Как да се моля Богу?

 

Под публикация на Archimandrite Nicanor написах коментар, ето някои отговори на моите въпроси, а под тях слагам и мои нови пинатия и възражения:

(Линк към въпросната публикация: ...)

Автор Archimandrite Nicanor: Не може в коментар.

Отговор Ivo Nonchev: Като тебе мислят много хора, макар и не така добре структурирано като въпрос. Всъшност има едно неразбиране по темата молитва. Молитвите, подобно на Псалмите на Давид, са в категории. Има Псалми възхваляващи Бог. Има молитва за прошение. Но не такова, че да просим, а да се смирим пред Божието всемогъщество и да се покажем наистина като човеци, които ако Бог не ни помага, без него надали бихме били въобще това което сме сега. По този начин ние косвено просим ако е Бог милостив към нас да ни прости нашето неразумие, ненаситност, неблагодарност. Също има Псалми тържествени, печални. Псалми за радост и надежда. Но преди всичко Псалмите имат един епицентър... Идването на Христос избавителя. И тук смело мога да заявя, че по-чудесни молитви от Псалмите и по-съвършени за всеки случай няма. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

(Или ТУК) 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut: 

revolut.me/grancharov59

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo