Страдат ли мъжете от "тирания на жените"?

Сигурно и вие сте срещали самотни мъже, които обвиняват "лошите съвременни жени" за несполуките си. Реших да запитам изкуствения интелект (щот естествените такива ги мързи да мислят!) за този човешки феномен, ето що ми отвърна той (изнесе ми цяла лекция!):

Най-често се наричат инсели (от англ. incels – involuntary celibates, „недоброволно въздържащи се“).

Какво означава това?

Това са мъже, които твърдят, че не могат да имат интимни или романтични отношения, и обвиняват жените (или обществото като цяло) за своите лични, социални или житейски неуспехи.

Типични нагласи:

👉силна омраза или презрение към жените (мизогиния);

👉убеждение, че жените „дължат“ внимание или секс;

👉чувство за жертвеност и несправедливост;

👉често – конспиративни идеи за „женско господство“ или „алфа мъже“.

(Алфа мъжът е харизматичен лидер, излъчващ самоувереност, амбиция и силни комуникативни умения, който естествено привлича вниманието, поема рискове и се стреми към успех, като често е доминиращ в социалната йерархия. Характерни черти включват решителност, висока енергия, добър външен вид (често поддържано тяло), интелигентност и умение да води в работата, връзките и социалните ситуации, макар че понякога може да прояви арогантност или да има трудности с дългосрочни ангажименти.)

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ като натиснеш линка, който е в първия коментар.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo