Откъс от нова обмяна на мнения по важен въпрос, която започна в месинджър-групата на нашия Философски дискусионен клуб:
Петър каза: Когато говорих, че не трябва да сме толкова строги и да искаме едва ли не бесило за прегрешилите, имах предвид, че са вече много "ненормалните" хора. Толкова много, че нормалните са малцинство. Ще рече, че ако искаме да се оправим, трябва да сме по-великодушни и да амнистираме голяма част от тези "ненормални" хора. Иначе никога няма да стане промяната. Ако не го разберем това, "ненормалните" е много възможно да се присъединят към хептен ненормалните, а нормалните ще бъдат малцинство.
Амнистия се дава след произнесена присъда, а ние нямаме право да съдим - в нормалните държави съди само съдът, а също така най-вече съди Бог. Т.н. "ненормални хора" (именно немислещите, илюзионистите, нереалистите, фантазьорите, мерзавците, обичащи лъжите, несвободните, изродилите се, с две думи казано - склонните към комуноидност и путлерщина!) не са мнозинство, те са около една трета част от българите.
Най-много са обаче обърканите хора, хората, загубили търпение и надежда, наивниците, падащи си по лъжите, разочарованите от всичко, нямащите принципи и ориентири, паникьорите, вечно недоволните от всичко, сиреч тия, които по байганювски начин крещят "Всички са маскари и разбойници, и едните, и другите, и третите - и затова нема за кого да гласуваме!", с две думи казано - не ходещите да гласуват. Ненормалните, зомбитата, комуноидите да ги оставим, те едва ли могат да се променят някога (дори и Путин да умре, те ще му направят мавзолей и пак ще идат да му се кланят, пак ще си намерят ново злобно джудже, на което да се кланят!), но трябва всеки ден най-внимателно и човешки да разговаряме с представителите на партията на негласуващите, това са именно многознайковците, дървените "философи", които плюят всичко наред.
Тия хора са големият резерв и ако успеем да убедим една голяма част от тях да застанат твърдо на страната на демокрацията и борбата с комуноидната крадлива и лъжлива проруска мафия, ако тях спечелим, ще спасим България; ако обаче не спечелим голяма част от тях, примерно 30% (прибавени към сегашните 15 % на ПП-ДБ ставаме мнозинство, правим самостоятелно правителство и започваме реформите!), тогава ще закопаем България и съвсем скоро ще станем диктатура, напълно същата като руската смрадлива кочина.
Да убедим около половината от 70-те процента негласуващи (аз ги наричам многознайковци или дървени "философи"!) означава, че всеки от нас, от 300-400-те хиляди демократи-реформатори (дето гласуваме за ПП-ДБ!) трябва да убеди поне двама от негласуващите четири-пет негови съседи, роднини, приятели, да ги убеди да забравят "многознаещото си невежество" и в деня на изборите да станат от дивана и да заведат задника си до изборната стая, където да гласуват и то не за кой да е, а именно за ПП-ДБ.
Това е много трудна задача, това е задача-максимум; задачата-минимум е да ги убедим да идат да гласуват ама за който си искат, тогава пак е нещо, но ще бъде много трудно да се проведе истинска реформа, щото на ПП-ДБ ще се наложи да води тежки преговори с мошеници като Руди Гела, Ивелин Михайлов, Тошко Йорданов и пр.
Това е положението вкратце. Няма да е леко. Но залогът е голям: България!
Petar ви отговори: В България има една група хора, които са патрЕоти, от вечно благодарните към Русия, които ненавиждат Европа и искат в БРИКС. Другата група са хора склонни към корупция, нещата да стават по втория начин и със свой човек. Тези също не искат много европейски правила. И двете групи са с толкова объркано съзнание, че като им кажеш ПП-ДБ, реагират на момента и почват да декламират опорките на пропагандата дума по дума.
Хората и от двете групи са увредени, корумпирани, покварени. Когато става дума за избори, патрЕотите виждаме, че се цепят между БСП, Възраждане, ИТН, Величие, МЕЧ и т.н. Корумпираните гласуват за ГЕРБ, ДПС. Но ето тези партии имат мнозинство в НС.
И наистина усилията трябва да се хвърлят към негласуващите: защото патРеотите и корумпетата са толкова зомбирани, че си е загуба на време да опитваш да им сменяш убежденията.
Това, с което са вредни те, че пропагандират, дезиформират и вкарват в заблуди негласуващите, неориентираните.
В това са впрегнати и "експерти", в интернет и медии, а също най-обикновена членска маса: за да тролят и тровят.
Няма да ви изреждам отново всичките анаЛизатори и копейки, активни в интернет и телевизии. Също няма нужда да ви напомням за разните хейтъри и активисти в ТикТок или коментиращи под постовете.
Отговорихте:
Напълно сте прав, така е. Добавих и този коментар в публикацията в блога си. В него, прочее, вчера примерно са влезли да четат 1716 човека. Има дни, в които стигат 4-5-6 000. Значително повече от зрителите в ютюб-канала "Паралел 42". Затова и публикувам най-важното и там, в блога си.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
