Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 6 март 2017 г.

Изпратих свой сигнал до Прокуратурата, касаещ крещящи нарушения на длъжностни лица от сферата на образованието



Тази сутрин изпратих следните документи до Районна Прокуратура в Пловдив, до омбудсмана на България и до Министъра на образованието и науката (за сведение):

Здравейте,

Изпращам Ви свой сигнал до Районна Прокуратура - ведно с файл, съдържащ документи, които следва да бъдат разглеждани като илюстрация и органично допълнение на изложеното в моя сигнал (или жалба). Надявам се чрез този имейл, който намерих в Мрежата, сигналът ми да достигне до Прокуратурата и да му бъде обърнато подобаващото внимание. Ако има проблем, моля да ми съобщите как по друг начин да изпратя въпросните документи. Ако всичко е наред, моля след завеждането на документа да ми изпратите входящия му номер.

Желая ви хубав ден и успешна седмица!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ДО РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – гр. Пловдив
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България
ЗА СВЕДЕНИЕ: до проф. Н.Денков, Министър на образованието и науката, София



СИГНАЛ

От Ангел Иванов Грънчаров
Живущ в гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488,
имейл: angeligdb[@]abv.bg, ЕГН: 590328...


Срещу Стоянка Костадинова Анастасова,
Директор на ПГЕЕ-Пловдив, адрес: ул. Пещерско шосе 26, тел. директор: 032/643-668,
имейл: pgee.plovdiv@gmail.com

Уважаеми г-н (г-жо) Прокурор,

Работя като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив от 2000 г. досега. Учител съм с 34 години стаж по специалността, с най-високата, именно с I-ви клас-квалификация, автор съм на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите от т.н. "философски цикъл" учебни предмети, основател, издател и главен редактор съм на философското списание ИДЕИ (излизащо три пъти в годината от 2009 г. насам) и на HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то излиза 6 пъти в годината и се издава вече трета година. Автор съм също така и на много авторски книги в областта на философията, психологията, идеите за съвременността и за историята, през последните 5-6 години написах цяла една поредица от книги, в които изложих и развих детайлно своите разбирания за една същностна и коренна промяна в сферата на образованието в България, с оглед да се преодолее съществуваща от десетилетия криза, а напоследък и катастрофа в тази област. Горещ привърженик съм на съвременните, новаторските, творчески развиващите личността на младите хора образователни технологии и от години в своята непосредствена преподавателска работа прилагам тези достижения на една нова, принципно различна от традиционната философия и стратегия на образованието. Основната ми идея в тази посока е, че на българското образование е потребна непосредствена, спешна и съвсем практическа реална демократизация на отношенията в самите образователни общности, разработих за нашето училище такъв проект, по който работя вече години наред, особено усилно в последните две-три години.
От 2010 г. директор на училището, в което работя, стана г-жа Стоянка Костадинова Анастасова. Оказа се, че тя не можа или не пожела да оцени моя подход и моите постижения и дори си позволи да влезе в един постоянно ескалиращ конфликт с мен, изразяващ се в подлагането ми на какви ли не административни репресии, тормоз, обиди и пр., срещу мен в това паметно време г-жа директорката си позволи да води всекидневна злонамерена кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, в нейната анахронична, абсурдистка и ретроградна представа аз съм нещо като "народен враг", който не заслужава никаква милост и пощада.
Аз оценявам действията (а често и бездействията й) като израз на нескриван волунтаристичен (нарушаващ нормите на правото и на закона) и при това, за жалост, твърде груб административен произвол и тормоз, при което са нарушени мои най-основни човешки и професионални права, системно се нарушава моето лично достойнство и професионалния ми престиж. Разбира се, в тази обстановка съм всекидневно стресиран, това се отрази (освен другите, предимно морални щети) и на моето здравословно състояние, бях в този период инвалидизиран – тъй като се влоши рязко моето сърдечно заболяване. Поради въпросния стрес, страхувайки се да не закъснея и бързайки сутринта за работа една сутрин аз паднах, ударих си силно главата, в резултат на което се получи сътресение на мозъка с тежък вътрешен кръвоизлив, наложи се да бъда подложен на животоспасяваща операция с трапанация на черепа.
Слава Богу все пак оцелях, ала веднага след връщането ми на работа (след 8-месечен отпуск по болест за възстановяване) отново бях подложен и то на още по-безжалостна кампания по дискредитирането ми, увенчана с моето уволнение по крайно обидния за мен параграф "пълна липса на качества да бъде учител" (!), иначе казано, г-жа директорката ме уволни на основание "абсолютна некадърност", тя има дързостта да обяви, че съм бил, видите ли, "изцяло негоден за системата", което означава, че тя посегна и на моите преподавателски права, да, своеволно и злонамерено фактически ме лиши от преподавателски права! Връх на тази толкова злотворна кампания беше и това, че г-жа директорката на нашето славно и толкова елитно образователно и възпитателно учреждение в официален документ, именуван "производствена характеристика", изготвен във връзка с мое предстоящо преосвидетелстване в ТЕЛК, си позволи да ми даде своя оригинална и изцяло самоделна "психиатрична диагноза", т.е. вписа в този документ, че съм бил изпадал "в чести нервно-психични разстройства" (!), и то при положение, че до този момент никога не ми се е налагало, слава Богу, да ползвам услугите на психиатър!
Поради тия толкова невероятни и абсурдни по същество административни ексцесии, които си позволи въпросната ръководителка, ми се наложи да водя три съдебни дела: първото, за отмяна на нейна заповед "предупреждение за уволнение", което спечелих и на трите инстанции – и така този вариант за планираното ми "опраскване" (уволнение) от госпожа директорката отпадна, беше осуетен; второ, водих дълго и изтощително съдебно дело за отмяна на нейната заповед за уволнението ми, в крайна сметка Върховният Касационен съд отмени въпросната заповед и аз бях възстановен на работа в началото на 2016 година; наложи ми се да водя и наказателно съдебно дело за клевета, което спечелих на решаващата първа инстанция, г-жа директорката беше осъдена за престъплението клевета, ала след това направи нужното за да осуети по всички възможни начини влизането в сила на тази присъда, спечели делото на ниво Окръжен съд, който прие абсурдната теза, че тя ме била оклеветила "несъзнателно" и понеже била смятала, че по този начин била "изпълнявала съвестно служебния си дълг" (знаете, за жалост, че и в самото българско правосъдие много често се случват и неща, които нерядко са в противоречие с идеята за право, за законност, за справедливост и пр.). По тази причина ми се наложи да предприема съответните постъпки за да заведа дело и в Европейския съд за правата на човека; скоро предстои завеждането и на това дело.
След завръщането ми на работа отново се оказа, че директор Анастасова сякаш изобщо не си е извлякла каквито и да било поуки от станалото; скоро се разбра, че тя не се е отказала от тъй желания реванш. В последните няколко месеца, за жалост, станах отново обект на все същия непоносим и при това всекидневен административен произвол, терор и тормоз, директорката пак си позволи крещящи злоупотреби с власт, възползва се от служебното си положение за да си налага своите субективни капризи, нямащи нищо общо със служебния й дълг и отговорности като ръководител на едно учебно-възпитателно заведение. Давам един многозначителен пример, за жалост имам правото да допусна основателното съмнение или подозрение, че г-жа Директора или приближени до нея, проявяващи прекалено усърдие, направиха нещо съвсем недопустимо, а именно: дръзнаха да използват и ученици за разправа с тъй неудобния и според тях „неправилно мислещ” преподавател! Ето за какво по-точно става дума.
Вместо както е по закон работодателката да прави нужното за да има потребните условия за пълноценно изпълнение от страна на учителите на техните служебни задължения, г-жа Анастасова в моя случай направи нужното или спомогна за това щото (чрез съвсем злонамерена тактика, комбинираща съответните умишлени действия и бездействия) в един клас, именно 11 Ж клас, на който преподавам предмета философия, да възникнат такива тежки (в организационния, в психологическия и в нравствения смисъл на думата!) условия, че ето вече шести месец (!) практически в него не може да се води никакъв учебен процес (!); за тази цел директорката не направи онова, което повелява длъжността й, а именно че системно нарушаващите разпоредбите на Правилника и така отвратително държащите се в час ученици следва да бъдат подобаващо наказани; за тази цел директорката скри, не допусна до Педагогически съвет моите доклади по случая, по този казус истински, същински дебат в Съвета все още не е проведен (!), въпреки настояванията ми (прилагам съответните за това документи), в крайна сметка възникналата атмосфера на безнаказаност доведе дотам, че в класа възникна пълна анархия, учениците открито заявиха в присъствието на директорката, че няма да позволят провеждане на какъвто и да е учебен процес докато тя „не изгони преподавателя по философия”, а директорката реагира така, че учениците се почувстваха в крайна сметка още по-насърчени – за да нарушават Правилника както си искат, те един вид имат специалните права за тях лично училищният Правилник да не важи, само те да могат да си го нарушават както си искат – та да тормозят по недопустим начин преподавателя си по философия, с оглед поне с каквото могат да помогнат да бъде „защитена” и „доказана” тъй съкровената директорска теза, а именно, че учителят по философия в ПГЕЕ-Пловдив, видите ли, е… „пълен некадърник”, е „абсолютно негоден за Системата”, понеже „изцяло му липсват каквито и да било качества да бъде учител” и пр.!
За отбелязване е, че учениците даже в нейно присъствие се упражняват кой по-грубо да наруши нормите на Правилника на училището и на Закона за образованието, надпреварват се кой по-грозно да обиди преподавателя си по философия, а директорката нищичко не направи за да ги поне призове да се държат по-прилично! (Едва след изрично мое настояване да си изпълни служебния дълг тя все пак направи заявление пред учениците в този дух, ала го направи така, че те се почувстваха още по-насърчени – понеже директорката думичка не обели за наказание на провинилите се, а знаем, че това няма как да не ги ентусиазира да продължат да се държат все по този неправомерен начин!)
Защо постъпва така директорката ли? Как се осмелява така фрапантно да нарушава задачата и мисията си на работодател ли? Ами много е ясно защо: тя всъщност напоследък нищо друго не прави за да трупа съчинени от нея самата компромати, изсмукани от пръстите "документи" – с оглед да си "докаже" някак толкова смехотворната теза, че учителят по философия в нашето училище бил, видите ли, "пълен некадърник" и изобщо не бил ставал за учител – понеже, видите ли, „изцяло му били липсвали” потребните качества да бъде учител! Имам чувството, че усърдието на г-жа Анастасова в тази посока е не просто стахановско, не само е героично и епично по мащаба си, но е довело до такава производителност на тази неспирно работеща фабрика за компромати, че нищо чудно този път въпросната литература, плод на директорското вдъхновение (директорката на нашата професионална гимназия по специалност е филоложка, е литераторка!), да тежи вече поне половин тон!
В тази връзка ми се наложи през лятото на тази година да отправя сигнал до прокуратурата в Пловдив за документни нарушения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, разследването по тази казус още тече, все още не е завършило. Очевидно директорката вече добре се е подготвила "документално" (за пред съда в едно бъдещо съдебно дело!) за да дръзне отново да ме уволни, в средата на декември 2016 г. тя ми поиска писмено обяснение (моля вижте приложения документ Изх. № 107/01.12.2016 г.) във връзка с чл. 333 от КТ за предварителна закрила "относно наличието или липсата на доказателства", които ме поставят в категорията на защитените от уволнение лица в качеството ми на трудоустроено лице, а в резултат преди няколко дни получих интересен документ от ТЕЛК, с което той фактически даде исканото разрешение за уволнението ми! А това означава, че на г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив й остава само да се снабди само с още един документ, именно с разрешение от Инспекцията по труда, та да може да изпълни замисленото и тъй копняно ново или поредно мое опраскване, с извинение за думата, но тя е твърде подходяща за случая, затова по тази причина си позволявам да я употребя.
Поради всички тия ужасни, направо кошмарни административни истерии и ексцесии се видях принуден да обявя гладна стачка като форма на отчаян протест срещу административния кошмар и терор, на който съм подложен. Исках да разбера дали това крайно средство на съпротива на една жертва на въпросния административен терор ще повлияе поне малко за отрезвяването на самозабравилия се властник, щото в този живот все пак следва да правим нужното за да не губим поне човечността си. Но, уви, по време на гладната ми стачка директорката не само че не показа някакъв елементарен жест на човешко участие, загриженост или безпокойство, не, бруталният й натиск спрямо мен се увеличи! Ето в тази връзка само няколко примера, за известна илюстрация за това докъде се е стигнало. Понякога умът не може да побере че такова нещо е възможно изобщо да се случи в нашето толкова напреднало европейско време и отечество, ала, уви, позволете да Ви уверя, г-н Прокурор, като пиша това, аз съвсем не си позволявам нещичко да добавям от себе си, следвам единствено самата реалност.
Като обявих гладната си стачка, още на другия ден в двора на училището се появиха репортери на различни телевизии, в това число и национални. Директорката започна да се крие от тях, на мен лично ми забрани да разговарям с репортерите на територията на училището, в това число и на двора (!). Излишно е да споменавам, че в училището ни заради авторитарната директорка и без това витае атмосфера на страх, общо взето никой не сме да каже нещо, което няма да се хареса на директорката. Да, ама няколко ученика си позволиха пред един репортер да кажат добри думи за преподавателя си по философия, това беше излъчено в централните новини. Скоро след това, вероятно под натиска на директорката, от тия ученици е търсена отговорност за това как си позволяват да казват добри думи за преподавателя си по философия!!! Други ученици пък, които са си позволили да събират подписка сред съучениците си в моя защита, също са били обиждани от престараващи се в подлизурството си спрямо директорката учителка, която дори е скъсала лист от тяхната подписка! Когато в солидарност с моя протест от София пристигна група интелектуалци, сред които и поета и виден борец срещу комунизма, политическия затворник от преди 1989 г. Николай Колев-Босия, директорката забрани на гостите да стъпят даже в двора на училището (!!!), тя повика многобройна охрана, която завладя всички подстъпи към училището, по тази причина беше осуетена срещата на гостите с ученици и учители в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ на училището, който именно беше домакин на тяхната творческа изява (те просто пожелаха да прочетат стихове от свои книги пред учениците, но това на директорката-литераторка се видя че е "недопустимо престъпление"!).
Нещо повече, тя се опита и на мен да ми попречи да разговарям с гостите, почна да произвежда поредица от "констативни-протоколи"-компромати за това, че, видите ли, съм бил закъснял с няколко минути за час, в процеса на тия извънредни обстоятелства тя поиска от мен да подписвам "протоколите" й, с оглед, разбира се, да ме накаже по административен ред и пр. Излишно е да споменавам, че съществуващият от много години в училището ни и учреден от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ фактически беше забранен от директорката, по нейно нареждане постоянно се късат неговите обяви, поради витаещия страх даже вече и учители не смеят да дойдат в Клуба, да не говорим за учениците, аз лично такива грозни административни ексцесии не съм срещал даже и по времето на комунизма: да, такова нещо нямаше дори и тогава!
Очевидно на директорката просто не й е по вкуса тази реална демократизация, за която ние, загрижените за българското образование дейци се борим, ето защо г-жа Анастасова прави всичко, което й е по силите за осуетяването на предлагания от нас пределно честен, откровен, публичен демократичен дебат, за който смятаме, че е потребно да се води не само на ниво Педагогически съвет, но и в цялата ни училищна общност. Разбира се, на мен системно не ми е давана думата на Съвета, педагогически съвети поради страха на директорката от дебати фактически не се провеждат или се провеждат крайно рядко и при това в твърде неудобно време (късно вечер!), провеждат се само вяли "оперативки" в междучасията, на които никой не смее да се изкаже, провеждат се само колкото директорката да си спусне заповедите и безценните инструкции. По тази причина, поради невъзможност да се дебатира свободно в рамките на общността или на училището ми се наложи да изнеса дебата на страниците на моя блог, в който всекидневно описвам случващото се, щото по моето виждане описанията на тия процеси и борби на крайно трудна демократизация (аз я напоследък я наричам "зорлем-демократизация"!) са изключително полезни, те показват реалното състояние и неприкритата с нищо тежка ситуация в конкретните образователни общности, т.е. показват ни защо реална промяна и реформа в българското образование до този момент фактически няма.
Смятам, че представяната в тази жалба ситуация не е просто израз на някакъв "личен конфликт" между крайно консервативен директор на училище, изживяващ се като охранител на печалното статукво в образованието и различно или творчески мислещ учител с новаторски наклонности, не, тук става дума за процеси, имащи огромна обществена значимост. По тази причина поведението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, по моето разбиране, е крайно обществено опасно, ето поради това Ви призовавам, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор, да се намесите и да проведете длъжното разследване с оглед да бъдат възстановени правото, законността и справедливостта.
Дадох Ви доказателства за сериозно нарушаване на мои исконни и фундаментални човешки и професионални права, като се почне от правото ми на свободно изразяване, та се стигне до накърняване на моето лично и професионално достойнство, до груба, политически мотивирана при това дискриминация, до упражняване на всекидневен и по същество волунтаристичен (незачитащ или потъпкващ правото и закона!) административен произвол и тормоз, до нетърпимо вече и крайно злонамерено поругаване на моята личностна и професионална автономия, което ми носи не само жестоки морални щети, но и ми нанася непоправима увреда на здравето. На това основание Ви моля да проведете безпристрастно разследване на представения казус и на тази база да направите онова, което законът за такива случаи е предвидил или повелява.
Преди да се обърна към Вас, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор направих всичко, което ми е по силите за да спомогна за решаването на конфликта по разумен начин и то именно вътре в рамките на самата образователно-възпитателна институция, но за жалост не само директорката, но и отговорните висшестоящи органи в МОН (РУО-Пловдив и централната образователна администрация в София) не откликнаха по подобаващия и отговорен начин, възползвайки се от властта си сториха всичко, което могат за да предотвратят свободния, пълноценния дебат вътре в самата училищна общност, който, по моето виждане, единствен може да реши всички проблеми, висшестоящите длъжностни лица в образователното ведомство фактически подкрепиха действията и бездействията на толкова волунтаристично действащата директорка, което ме принуди като последна надежда да се обърна към Вас, да потърся справедливо разследване на казуса от страна на съответния орган на съдебната власт, а именно от страна на Прокуратурата.
Позволявам си в заключение да изразя крехката си вяра, че един ден и в нашето свидно Отечество ще се установи (благодарение обаче и на участието на нас, гражданите!) такъв нормален, правов и точно затова съвсем човечен обществен порядък, който да направи веднъж-завинаги невъзможни ексцесиите, за които ми се наложи да пиша в тази своя жалба.
Простете за това, че нямам възможност да ползвам услугите на адвокат, вероятно този документ не е написан според правилата за писане на подобен род документи, написах го както можах, ала за сметка на това, уверявам Ви, бях пределно откровен и честен – защото за мен като личност и като философ истината е единственото, което има значение.

6 март 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЗАБЕЛЕЖКА: Прилагам следните документи, които моля да бъдат възприемани като органична част от настоящата жалба:

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ 17 март 2016 г.
До Педагогическия съвет на ПГЕЕ 29 март 2016 г.
Отворено писмо 6 юни 2016 г.
Заявление до Директора 15 юни 2016 г.
Открито писмо до Министъра 20 юни 2016 г.
Открито писмо до Министъра 22 юни 2016 г.
Заявление от 29 юни 2016 г.
Жалба под формата на Отворено писмо, 8 юли 2016 г.
Писмено обяснение до ВКС, 19 юли 2016 г.
Писмено обяснение до ВКС 19 юли 2016 г. (Добавка)
До г-н Петър Москов, Министър на здравеопазването, 29 юли 2016 г.
Обяснение от 3 август 2016 г.
Отворено писмо до Президента, Премиера, Министъра от 15 август 2016 г.
Обяснения до полицейския инспектор, 26 август 2016 г.
Заявление 1 септ. 2016 г.
Заявление от 9 септ. 2016 г.
Заявление от 14 септември 2016 г.
Доклад от 30 септ. 2016
Доклад до ПС от 11 окт. 2016 г.
Доклад от 13 окт. 2016 г.
Доклад до ПС от 18 окт. 2016 г.
Обръщение от 14 ноември 2016 г.
Писмо до директора на ПГЕЕ-Пловдив от 16 ноември 2016 г.
Становище до ПС от 23 ноември 2016 г.
Доклад-жалба от 28 ноември 2016 г.
ЖАЛБА до институциите под формата на отворено писмо, 1 дек. 2016 г.
Доклад 5 дек. 2016 г.
Моите искания накратко
Протест 12 декември 2016 г.
Жалба под формата на отворено писмо от 15 декември 2016 г.
Писмо от 18 дек. 2016 г.
Писмо от 19 дек. 2016 г.
Писмо до г-жа директора на ПГЕЕ-Пловдив от 21 декември 2016 г.
Отворено писмо до частния съдебен изпълнител Росен Раев, 21 декември 2016 г.
Писмо от 21 декември 2016 г.
Писмо от омбудсмана, 10 януари 2017 г.
До Педагогическия съвет на ПГЕЕ, 24 януари 2017 г.
До Педагогическия съвет  на ПГЕЕ 25 януари 2017 г.
До ПС на ПГЕЕ 10 февруари 2017 г.
Обръщение под формата на открито писмо до Президента на Републиката и до Министъра на образованието, 13 февр. 2017 г.
До Педагогическия съвет на ПГЕЕ от 17 февр. 2017 г.
Доклад до ПС от 22 февруари 2017 г.
До г-жа Министъра на образованието и науката, 23 февруари 2016 г.
До Педагогическия съвет на ПГЕЕ 24 февруари 2017 г.
До ПС на ПГЕЕ-Пловдив 2 март 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Настоящият сигнал оставя наистина дълбоко впечатление със своята крайно сериозна аргументация и детайлно изложение - сега най-после институциите ще бъдат принудени да действат в полза на обществения интерес!
Светослав Стойков

Анонимен каза...

Няма нищо вярно в това словоблудско излияние............

Анонимен каза...

Это правильное обращение, но все же интересно, кто же в Болгарии объяснит зарвавшемуся и утратившему разум так называемому руководителю "образовательного учреждения"(!?) с его псевдо учительским коллективом, что она просто возрождает в Европе XXI столетия традиции средневековой инквизиции?!

Проф. Constantine Raida