Мога ли да представя “образцовата женственост” под формата на женско тяло? Ще опитам. В тялото, във външността на жената съществува точна асиметрия на мъжкото тяло. Мъжкото и женското тяло са асиметрични и взаимно допълващи се – за да могат, прилепяйки се едно към друго, да образуват хармонична и жизнена цялост, единството на живота и човека. Затова пропорцията на женското тяло е “обратна” на тази, която носи в себе си тялото на мъжа. Това не значи, че тялото на жената, нарушавайки мъжката хармоничност, е в определен смисъл “противно”, т.е. “грозно”, “отвратително” и пр. Напротив, женското тяло в оригиналната по отношение на мъжката собствена хармония създава твърде различна, но също така прекрасна пропорция, която особено силно впечатлява и изпълва с буйни копнежи мъжете. Да представя вече схематично “елементите” на красивото женско тяло.
Образцовата, красивата жена има ръст малко над средния (за жените), който е малко по-малък от ръста на красивия, съответстващ на тази жена мъж; ясно е обаче, че тази характеристика, ръстът, не е от решаващо значение. Раменете на красивата жена са крехки и нежни, също такива са и ръцете й – и по този начин се намират в рязък дисонанс с мъжките рамене и ръце. “Мястото”, придаващо силното и неповторимо излъчване на женственост при жените са, разбира се, гърдите, трептящи от нежност и мекота, от ефирна плът – и затова те така влудяват навсякъде твърдия мъж. Женската талия е крехка и тясна, толкова, колкото да може почти да бъде обхваната с дланите на мъжа.
Женският таз е оформен от извита плавно линия и е заоблен така, че да контрастира с раменете, тук мярата на красивото е изключително фина и затова така рядко е “изпълнена” при отделните реални жени. Това “място” на женското тяло е втория полюс, придаващ очароващата така силно мъжете женственост: защото тук се намира неотразимо притеглящата по-силно и от магнит вагина, разположена под финия и малък корем. От само себе си се разбира, че женският таз е противоположен по форма и по размери на мъжкия с неговата здравина, стегнатост.
Краката на красивата жена са дълги, нежни, оформени от прекрасна линия. Тук мярата също е трудно изразима и постижима и затова толкова рядко се срещат жените с наистина красиви крака. Това е “фаталната” за жените част на тялото им не само защото отчасти се вижда, бидейки показвана, а и защото именно краката са онова, което първо фокусира вниманието на мъжа. Истински красивите женски крака завършват с крехки и привлекателни крачета (стъпала), хармонизиращи и изразяващи най-ясно нежността и елегантността на краката и тялото.
Ще завърша своето почти анатомическо описание с главата на красивата жена, поставена от Божествения скулптур върху лека, малко издължена шия, като – вече знаем това – лицето и очите, както и общата физиономия, се явяват крайно индивидуални поради връзката им с душевността, чието всъщност лице са те.
Основни характеристични черти на младото женско тяло – защото и при жената тялото е красиво докато е младо – са стройност, грациозност, изтънченост, финес, слабост, нежност, крехкост, трептяща “мекота” (противоположна на мъжката твърдост), елегантност и пр. Тези черти и качества са преизпълнени с женственост, макар че някои от тях са общи и за “изтъканите” от мъжественост черти на красивия мъж.
Удивителна е – няма как да не вметна и това – съществуващата възможност за съчетаване, “прилепяне” (допълване) на две красиви тела – мъжко и женско – при което възниква взаимно допълваща се хармония и цялост, подбуждаща в душата неудържими приливи на еротични чувства и желания. Това са еднакво силни еротични подбуди на привличане, във властта на които еднакво се намират всички, и мъже, и жени.
Изобщо в красивите тела всичко красиво е еротично и всичко, притежаващо еротично излъчване, неизбежно се оценява като красиво, а и двете са “небезразлични” както за мъжете, така и за разбиращите живота жени. Следователно в основата на еротичните вълнения стоят силни, безкрайно мощни естетически подбуди, а естетично е всичко онова, което, първо, се определя от нещо прекрасно и, второ, представлява непосредствено съзерцание (и изпитване на удоволствие) на такава ценност под сетивна форма.
Това последното означава, че естетическият обект (тяло, нещо друго, например цвете, животно и пр.) може да бъде усетен, възприет, дори пипнат и вкусен по някакъв начин, видян и пр., а отношението към човешките тела е тъкмо от този род. Същевременно за да бъде разбирането пълноценно трябва да отбележа изключителната интензивност на телесните еротично-естетически преживявания и желания, които изразяват първични жизнени, безсъзнателни и ирационални импулси, а това обяснява тяхната власт и сила върху човека, техния неудържим характер, техния властен потенциал. Те се явяват същност и основа на живота и на жизнеността (в това число и на живота на душата), поради което в никакъв случай не бива да бъдат подценявани.
В този смисъл можем да кажем, че човекът е същество, еротично-естетически преживяващо и възбуждащо се, което е по-фундаментален родов признак от всички такива, изтъквани досега (че човекът е “мислещо”, “играещо”, “произвеждащо” и пр. същество). За да се поясня бих допълнил, че единствено при човека първичните сексуални и безсъзнателни импулси израстват до една естетическа и еротична форма на преживяване и удовлетворяване, което довежда до самостоятелната и човешки преобразената роля на сексуалния живот за човешките същества.
(Откъс от моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, издадена в три последователни издания: 1997, 1999 и 2001 г. Сега подготвям четвърто разширено и допълнено издание на книгата.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар