Какво ни чака тепърва?

(Сценарии около непосредствено предстоящото политическо бъдеще на България)

Искам да поразсъждавам в тази насока. Смятам, че ни се налага повече да мислим около това какво ни чака оттук-нататък. Този е начинът да се осъзнае кое е най-реалистично да се случи; на тази пък основа можем да направим зависещото от нас, та то наистина да се случи. Да се случи именно онова, което е потребно на страната, което е по-добро, което е по-разумно.

Сигурно по тези въпроси усилено мислят и в централите на политическите партии. Ала като съм наясно в общи линии със способностите и капацитета за мислене на водещи политици у нас, много се съмнявам, че имат акъла да схванат и да започнат да помагат за налагането на онова, което е потребно за България. Макар че такъв един успех ще гарантира и тяхното политическо бъдеще. Обикновено когато липсва дължимият хоризонт на автентичното мислене, изхождащ от коренни човешки интереси - интересите на индивидите, съставящи цялата общност - тогава политическите дейци почват да си кроят някакви "сметки без кръчмаря", впускат се да бленуват решаването на някакви дребнички своекористни интереси, което е път към политическия им провал. Трябва обаче да се осъзнае, че този, който ще "ратифицира" бъдещото развитие на нещата, т.е. този, който е "кръчмарят", сме ние, гражданите, ние, избирателите. Кроежите и сговарянията на политиците не струват и пукнат грош ако по някакъв начин не овладеят мнозинството от хората, което пък трябва да е подготвено и да умее да схваща истински потребното за самото себе си и за страната. Подготвянето на широкото народно съзнание за разбирането и подкрепата на истински потребното ни като страна и нация е мисия на медиите.

Медиите обаче - това поне е видимо с просто око - не разполагат с нужния интелектуален потенциал за да могат сами да осъзнаят какво трябва да стане. Защото само на тази основа може след това съответното съзнание да започне да се разпространява и сред хората. У нас медиите общо взето се опират на крайно изхабен и доказал неефективността си в евристично отношение интелектуален (пардон!) потенциал: те масово се опират на потенциала на неколцина дефилиращи из всички без изключение медии дежурни интелектуалци, любимци на олигархията ни, примерно Божо Димитров, Андрей Райчев, Веждито, и... кой остана още? Ами да, разбира се, останаха Гранитски, Дърева, Бареков, Алберт и... не се сещам още. Голяма бедност е това; пропита от крещяща духовна бедност е тази компания...

Ето защо ни се налага на нас, гражданите, да осмислим случващото, да схванем потребното ни, да си направим някои изводи, да ги съотнесем и с желаното и на тази основа да подбудим и освободим енергията си та да стане онова, което искаме. И така: какви варианти се очертават за момента?

Първият, естествено, е този: нищо особено не става, ще се пошуми след доклада на ЕК, ще се попроизнесат някоя и друга патетични речи, ще стане някой и друг скандалец в Парламента, ала понеже масовият човек у нас е тотално дезаангажиран спрямо собственото си бъдеще, негодното Правителство, макар и леко поразклатено, ще си остане, та да доизживее времето си на щастие: за наша сметка обаче!!! И негодният, компрометиран по всички линии Президент ще си остане на поста, та да вреди колкото може: някои вредят даже и само с присъствието си. В Европа ще се хванат за главата, ще си кажат "от тия нищо не става", ще ни отпишат като безнадежден патологичен случай, ще кажат "майната ви", ще орежат де каквото може още да се ореже от субсидии и фондове, а пък крадливата компания във властта, дето се беше така хубаво наточила да разпределя и краде европейските пари, ще остане с пръст в устата. Ала това за нея не е трагедия, има какво да се краде и от тукашните, от нашите пари, има и бюджетен излишъчец, ще си го поразпределим между обръчите от фирмички, и... шапка на тояга. А пък догодина ще обвиним за неволите ни... ЕС, международното положение, глобалното затопляне, разположението ни в Галактиката, ще се явим на избори, ще пораздадем част от откраднатите парици на наивния електоратец, и пак ще се натикаме в Парламента. Ето такива мечти, предполагам, се въртят в главите на Дмитриевич, на крадльото Сава Доганов, на сътрапезника им Сакскобурготски. Който, впрочем, се оказа невиждан балък: проигра си царството за имоти, които ще загуби като едното нищо ако дойде някакво по-свястно правителство.

Вторият вариант е алтернатива на първия, т.е. съдържа диаметрално противоположното. При него крадливото правителство ще падне, което обаче може да стане по два начина. Ето защо тази алтернатива има два подварианта:

Единият е: правителството пада просто защото само е решило да падне, просто защото в управляващото мнозинство са надделели по-трезвите хора, които няма как да не разбират, че оставането на власт на това правителство е на смъртта подобно, е вариант, който води до неминуема гибел. В БСП например няма как да не схващат, че при пореден провал във властта верният електоратец на "Партията" няма как да не се свие най-после до ония бленувани още от началото на демокрацията ни 10%, при които бившите комунисти вече няма да са деструктивен фактор в българската политика, няма да ни крадат и да ни дърпат все назад или пък да ни принуждават в най-добрия случай да тъпчем все на едно и също място. Та ужасени от такава евентуалност, по-умните в БСП като едното нищо могат да предизвикат предсрочни избори: за да спасят поне каквото могат, каквото изобщо може да се спаси. Аз не изключвам този вариант, но той ми се струва малковероятен като се вземе предвид съблазнителността на властта, владееща душите на ония, които са близо до така апетитно димящия й кокал. А БСП сама да изпусне властта е чудо, каквото природата не познава - и едва ли някога ще познае.

Царистите пък да бутнат правителството според мен е чист абсурд по простичката причина, че те следващ път ще видят властта само през крив макарон. Затова, понеже тяхната гибел си е неминуема, няма да се откажат от властта, т.е. ще направят всичко, за да завлекат в разгрома и коалиционните си партньори, сиреч партньорите си по кражби от най-крадливото правителство в българската история изобщо. Това, впрочем, ще е най-добрата и най-голямата услуга, която прословутото НДСВ ще направи на нацията: да заведе БСП до поредния й тотален провал.

Доган пък да бутне правителството ми се чини, че е все пак възможно щото той, за разлика от Симеона, не е напълно лишен от мислителна способност. Но пък при него има друг фактор да не го направи: ами защото неговият електоратец си му е сигурен, даже ако Доган подпали България от четирите й краища, електоратецът на Доган пак ще си го подкрепя, ще го подкрепя дори в още по-голяма степен! Така че ченгето Доган няма да свали правителството. Стига - това е едно необходимо уточнение - стига неговите господари, ония, дето му дърпат конците през всичките тия години на злополучния български преход, ония, дето му знаят всички далавери даже документално, не му изкомандват да бутне правителството. И тогава той, разбира се, ще го направи, ще бутне правителството: както и друг път при други обстоятелства го е правил в нашата най-близка история.

Другият подвариант на вторият вариант за развитие на близките събития у нас е: опозицията бута правителството. За да стане това, единственият начин е "улицата", т.е. ние, гражданите, да излезем по някакъв чудодеен начин от обзелата ни летаргия-апатия, което ми се вижда доста съмнителна възможност. Особено лятос, когато масовия българин се интересува само от цената на доматите, та да може да си ги реже на воля на салатка и да си пие на воля ракийката с доматената салатка, поръсена със стъргано сиренце. Костов като, безспорно, най-умен от опозицията каза какво трябва да се направи, та да се разклати и да падне правителството: натиск отвсякъде, с всички средства. Каза Костов как вижда нещата, но го обвиниха едва ли не в "естремизъм" и в задни мисли да бетонира сегашното правителство. Любопитното е, че и Атака не е далеч от тази мисъл, да се сваля правителството по всички възможни начини, с натиск отвсякъде, въпреки че е съмнително доколко лидерът й искрено говори това, което казва. Ала привържениците на Атака напоследък са доста пооредели, което поставя въпроса колцина тя ще успее да изведе на улицата. Привържениците на Костов също, както ни убеждават неподкупните български социолози, също не били много, въпреки че в момента най-твърда и най-умна опозиция е тъкмо ДСБ, което ме кара да си мисля, ако са истина твърденията на социолозите, че у нас масите не подкрепят разумното, а търсят и се възторгват само от простотиите. По тази логика интелигентният Костов е съвсем обречен...

Бойко Борисов пък, чини ми се, също не изключва, че може да се наложи бутане на правителството с екстрени мерки на опозицията (извънпарламентарен натиск), ала за съжаление нему много-много не може да се вярва: защото като днес сабахлем каже нещо, утре в ранна утрин, след като се е наспал, казва точно обратното, изглежда, горкият, не помни много-много какво изобщо е казал. От което си правя извода, че той говори каквото му хрумне, а вероятно и сам не си дава сметка какво, да не говорим пък защо казва нещо. То обаче от толкоз много интервюта и гений да си, пак не можеш да помниш какво точно си казал. И понеже силен извънпарламентарен натиск на опозицията с помощта на нас, недоволните и възмутени граждани от улицата, предвид сезона, ми се вижда абсолютно невъзможен, то явно този вариант няма да проработи.

Възможно е напрежението около и след Доклада на ЕК да тлее до есента (то останаха вече два месеца), пък едва тогава опозицията да се опита да смъкне правителството с помощта на ужасеното от тежестите на идещата зима гражданство. Щото есенно време изстудената ракийка на празен тумбак май много не върви, а пък доматите вече са поразени от сланата, поради което апетитните салатки вече не вълнуват така жадното за простите радости на живота българско сърце. Ето това и предвиждам: ако е възможно правителството да падне, то ще падне в късната есен, когато вече няма доматки за ракийца, когато идва сезонът за винцето, ала за жалост винце на празен тумбак пък хептен не върви, иска се месце; и по тия дълбоки екзистенциални причини нашенецът може да се разлюти и да бутне правителството чак в късната есен.

Тогава пък опозицията може да бъде изиграна, и изборите да се проведат чак напролет, което ще е и голямото щастие на крадливата управляваща коалиция. А пък нищо чудно да се окаже, че може да се дочака и следващата есен, когато изборите вече ще са си съвсем редовни. Щото напролетес вече перспективата на така примамливите за любвеобилното българско сърце алени доматки за ракийца вече ще се чувства съвсем осезаемо, което ще доведе дотам, че по никой начин вече не можеш го изкара масовият българин на протести в пролетно време. Но в зимното време може, треперещите от студ и гладни пенсионери също, предполагам, ще подкрепят протестите на улицата, а пък някои от тях даже току-виж и забравили, че на власт е била тяхната любима стогодишна партия-кърмилница. Което ще си означава пак да гласуват за нея; ама да не връзваме кусур на хорицата, щото са на преклонна възраст...

И какво излезе сега? Какво е най-вероятно да ни чака тепърва, в близките дни и месеци?

Според мен най-вероятното е да проспим открилата ни се сега възможност да се отървем от крадлювците във властта и заради ракийцата с доматки нацията да си продължи да вегетира в досегашното недостойнство, продължаващо вече 7-8 години. Т.е. да се примирява с нещо, с което по цял свят никой не може да се примири: да се губят толкова много европейски пари, и то заради калпави и разбойнически настроени управници е непростимо!!!

Опозицията пък, ако изпусне този момент да свали властта и не изнамери средството да бутне правителството на Дмитриевич, де факто ще пропилее златна възможност да поеме властта в целия й обем, щото чакането и пропускането на решаващи моменти, противно на това, което обикновено си мислят, до добро не води. Защото в морално отношение опозицията ще се дискредитира, щом на практика ще излезе, че само се преструва че иска да свали правителството, а на дело си го кротка, т.е. станала му един вид съучастник. Затова партиите, наричащи се опозиционни, са длъжни в този исторически момент да използват всеки ресурс и всяка възможност да смъкнат правителството сега. Та да можем, евентуално и по някакъв начин, да задържим ония милиарди евро, за които Европа каза, че на това правителство просто няма да ги даде!

За това какви са вариантите опозицията да надмогне сегашното си твърде противоречиво състояние и да постигне по-решителна подкрепа от нихилистично настроения, обезверения, така пасивен и затова толкова силно влюбен в доматената салатка с ракийца електорат си е друга тема, по която съвсем скоро ще напиша и публикувам отделна статия. Всъщност, живот и здраве, ще го направя в близките дни. Защото времето няма как да почне да ни чака. И също защото трябва да се мисли най-упорито от всеки един от нас. Ето по тази причина и написах тази моя статийка: да подтикна по възможност повече хора да се позамислят върху тия толкова важни и касаещи всички нас въпроси.

(Забележка: Съзнателно в тази статия не писах за това какво е вероятно да стане с Президента Гоце Първанов. Не защото не е важно да разберем има ли шанс да падне този въжеиграч, който заедно с другото ченге, Доган, е същинското и действително проклятие на България. Гоце създаде правителството на Дмитриевич, спазари го за подкрепата на ДПС за получаване на втори президентски мандат, следователно съдбата му зависи от съдбата на неговото чудовищно творение: тристранната престъпна коалиция. Ако падне правителството, Гоце непременно трябва да го последва. И има големи шансове да го последва стига въжеиграчът Гоце вече да не е в тайни сношения с Бойко Борисов, стига и с него вече да не е спазарил оставането си във властта, за което имаме доста основателни подозрения. Най-вероятно е Гоце да си доизвегетира стоенето във властта: той с нищо не беше полезен за България и ще си отиде като изцяло вреден и непотребен. Гоце обаче е наказанието ни заради нашата подличка национална неспособност да мислим: щом допуснахме точно този да бъде избран, и то на два пъти, ще си му сърбаме чорбите докрая.)

Добави в Svejo