Какво празнуват европейците и какво празнуват робофилите?
Налага се тия дни да размишляваме - по повод на датата 9-ти май! - една дата, която в Европа се празнува като ДЕН НА ЕВРОПА (Европа значи мир, свобода, човечност!), а в Русия на този ден се прави военен парад, там ПРАЗНУВАТ ТЪРЖЕСТВОТО НА ВОЙНАТА и "ПОБЕДАТА" НА СМЪРТТА НАД ЖИВОТА, там празнуват ТЪРЖЕСТВОТО НА ВОЙНСТВЕНОТО ЗЛО!
Всъщност как така Русия да е победила: как сега живеят победените, именно германците, и как живеят "победителите", руснаците?! Коя е истинската победа?! Защо победените в пъти живеят по-добре от "победителите"?
Ще тръгна отдалеко в разсъждението си:
Войната е трагедия!
Пълно безумие и бесовщина е да се празнува трагедията! Да, войната е трагедия, войната е безумие, войната е бесовщина, войната е страшно зло! ДА ПРАЗНУВАШ някакво ефимерно-илюзорно ТЪРЖЕСТВО в безумието, наречено война, означава, че същите тези бесовски сили на войната са те превзели, направили са те роб на безумието, превърнали са те в зомби, в жив мъртвец, щото човекът, празнуващ ТЪРЖЕСТВОТО НА БЕСОВЩИНАТА, НАРЕЧЕНА ВОЙНА, е без душа, което пък означава, че не е ЧОВЕК!
В Русия даже децата в детската градинка ги обличат във войнишки униформи, т.е. ги подготвят за война! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар