Един човек в свой коментар под публикация в ютуб-канала "Паралел 42" ми възрази, че Радев не бил комунист, той бил, моля ви се, "държавен капиталист", а пък комунизъм явно още никога не било и имало; наложи ми се да го опровергая и понеже такива заблудени (или лъжливи!) хора като него има много, ето, слагам опровержението си и тук:
Някои влюбени в комунизма твърдят, че, първо, комунизъм било нямало в действителност, а било имало само социализъм, а, второ, че този социализъм не бил даже социализъм, а бил, видите ли... "държавен капитализъм". (Щото в техните представи "капитализъм" е нещо "лошо", а комунизъм-социализъм е нещо "хубаво"!) Та и Вие така правите. Явно много обичате "пресветлий комунизъм".
А комунизъм какво е? Думата иде от комуна, т.е. за комуниста индивидът е нищо ("добрият индивид" всъщност е комунист, т.е. той е пожертвал личността и индивидуалността си!), а комуната (общността от безличия, от безличности, сиреч от комунисти) е всичко. (Държавата и властта за комуниста също така са най-важните инструменти за комунизирането, за обезличаването на обществото!)
Значи комунист е оня, който мрази личността и условието да бъдеш личност, а именно свободата. Комунист е оня, който като види личност или личностно отношение и поведение, почва да трепери от злоба - и не се успокоява докато не направи нужното да стъпче, а най-добре - да унищожи тази личност.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар