Поетът Румен Леонидов е написал много силен текст, ето го:
Румен Леонидов: Великият ден пак дойде, видя ни и си отиде. Отвървя се и познатата ни истерия, търчането от касапницата до хлебарницата, реденето по опашки за яйца и козунаци, скъсяването на отсечката между черквата и почерпката, прегръдката на семейната сбирка и краят на голямото плюскане...
Оттук насетне – газ до ламарините – край на забранителните знаци по пътя ни нататък – няма повече пости, няма въздържание, няма смирение, ще я караме без състрадание към Спасителя. Чувам ви: „Нали е уж възкръснал? Нали е знаел, че само временно ще бъде мъртъв? Какъв спасител е, щом не е могъл сам да се спаси? Щом е син Божи, защо баща му го е изоставил?”.
Ще го разберете, когато някой ден ви сполети болка, подобна като тази от пирона. Или когато околните поискат да ви съдят с недоверие, неверие и неразбиране.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар