Личност... който е личност винаги е необикновен... безличните са типови, стандартни!
Мен пък ме уволниха с официалното обвинение че не съм типов и стандартен (сиреч, уволниха ме защото съм личност)! :-) В Мутроландия е така... :-(
Млад човек ме попита "Трудно ли се става учител по философия?", ето какво му отвърнах, бидейки пределно откровен:
Ами не е трудно при положение, че дадения човек има известен талант, т.е. ако е предразположен към философстване, към търсене на истината (към търсачество на Бога, щото всъщност Бог е Истината!). Ако няма такива наклонности, е много трудно и направо е невъзможно, в смисъл, че ще станеш учител по философия, ала няма да имаш отношение към самата философия, т.е. ще станеш менте-учител (каквито са повечето - за жалост!)...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Разбира се, че е бил обикновен. Актьорите са обикновени хора, развлекатели на останалите хора.
Публикуване на коментар