В тази сграда на ул. "Петко Д. Петков" в Пловдив (тогава към ПУ "П. Хилендарски"), в залата на втория етаж, през юли месец на далечната 1985 г. 26-годишното селянче Ангел Грънчаров (учило обаче вече философия в Санкт-Петербургския университет!) се яви на писмения изпит на конкурса за асистент по философия, падна се темата "Що е свобода?" (моя любима тема до ден-днешен!) и той се вдъхновил, писал няколко часа без да погледне какво става около него (имаше доста кандидати и през това време станали интересни неща, които не съм забелязал изобщо: девойката, дъщеря на заместник-ректор на ПУ, за която бил предназначен конкурсът, била преписвала ей-така, съвсем открито, другите кандидати я видели, възмутили се, казали на квесторите, те се видели принудени да съобщят това на комисията и за да не стане скандал, я отстранили от участие в конкурса, поради което той - о, чудо невиждано! - станал обективен, т.е. истински!), и написа ферман от 12 страници формат А4 с дребния си почерк. За което получи най-висока и отлична оценка, с което и спечели конкурса, за свое най-голямо удивление!
Наблизо обаче е черквата "Света Петка" (той не знаеше тогава това!), а ден преди изпита беше минал през параклиса на същата светица в покрайнините на родното му градче Долна баня да се помоли за успех в тъй отчаяното си намерение, знае ли се, може би света Петка му помогна да стане това чудо и той да спечели невъзможен за спечелване от обикновен човек конкурс за асистент по философия в ПУ?!
(Моя милост, снимката е от далечната 1985 г.)
Сега съм се запътил да запаля свещичка в същата тази черква (празник е на Света Петка днес!), е, минах оттук, покрай тази историческа за мен сграда и затова в душата ми се яви спомена, за който ви разказах.
Прощавайте ако съм ви отклонил от други, по-важни за вас мисли и чувства!
ОТ КОМЕНТАРИТЕ ПОД ПОСТИНГА:
Иван Кънчев: Ех, философе, Вие сте и Дон Кихот, и...! Високо сте, но радвам се, че Ви открих! Пишете!
Vasil Damyanov: И какво е "свобода" през 1985? 😉
Отговор НА Ангел Грънчаров: Vasil Damyanov На нас, свободолюбивите, не ни пречи годината 1985 (или 1984 - по Оруел!) - или коя и да е друга! - да обичаме и да разбираме свободата. (Разбира свободата само оня, който я обича!) Обичаме свободата даже когато свободата е нежелана от властващите и свободолюбивите са притеснявани, гонени или дори убивани, свободата тогава, подобно на "забранения плод", даже става още по-сладка и желана, нали така? И ето, в 1985 г. на писмен изпит аз пиша съчинение за свободата, което е било високо оценено от професори и доценти комунисти, а това значи дълбоко ненавиждащи свободата! Как ли е станало това? Глупавата логика ще предположи, че аз съм написал нещо обидно за свободата, та да подкупя мразещите я професори и доценти, нали затова ме питаш - за да ме злепоставиш?
Е, не е така. В оня момент прокудената от Източна Европа свобода беше почнала да се завръща. Горбачов вече беше избран, беше вече на власт. Чувстваше се завръщането на свободата и в просторите, населени с човешки същества, за които свободата беше забранена от комунистите. Е, тогава аз като философ предвидих завръщането на свободата, идването на нейния нов подем. И написах истината за нея в едно вдъхновено и дори безумно смело младежко съчениние за тъй любимата от мен свобода. Рискувах и спечелих. Много е интересно да опитам да потърся този текст, но сигурно архиварите са го изхвърлили. Нищо. Аз след това написах цели книги за свободата. Чети тях за да разбереш какво за мен е свободата. Ний, немижитурките, не обслужваме никой, а живеем само с истината. Която именно ни прави свободни - по думите на Спасителя.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
