Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?

 

Защо човеците и народите трябва да слушат най-вече философите?

Ще тръгна отдалеко.

Таваришч Явар Дачкавъй написал дълъг пасквил, в който обяснява, че Путин бил "най-демократично" избран щото на изборите бил получил 87,28% от гласовете на избирателите. По тази извратена логика още по-"демократичен" лидер е таваришч Ким Чен Ун, който е избран с 99.99% от гласовете.

По-нататък таваришч Дачков (за да си заслужи зарплатата!) плюе ПП и ДБ и казва, че те трябвало да мълчат, щото имали подкрепа по 6% (според "прогнозите" на платените от мафията цоциолози!). По тази извратена "логика" колкото по-голема подкрепа има някой, толкова той е по-прав - и толкова повече има право да говори.

Подкрепата на избори (даже и да е реална, а не лъжлива!) не означава, че с нея се измерва това дали лидерите са прави или са неправи. Политическата сила, т.е. влиянието или бройката на избирателите, които подкрепят лидера или вожда, съвсем не е и не може да бъде критерий за правотата му: за истината не се гласува. Защото много често, да не кажа постоянно, мнозинствата от народа грешат, а прави са тия, които са малко. Съвсем по друг начин се решава кой е прав и кой не е прав. В крайна сметка само животът, времето, развитието на реалностите показват и доказват кой е прав и кой не е. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut: 

revolut.me/grancharov59

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo