Как в комунистическа Русия станах убеден философ-антикомунист?

 

Как в комунистическа Русия станах убеден философ-антикомунист?

Мой постинг със заглавие "Сега живеем в пъти по-добре отколкото при комунизма!" (линкът към него е в коментарите!) предизвика доста коментари (до момента 742, а харесванията, реакциите са над 1000!), канечна, много от тях злобни и тъпи, както и можеше да се очаква. Редовната банална песен, която комуноидите пеят, е тази, ето я, изпята на два изискани гласа:

Rado GS: Ангел Грънчаров Кавал, кажи как учи в СССР, дърт капут!

Тодор Михайлов: Rado GS Учи "Марксистко-ленинска философия"!!! Сигурно е бил вече член на БКП, преди да замине! Натегач на N степен!

(Наложи се да оправя правописа и пунктуацията, щото тия два гласа, канечна, са неграмотни!) Понеже си правя експерименти да уча комуноидите на поне елементарна човечност, си дадох труда да отвърна ето как, съвсем обстойно (разбира се, тия двама комуноиди нема как да прочетат толкова дълъг текст, щот са функционално неграмотни!), но аз го написах за вас, които можете и да четете, и да разбирате смисъла: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

(Или ТУК) 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut: 

revolut.me/grancharov59

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo