Владимир Петков: Гоя е един от първите ни учители за това, че лудостта не е липса на разсъдък, а прекаляване с разсъдъка и, че истината ще съществува, но само, ако не забравяме вътрешните си демони.
„Изкуството е начин едно сърце да покаже на друго сърце къде е намерило спасение.“
Ангел Грънчаров: Добре казано, браво! Добре философстваш! :-)
Владимир Петков: Уви, всъщност съм само виновен и греховен, че не се научих да цитирам правилно и надлежно! :-) Мислел съм си изглежда, ще се разбере от само себе си, че това не са мои думи и мисли... Моля за извинение! В интерес на истината, а и като известно оправдание - до: "лудостта не е липса на разсъдък, а прекаляване с разсъдъка" и то в по-мекия вариант на твърдението: "а по-скоро е прекаляване с разсъдъка", стигнах, мислейки, разсъждавайки, чудейки се, а все по-често напоследък и възхищавайки се... на нашия общ приятел в твоя блог Анчо, когото нарекох Миманса...
Ангел Грънчаров: На мен ми се чини, че няма един общ Миманс, а че мимансите са много. Знам ли? Аз лично не съм доловил нещо толкова възхитително, че да почна да се възхищавам на въпросния Миманс в което и да било от лицата му. Не знам, чудя се какво си доловил у него, че си му се възхитил. Апропо, мимансите обикновено мълчат, а нашият е дърдорко...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Ами...прав си донякъдеееее! :-) Нали го бях нарекъл преди време Хлопаща дъска, пък той взе, че не изтърпя това прозвище и подсказа на милостта ми, вероятно и на Мария - кой е, какъв е и ЗАЩО всъщност е решил и поддържа анонимността си с всичките си силички! :-) в блога ти! Защо Анчо?!!! След, като си отговориш правилно на този възлов въпрос, може би ще почнеш да си отговаряш и на следващите въпроси, а именно: - С какво ни бил възхищавал този "луд извратеняк" нас с Марчето! :-) Естествено е с доста...мисля...еднакви, но и...различнички неща, нещица и нещиченцаааа, дори! Щото и ние, като теб и Миманса, си имаме своите индивидуалности...налиииии! :-) Мимансе...да продължавам ли...кажи! :-)
2019.04.01г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар