Да преподава човек философия не е лека работа. Много често нещата съвсем не вървят: разбира се, зависи си от хората, от преподавателя, но особено много от учещите. У нас има някакви доста остарели стереотипи за това какво трябва да прави преподавателят, които са неприложими в началото на 21 век. Необходими са много дискусии за това как по нов, съвременен начин преподаватели и ученици трябва да си партнират, та тяхното общо дело да бъде ефективно и успешно, с полза за учещите се. Аз лично съм човек, който много експериментира в преподавателската си работа. Крайно странен съм като преподавател. И често ме обвиняват за какво ли не. Благожелатели постоянно ми казват какъв трябвало да бъда. Обясняват ми как правилно "се преподавало" по моя предмет и пр. И т.н. Ето тия дни получих едно писмо от този род, написано от недоволен от мен млад човек, който има някакви претенции. Публикувам без особени изменения неговото писмо и по-долу моят отговор:Скъпи господин Грънчаров. Пиша Ви защото се чувствам разочарован от Вас. Наистина когато човек се вслуша в думите Ви казвате неща, които наистина са адски верни и наистина могат да ни послужат за пример. Но когато се опитам да изкажа мнението си Вие винаги се опитвате да вземете думата и да ме прекъснете, винаги опонирайки моето мнение. Сега ще се опитам да изкажа мнението си без Вие да имате възможността да ме прекъснете.
Не се оплаквам, че имам 2 по Вашия предмет - един от многото съм. Оплаквам се от начина Ви на преподаване. Ако може да се нарече преподаване. Наистина - това сам да прозреш същината на един въпрос и да се докопаш до истинският му отговор е нещо безценно. Но ние не сме професори. Не сме свикнали да ни бъдат продиктувани няколко въпроса и дотам да изчерпаме темите на разговор. Не сме и хора свикнали с това да разполагат със своята свобода на живот, пък и свобода на мислене. Ние сме хора нуждаещи се от насоки. Съгласете се с мен, че дори Вие навлизайки в света на Философията, сте имали нужда от насоки. Насоки от хора, докоснали се до мъдростта.
Не казвам, че имаме нужда да ни поднесете информацията наготово. Не казвам, че трябва да ни кажете "това, това и това" и ние на следващият път да Ви го издекламираме. Казвам, че имаме нужда от насоки. Имаме нужда от насоки в живота, в образованието, в какво ли не. И мога да Ви гарантирам, че и някоя друга насока по някой ваш въпрос не би ни дошла зле :-) Не е нужна насоката да е свързана с Вашето мнение по въпроса. Може просто да ни зададете няколко ако ще риторични въпроса. Въпроси, подтикващи ни да мислят. Но не в писмена, а в устна форма. Защото ключът към знанието и разбирането помежду ни определено е разговорът.
Наистина това да можеш сам да се изправиш срещу един философски въпрос и да намериш отговора му е доста трудно. Още по-трудно е да Ви го поднесем във формата, в която Вие желаете. И дори някак да успеем да го направим Вие сякаш сте предубеден към нас. Предубеден, че всички от нас са настроени срещу Вас. И все пак мога да заявя, че жестоко се бъркате в това Ваше мнение. И все пак защо смятам, че сте предубеден към нас? Ако направите една малка справка, ще разберете, че най-високата оценка не надвишава "Добър" (4). И това някой да има 4 ще е абсолютно изключение. Знаете ли какво е настроението преди да дойде вашият час - "Еее, пак отнесохме 2-ките!"... Не че не сме се постарали да се замислим над някой въпрос, не че не сме прочели от помагалото ви или от интернет-блогът ви. Просто се нуждаем от насоки.
Четейки това мое писмо вие би трябвало да разберете, че нито аз, нито останалата част от класа е безразличен към предмета ви. Не е достатъчно само ние да изявим желание за комуникация помежду ни, а е нужно и вие да изявите желание. Но кой съм аз, че да желая каквато и да е промяна от вас? Вие си имате ваша истина, а аз моя...
Надявам се да получа отговор на писмото ми.
Отговарям Ви на писмото. Въпреки че не мога да разбера как така тъкмо в моите часове да не сте могли да си изразите позицията, след като аз де факто друго не правя, освен да ви моля да направите точно това: да говорите. Ала почти няма такива ентусиасти, или са същинска рядкост: имам предвид хора, които са осмислили нещо и излизат с определено и твърдо разбиране. А от друга страна моята работа е да опонирам на всяко мнение. Това, че си гледам работата, не е недостътък...
Моята работа от друга страна не е да ви "очаровам", а да ви помагам в усвояването на някакви знания и умения. Когато някой пожелае помощ и съдействие, винаги откликвам. Разбира се, за да зададеш смислен въпрос трябва поне малко от малко да си навлязъл в проблемите; докато си извън тях, това просто няма как да се случи. Забелязали ли сте в началото на всеки час аз какво правя? Питам има ли въпроси. Какво обикновено се случва? Няма такива, нали? След като няма, аз никому няма да натрапвам своите обяснения. Помагам само на онзи, който пита, търси подкрепа, помощ, насърчение, сиреч на оня, които нещо прави, работи, опитва се, стреми се. На всички останали аз просто няма как да помогна. Защото ние с тях няма как да установим комуникация: те са извън проблемите. Разговорите и дискусиите с хора, които са извън проблемите, са наливане от пусто в празно. Под достойнството ми е да участвам в такива разговори.
Добре знам, че не сте "професори", и аз не съм такъв. И по тази причина сте се били нуждаели от насоки. Аз пък имам впечатлението, че аз друго в часовете освен да давам насоки не правя. Общо взето само аз говоря, кажи-речи. Как при това положение се оплаквате, че не давам насоки, и в същото време ме упреквате, че не млъквам. Чувствате ли противоречието?
Разбира се, аз участвам в осмислянето на всяко нещо, което някой е казал. Задавам въпроси, моята работа е да питам, но е добре преди да съм запитал, човек сам да каже каквото мисли - на спокойствие. Щом почна да питам, това в повечето случаи значи, че този човек почти нещо не ми е казал. С въпросите си аз му подавам ръка. За да не "потъне". Вместо да я поемат, много често учениците, които не са си мръднали и пръста да се подготвят по темата, още повече затъват, изтъквайки неосведомеността си. Затова се налага да пиша почти само двойки. Добре беше да бяхте казали от кой клас сте. Защото има класове, които не са като 11 ж. От него ли сте? Аз преподавам на 500 човека и не помня никакви имена. А и вие може да сте тук с измислено име, та на спокойствие да си излеете душата. Няма лошо, типично българска работа. Защо не казахте тия неща в клас?
Разбира се, аз няма да приема съвети за това как да преподавам и как да се държа нито от вас, нито от някой друг. Не ми пука, че вие тълкувате поведението ми в час като "неизпълнение на задълженията" ми. Просто не сте компетентен да оцените вярно какви са моите задължения. Когато един ден имате нужната квалификация, едва тогава можете да се изказвате по такива въпроси. Но и тогава не можете да налагате на някой друг какво било правилно да прави. Всеки решава сам за себе си - аз съм решил как да преподавам отдавна и неслучайно прилагам такъв метод. Просто ми писна да повтарям защо правя така. Ако поне малко се бяхте опитали да вникнете, щяхте да разберете отдавна.
Още повече че хора, при които липсва всякаква подготовка, самостоятелно осмисляне и пр., точна такива хора имат огромни претенции към моето преподаване. Неслучайно народът ни е казал: накарай мързеливия на работа, та да те научи на акъл. Двойки ще имат всички ученици, които нямат никаква подготовка по моя предмет. Които не полагат никакви усилия, а имат само претенции. Ще оставя и на поправителни изпити такива хора. Всеки трябва да си гледа своята работа. Ако си перфектен в своята работа, едва тогава можеш да имаш претенции към това как други хора си изпълняват задълженията, как те си гледат работата.
Това са глупости, че съм бил предубеден срещу някой. Все търсите основания да се оправдавате. Щом разбера, че някой нещо прави и търси, щом се интересува и работи, към такива хора съм безкрайно великодушен и ги насърчавам с най-високи оценки. Към тия, които нищо не правят, пък са така придирчиви към мен, ще бъда просто справедлив: крайно време е да се разбере, че всеки получава само това, което сам е придобил. И всеки ще бъде оценен по достойнство и справедливо в зависимост от постиженията, от реалните резултати. Като нищо не си постигнал, сърди се на себе си. Щом някому му харесва мен да обвинява за собствените си несполуки и провали в обучението си по философия, нека да си го прави за свое самоуспокоение. Няма обаче как точно аз да призная шикалкавенето му. Нито пък ще пиша някому оценка, различна от 2, само защото на него му било хрумнало да ме шантажира или изнудва. Има един начин да постигне човек нещо в образованието си: ученето, работата, и поемането на цялата отговорност за собственото положение.
Така аз виждам нещата. Желая Ви успех!
Да, ето това са писмата, които си обменихме с един мой ученик. Възможно е аз някъде да греша, съвсем не се смятам за непогрешим. Ще предложа на всички мои ученици - сегашни и бивши - които идват в блога ми, да се включат в тази дискусия. За мен ще е интересно всяко мнение. Разбира се, аз тук, в своя отговор, не съм изложил пълно своето разбиране за това как следва да се преподава философията, което ме принуждава най-активно да участвам в самата дискусия. Нека всички бъдат пределно честни и открити, това е моето пожелание. Смятам, че като разумни хора можем да стигнем до сближаване на позициите. А иначе конфликтът е налице. За разлика от много хора аз смятам, че конфликтите и кризите са нещо твърде позитивно, и по тази причина не бива да се избягват. Сблъсъкът на позиции е нещо така естествено и полезно. Да поспорим тогава, та в спора ни да появят очертанията на една общоприемлива истина. Защото ако нещо е истина, то значи че то важи не само за някои, ами за всички...
6 коментара:
Грънчаров, младите обожаваха Сократ. Как може да им пишеш само двойки бе... фильософе! Не говорят, защото ги е страх. Затова не говорят. Чел ли си, философе, Айзая Бърлин - двете концепции за свободата - свободата от насилие (почнинение) и свободата да решаваш и да действаш. Нарушил си ги и двете, защото ако има нещо, което младите харесват, това е да се изразяват... Срамота е в час по философия младежите да мълчат (както се оплакваш), проблемът не е в тях, а в "учителят" им. Изпълняваш се добре житейската задача - да задушаваш и убиваш всяка искрица надежда и разум в главите на децата... Това ти го казва Лекето, по някакво стечение на обстоятелствата доктор по философия в Колумбийският...
Леке, мерси за акъла, който ми даваш. Не съм ти го искал, ама щом даваш и щом имаш толкова много от този артикул, защо да не го взема :-) Първо, не се пише "фильософ", а "философ", ако беше доктор по философия щеше да го знаеш, макар че има и доктори, които, бидейки лекета, за нищо не стават и от злоба и завист са способни на нарекат "фильософ" всеки, който не е нещастен поне колкото тях. Ти от тях ли си? Гледам нещо си доста злобен. А иначе се произнасяш съвсем абстрактно по ситуация, която изобщо не ти е ясна. Това показва много. Кога за последно преподава философия някому? :-) У нас табиетът е да даваме акъл точно за неща, които никога не сме правили, но пък за сметка на това тъкмо по тази причина отлично разбираме...
Zdraveite!Az ne sum uchenichka ot Vashiq klas-po-golqm chovek sum i imam dete na vuzrastta na Vashite uchenici!Smqtam,che mnenieto Vi e kato na rabotnik na konveir,zashtoto naskoro imah problemi s moeto dete,koeto beshe poturpevsho v konflikt sus svoi suychenici,a si mislq,che materiqta koqto prepodavate e mnogo blizka do tazi na psihologa!Vashata zadacha,gospodine,e da suymeete da uvlechete decata zatova za koeto prepodavate bez te da Vi pitat,zashtoto v protiven sluchai obezmislqte tozi taka prekrasen predmet,koito se uchi ot jivota,no ako predvaritelno ne e nauchen vodi sled sebe si mnogo greshki za koito veche Vashite uchenici nqma i da se setqt za materiqta koqto ste im prepodali-Vie prosto ne samo ne Ste si izpulnili uchitelskiq,no i choveshki dulg!Znam,che da se raboti s deca na tazi vuzrast e strashno trudno,no tova suvsem ne znachi,che trqbva da chakate vuprosi-materiqta se prepodava i togava sledvat vuprosite,no da chakash nqkoi drug da ti svurshi rabotata.........Tova e vse edno kogato edin uchenik ne e zainteresuvan ot daden predmet da ne si predadesh uroka samo zashtoto toi ne haresval predmeta-tova e nai-malkoto neseriozno!Smeq da tvurdq,che tova koetoprepodavate e nai-vajniqt predmet ot koito decata shte se nauchat na povedenie,normi,smislen jivoti cennostna sistema-dori i matematikata ne e taka vajna,zashtoto matematici ot Vashiq klas ,edva li she izlqzat sled 12klas,no hora zaduljitelno trqbva da stanat!Molq za Vashiqt otgovor,kolkoto i da Vi e nepriqtno moeto mnenie po vuprosa! S uvajenie-prosto...maika!
Здравейте и от мен!
Първо превеждам коментара Ви на кирилица, за да се чете. Давам си този труд, защото смятам, че казаното от Вас е много важно. Ще Ви отговоря непременно и то възможно най-скоро:
Здравейте! Аз не съм ученичка от Вашия клас-по-голям човек съм и имам дете на възрастта на Вашите ученици! Смятам, че мнението Ви е като на работник на конвейр, защото наскоро имах проблеми с моето дете, което беше потърпевшо в конфликт със свои съученици, а си мисля, че материята която преподавате е много близка до тази на психолога! Вашата задача, господине, е да съумеете да увлечете децата затова за което преподавате без те да Ви питат, защото в противен случай обезмисляте този така прекрасен предмет, които се учи от живота, но ако предварително не е научен води след себе си много грешки за които вече Вашите ученици няма и да се сетят за материята която сте им преподали - Вие просто не само не сте си изпълнили учителския, но и човешки дълг! Знам, че да се работи с деца на тази възраст е страшно трудно, но това съвсем не значи, че трябва да чакате въпроси - материята се преподава и тогава следват въпросите, но да чакаш някой друг да ти свърши работата...
Това е все едно когато един ученик не е заинтересуван от даден предмет да не си предадеш урока само защото той не харесвал предмета - това е най-малкото несериозно! Смея да твърдя, че това кoетoпреподавате е най-важният предмет от които децата ще се научат на поведение, норми, смислен животи ценностна система -дори и математиката не е така важна, защото математици от Вашия клас едва ли ше излязат след 12 клас, но хора задължително трябва да станат! Моля за Вашият отговор, колкото и да Ви е неприятно моето мнение по въпроса! С уважение - просто... майка!
Благодаря за изказаното становище! Не зная защо си мислите, че не ми е приятно, напротив, радвам се, че давате такава висока оценка на значението на философията за младите хора. Вашата преценка изцяло съвпада с моето разбиране по този въпрос. Вашето развълнувано послание ме задължава да обясня по-пълно своя подход в преподаването.
Принудил съм се да възприема един различен подход, понеже моят предмет ме задължава да не следвам остарелите и неефикасни педагогически подходи. Не зная дали ще се съгласите, но преподавагелската работа по един такъв предмет е творческа, изисква се преподавателят за направи така, че учениците да бъдат предразположени по свой път да достигнат до някакви свои и лични заключения, убеждения, ценности, и то не чрез външен натиск, не чрез разпространение на някакви "общоприети норми", а съвсем свободно и непринудено. Учителят е длъжен да зачита свободата на ученика, още повече ченеговата личност е млада и неукрепнала в идейно и мисловно отношение. Натрапването на някакви "общовалидни" и абстрактни представи е непростимо и вредно за духовното развитие на младите. В тази връзка искам да Ви предложа да се запознаете с моите виждания по тези въпроси от следните мои статии: Крайъгълният камък на образованието и “Освобождаването” на… свободата у нас самите. А пък цялостно своя подход в преподаването на философия съм изложил в моето учебно помагало по този предмет, наречено ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ: КНИГА ЗА ОПИТВАЩИТЕ СЕ ДА РАЗБИРАТ. Ако желаете можете да се информирате какви са моите принципи в преподаването и след това можем да поговорим по-подробно. Защото това, което ми казвате, разбира се, помива на непознаване на ситуацията. Примерно аз много обичам учениците да ме питат, и тогава винаги отговорям, а пък когато не ме питат, аз пак говоря (не си мислете че съм злодей, който мълчи и ръмжи срещу тях!), ала им говоря по друг начин, подбуждайки ги сами да открият това или онова. Разговорът с Вас ми е много интересен и се надявам да го продължим до изясняване на позициите. Всичко добро Ви желая!
Здравейте! Аз също не съм от вашето училище и не съм ваш ученик, но ми е интересно какво е мнението ви относно коментарите на някои ваши ученици :
"Коментарите му и дискусиите винаги се въртят около наболелите политически въпроси в България и то в посока оплюване на всички партии и личности в България и извисяване на пиедестал на Иван Костов - цял час слушаме какво бил направил и тн."
извинете , иван костов...
---
"А от друга страна този еродиран човек умее да убеждава аудиторията си в ..."
Естествено не вярвам някой ваш ученик да изкаже мнение по въпроса, поради простата причина, че всеки ще изпитва страх да изкаже мнение. Аз лично знам как да подходя :] - изказвам обективното си мнение по въпроса (сега не мога да го направя имайки предвид непълната си информираност) показвайки, че мога да правя някаква връзка с главния. ( Предполагам това би ви харесало? ) Няма нужда да ми публикувате мнението, но бих искал отговор поне на мейла :} Благодаря за обърнатото внимание предварително
Публикуване на коментар