Влюбени в комунизма другари и другарки на едно място във Фейсбук пак ме обвиниха, че съм бил смятал, че комунистите не били човеци и дори се опитаха да ме опровергаят (щот, видите ли, те лично били познавали отделни комунисти, които, тъй да се рече, същевременно били и човеци!), което ме принуди в пределно ясна и лесна за сфащане (дори и от хептен не можещите да мислят!) форма да дам окончателното си становище по въпроса:
А ако случайно някъде има някой комунист, който същевременно да е и човек, това хем е изключение, потвърждаващо правилото (че комунизмът и човешкото са несъвместими!), хем говори за това, че той вероятно е толкова по-малко комунист, колкото повече е човек.
Да не искате, прочее, да кажете, че да си комунист е по-фундаментално положение от това да си човек? Вие затова ли така лесно се отказвате от човешкото - за да не би (сакън!) да изневерите на комунистическото в тъй бедните си иначе душички?!
ПОЯСНЕНИЕ:
Горното е във връзка с ето това мое изказване:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Няма коментари:
Публикуване на коментар