Смешно и странно на пръв поглед. Костов няма никаква власт, няма партия, няма медия, няма нищо, но колчем се появи някъде из общественото пространство тутакси предизвиква необясним бяс, неистови нападки и болезнена ненавист. От страна на леви, разбира се, но също и на всякакви, обявили се за десни. Защо ли?
Ето моето обяснение. При всяка поява на Костов веднага си проличава смазващата, убийствена разлика в класите. В равнищата. Костов е няколко равнища над другите политици и като личност, и като политик, и като държавник. Просто стърчи над цялата ни прокопсала политическа прослойка. Стърчи и хвърля „зловещата си сянка”. И клетата прослойка се нахвърля върху тази сянка, тъпче я, търка я, трие я, проклетисва я.
Досега изобилните клевети и оплювки успяваха донякъде да притъпят стъписването от явната разлика в класите между Костов и останалите. Може и този път да успеят. Но тъпченето на „ зловещата сянка” вече изглежда не толкова нелепо и възмутително, колкото смешно и жалко. Наистина да съжалиш тия хора, клетите те, със смехотворните им оплювателски напъни.
Ivo Berov
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар