„Той беше толкова красив и сладък!“, спомня си Сандра Бълок за запознанството си с Киану Рийвс 25 години след първата им среща.
Актрисата призна, че е била влюбена в него, когато са снимали "Скорост" през 1994 г. и чувствата й към Киану й пречели да се концентрира върху работата.
Чувствата между тях бяха забележими за всички присъстващи на снимачната площадка. И както се оказва, това било нещо повече от добра игра.
През 2006 г. двамата актьори се срещнаха отново на снимачната площадка на мелодрамата "Къщата край езерото".
По-късно, когато Рийвс прочита интервюто на Бълок, той казва, че не знаел за чувствата на Сандра. Киану признава, че също е бил влюбен в актрисата и добавя, че тя вероятно не е знаела за това. Той не се опитал да направи първата крачка, защото двамата работели заедно.
"Сандра, ти имаш добро сърце и голяма душа. Ти си невероятна, красива и необикновена жена и талантлива актриса. Няма друга като теб на този свят!" – каза актьорът, връчвайки й наградата за „Най-гореща жена на десетилетието“. Речта му трогна Бълок до сълзи.
Между тях не е имало романтика. Но през всичките тези 30 години от време на време двамата вечерят заедно, за да си разкажат всичко, което се случва в живота им.
Актрисата също така спомена, че през годините е писала писма до Киану, за да знае, че всичко с него е наред. Днес и двамата мечтаят отново да бъдат заедно на снимачна площадка, вярвайки, че имат „недовършени мечти“.
webmiastoto.com
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Киану, Киану, имаме у нас пословица: "Птичката каца веднъж на рамото!", не я ли хванеш, край, пропуснатото няма да се върне, "влакът заминава", тъпо е да го гониш. (Писал съм за тези неща в книгата си със заглавие ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО с подзаглавие "Изкуството на свободата".) А мъжът е този, който следва да е водещ в тия отношения; както и да е, такъв е животът, но там е работата, че днешните умни, прагматични и пр. хора сякаш не ценят толкова много любовта, по-скоро за тях духовните неща са на по-заден план, а мнозина даже изобщо не ги ценят; по тази причина, примерно, любовта идва, а те се неподготвени душевно, не я разпознават, нямат решимост да направят нужното - щото, предполага се, други "съображения" надделяват. И пропуснеш ли момента, край, той няма да се върне повече. А за всяко нещо в този живот си плащаме. Вярно, Киану Рийвс става звезда и е много богат, вярно, останал си е човек, но ето че вероятно е и доста самотен, той няма семейство. Кариерата при него е на преден план явно. Да, има свобода, и така може да се живее; творчеството няма лошо да е на първо място, важното е парите да не са водещият приоритет (щото те не бива да са цел, те са само средство!).
Прочее, той не завършва и гимназия; полушеговито Рийвс казва, че е бил изгонен, „защото аз бях палав и тичах нагоре-надолу много. Просто бях малко по-буен и си отварях устата прекалено често. Общо взето не бях най-добре „смазаната“ машина в училище. Мисля, че просто им се пречках.“
В Уикипедия за него чета нещо особено интересно, говорещо за личността му:
През 1994 г. кариерата на Рийвс достига нова висота в резултат от участието му в екшъна „Скорост“. Неговата роля във филма е спорна (освен в „Критична точка“), защото дотогава той взима участие главно в комедии и драми. Той не е бил единственият популярен актьор във филм. Летният екшън има сравнително голям бюджет и е ръководен от кинематографът, станал режисьор Ян де Бонт. Неочакваният международен успех на филма превръща Рийвс и неговата екранна партньорка Сандра Бълок в звезди от голяма величина.
Изборът на Рийвс след „Скорост“ е еклетичен: въпреки успехите си, той никога не спира да приема поддържащи роли и винаги иска да подкрепи експериментални кампании. Той има успех с главната роля в романтичния филм „Разходка сред облаците“. Киану учудва всички като отказва да вземе участие в продължението на „Скорост“ и избира да играе главна роля в театрална постановка на „Хамлет“. Той получава учудващо добри оценки за своята интерпретация на един от най-известните герои на Шекспир. Роджър Луис, критик на „Съндей Таймс“, пише, че: „Той почти превъплъти невинността, невероятната ярост, животинската грация по разломите и пределите, емоционалната несдържаност, която формира образа на принца на Дания... Той е един от тримата най-добри Хамлети, които съм виждал, поради простата причина: той „е“ Хамлет.“...
... Рийвс започва да се изкачва отново в кариерата си след участието си в хорър драмата „Адвокат на дявола“ заедно с Ал Пачино и Чарлийз Терон. Филмът достига добри позиции в бокс офиса, получава положителни оценки и доказва това, че Рийвс може да играе възрастен човек с кариера, въпреки че много критици смятат, че неговото слабо представяне понижава високото ниво на иначе хубавия филм...
... Научнофантастичният хит от 1999 – „Матрицата“ затвърждава мястото на Рийвс като международна суперзвезда. Между първата „Матрица“ и нейните продължения Рийвс получава позитивни отзиви за изпълнението си на злоупотребяващия съпруг в „Дарбата“...
И т.н., участвал е в много филми, успешни и не толкова.
Това за кариерата му, а ето онова, което е свързано пряко с темата тук:
Личен живот
Рийвс никога не е бил женен. През декември 1999, приятелката му Дженифър Сюм ражда мъртвородена дъщеря, която е била кръстена Ава Арчър Сюм-Рийвс. През април 2001 г. Сюм загива при автомобилна катастрофа. Тя е погребана до дъщеря им в Лос Анджелис, Калифорния.
Около 2018 Киану Рийвс започва да живее с визуалната артистка Александра Грант.
За близо цяло десетилетие, през което Рийвс се издига в ранг на звезда, той предпочита да живее в домове под наем и е дългогодишен обитател на „Шато Мармонт“. Рийвс купува първата си къща в покрайнините на Холивуд до Лос Анджелис през 2003 г. и също притежава апартамент на Сентръл Парк в Ню Йорк.
Въпреки че е роден в Ливан, Рийвс не е ливански гражданин, защото родителите му не са ливанци. Освен това той е натурализиран канадски гражданин, който също има американско и британско гражданство.
Вече и Киану напредва с годините. 60 годишен е. Животът не може да се спре. Но... изтича; никой човек няма да живее вечно, даже Тръмп, даже Путлер!
Но най-важното е все пак да си човек. Киану е. (За упоменатите току-що това изобщо не е сигурно!) Казват, че помагал на бездомни, купувал им хот-дог и ял с тях.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
