В коментар в ютуб-канала "Паралел 42" една госпожа ми задане важен въпрос, на който сметнах, че е нужно да отговоря малко по-разгърнато; ето и въпроса, и моя отговор на него:
@ФаняФилипова: Здравейте, г-н Грънчаров, Не се решавам да изкажа мнение под каква форма да издадете книгата, която пишете - за ОГЛУПЯВАНЕТО. Но се питам: кое е по-страшно - това, че светът оглупява, или че оскотява? Че губим моралния и духовния си облик на развити човешки същества? 😍😍😍
Моят отговор:
Благодаря за въпроса! Давате ми повод да напиша нещо най-важно.
Оглупяването и оскотяването са дълбоко свързани. Стане ли човек глупак, той лека-полека става и скот (животно). Още Сократ е смятал, че знанието или още по-вярно мъдростта в лицето на философията предпазва човека от оскотяване. Щото благодарение на тях разбираме тайнството на живота - такъв, какъвто е той за нас, човеците. На това основание оглупяването е предпоставка за обезчовечаването на човека, от което необходимо произтича това, че той става подобен на животно. А по начало човекът е дух, иначе казано, е свободно същество, същество, което само прави живота си благодарение на свободата. Такива сме понеже сме Божии творения, нашата безсмъртна душа е Божия искра, т.е. е това, което ни прави духове, духовни същества, човеци. Бездуховният човек е безчовечен и коренът на това е, че е оглупял, т.е. загубил е способността си да мисли и разбира, да търси истината, да я обича, да е отдаден на свободата и да умее да живее с нея. Тъй че глупостта и оглупяването съвсем не са безобидни неща. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар