Приятно гледане, приятни размисли!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
6 коментара:
Родителите са прави. Правилата трябва да се спазват. Когато отвориш свое си училище, ТОГАВА правиш каквото си искаш.
Има логика в това което казват родителите. Така се получава винаги с държавното образование.То е като при гласуването. Има правила и тези правила се налагат от мнозинството. Не е важно кое е най доброто а е важно кое е желано от по голямата група. Точно това е причината това образование да умре за в бъдеще и да останат алтернативите форми. За това ви се чудя как сте се вманиачили да се върнете там.
Правилата в държавното училище са установени не от мнозинството, а от една нищожно малцинство (от държавната властваща бюрокрация). Там е проблемът. Иначе с удоволствие бих изпълнявал правила, които са плод на демократичен дебат, сл. са разумни и са от полза за ученците.
Защо не ги изпълнявате тогава? Всяка форма на обучение извън държавната предлага това. Например 80 % от графичните дизайнери в момента са продукт на обучение от Youtube. Ако искаш свобода не отиваш да подпишеш договор с наркокартел нали ?
Мислете малко, другарко. Като сфанете, ми свирнете...
Ууу, ногу силен аргумент, Грънчаровски!
Публикуване на коментар