИКОЙ ОБАЧЕ НЯМА ДА ТЕ ПОЖАЛИ!!!!!!!!!!!!!!! СПРАВЕДЛИВА Е ПРИСЪДАТА ТИ ИЗЦЯЛО ЗАЩОТО ИСТИНАТА Е ТАКАВА!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ СИ ПЪЛЕН НЕКАДЪРНИК И СЪДЪТ ПРИЗНА ТАЗИ ИСТИНА НА НАШАТА ЛЮБИМА ТОЛКОВА ДОБРА И УМНА ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!! РЕВИ КОЛКОТО ИСКАШ НО ТВОЯ ПЛАЧ Е СМЕШЕН И ЖАЛЪК!!!!!!!!!!!!!!! А И ЗА ТИЯ ДУМИ СРЕЩУ СЪДИЯТА ЩЕ СИ ОТГОВАРЯШ!!!!!!!!!!!!!!! ПОНЕ МАЛКО ДОСТОЙНСТВО ИМАЙ ЗА ДА ПРИЕМЕШ ПРИСЪДАТА И СЪДБАТА СИ БЕЗ ДА РЕВЕШ!!!!!!!!!!!! ЗМИЙО ОТРОВНА, СМАЗАХМЕ ТИ ГЛАВАТА НАЙ-СЕТНЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Обективен каза...

Много си зле,Грънчаров, живя като тъпунгер и ще умреш като скот, това е равносметката на живота ти, погледнат отстрани.

Първо за живота - цял живот се разправяш с хората и им пречиш, всички, които те познават, са единодушни, че си конфликтен, самомнителен, с особен, тежък, чепат и труден характер - все ефвемизми, че си простак, тъпунгер, морален и емоционален изрод. Макар и с различни думи, всички хора отстрани ти казват едно и също нещо.

А сега за смъртта - прочети пак какво си написал и преброй колко пъти кълнеш и проклинаш хората. Не някой отделен и конкретен човек, макар и това да е достатъчно грозно и пошло, а всички хора изобщо. Какво им пожелаваш и какво им завещаваш след себе си? Ето какво:

Продължавайте да бъдете още по-мизерни, от мизерията никога няма да отървете, а и тепърва още много ще страдате де!

Затова заминавай натам, закъдето си тръгнал и по-бързо. Тук на никого няма да липсваш и никой няма да си спомни с добра дума за тебе. Напротив - ще живеем по-добре, ако не ни кълнеш и не ни пожелаваш страдания и мизерия.

Анонимен каза...

Тия две другарки са образцови дебилки. Нищичко не са разбрали от написаното! Абсолютно нищо. Всичко са разбрали наопаки на действителността. И това имайте предвид са учителки на вашите деца! :(((((

Анонимен каза...

Колко разтърсващо и дълбоко е това откровение! Не са много личностите, които да понесат достойно и с такова благородство временното поражение, същевременно продължавайки борбата с още по-голяма енергия и оптимизъм и съответните морални основания. Поздравления!

Анонимен каза...

Тази с главните букви и !!! нещо не е наред горката .Ангеле,продължавай напред ! Ама и ти какви шефки имаш ...

Анонимен каза...

Нищо ти няма, Гръчарич! Получаваш парички от ТЕЛК, при това без да правиш каквото и да е за това. Недей скимтя тъй жалостиво.

Ангел Грънчаров каза...

Към последната тъй отворена другарка, дето ме нарича "Грънчарич": другарко, какви пари получавам от ТЕЛК, че не знаех това, това за мен е новост? Би ли ме информирала малко, да ида да си търся парите, щот до този момент нищичко не съм получил! Та кажи, другарко лъжкиньо, да те чуя, заповядай!

Любопитен каза...

Грънч, ама ти още ли мърдаш бе, нали уж беше легнал да мреш, ама като ти казаха, че имаш да вземаш пари от ТЕЛК, рипна и дотърча от оня свят, така ли стана? Гиди шмекер неден!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, първо "Грънч" ще казваш на баща си и на дядо си, ОК? Второ, ти самата може само за пари да мислиш, при мен изобщо не е така. Неслучайно ний с вас, с комуноидите, живеем на различни планети. Тъй че недей ми приписва своето мислене, другарко, бъди малко по-коректна.

Апропо, очевидно си много тъжна, че още не съм умрял, тъй ли? А ти, предполагам, ще живееш вечно, нали така излиза? Другарко, другарко, можеш ли някога да осъзнаеш колко си подла? Как живееш изобщо с толкова много злоба ма, другарко? Това твоето е феноменално! Бравос! Предай много поздрави на приятеля си Сатана от мен!

Дръж се, Грънч каза...

Грънч, недей се впряга толкоз от две изречения, не ти желая смъртта, обаче не можеш да си представиш каква си скица и колко много се забавлявам с теб. Човек като ти напише две изречения и ти се впрегнеш, та напишеш 200 страници отговори, това ми е толкова интересно и забавно, че няма как да пропусна да те бъзикна. Ето на, преди месец дойде в Пловдив цирк Балкански, много хубаво представление направиха хората, ама дадох 60 лв за два билета в ложата на 1 ред, а ти правиш шоу абсолютно безплатно. Айде да си жив и здрав, да правиш сеир и джумбуш на народа още 1000 години! А за Сатаната не се знае кой ще го поздрави, когато отиде на оня свят. Ти всяка седмица хулиш Светата ни Българска Православна Църква и нашите православни братя славяни от Русия, та хубаво си прави сметката кой ще те посрещне и кого ще поздравиш, като заминеш нататък.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, ти си била много отворена ма, леле, ще падна! :-) Значи се забавляваш тука подобно както е в цирка, бравос, излиза, че си доста извратена, както и да е, то вий, другарките, сте все така! Апропо, аз съм психолог и мен точно не можеш да ме излъжеш, че се "забавляваш", когато човек се забавлява (по един що-годе естествен, непринуден начин), той се държи съвсем иначе. Твоите чувства, другарко, са по-сложнички, нали така, признай си го де? Е, ако си се дебелизирала напълно (то комунизмът никому не прощава, тъй че и това е възможно!), нищо чудно и да не лъжеш като казваш че се "забавляваш" чак толкова, но тогава трябва да признаем, че чувството ти е съвсем извратено. ОК, признавам ти, така е, забавляваш се, щото тезата, че комунизмът е душевна патология се съгласува с твоите тъй непринудени емоции като четеш писаното в блога ми! :-) Сега усети ли се само в какъв превъзходен капан се оказа, мила тъй усърдно "мислеща" другарко? Ха да те видим сега как ще се опиташ да се измъкнеш от капана! :-) Шоуто започва да става вълнуващо, мила другарко, но вече ти самата стана главната героиня в него! :-) Сфана ли поне това?

Анонимен каза...

Ангеле , не им отговаряй . Те и 2-те нещо не са наред.

Ангел Грънчаров каза...

Е, не мога да престана да разговарям с другарки-комунодки, те са страхотен обект за изследване, аз такъв щедър изследователски шанс не мога да пропусна! :-)