Удивително! Представете си, Симеон, пък и това правителство още си имали апологети!

Бившият депутат от СДС навремето Аспарух Панов е написал дълга статия, наречена Отговор на Ангел Грънчаров, публикувал я е в Homo politicus. Аз така и не разбрах отговор на коя моя статия е неговата многословен коментар, но това няма особено значение; подразнил съм го обаче много и човекът си е излял цялата мъка. Прочетете ако имате повечко време какво е благоволил да напише развълнувалият се крайно г-н Панов: защо ли толкова се е развълнувал, може би защото е усетил, че съм прав?!

Аз лично крайно се изненадах, че г-н Панов вече е "царист" и пр., в този смисъл статията му е доста интригуваща. На места има и откровено смехотворни твърдения, примерно като това:

Когато говорим за политическото лидерство на прехода, неминуемо стигаме и до последния български цар Симеон Втори. Начинът, по който Царят се нагърби и справи с политическата отговорност да управлява страната отвори нова страница в дискусията за политическата култура. Тук вече става дума за съзнателно търсене на оптималната алтернатива на традиционното политическо махало. Доказалият непригодността си за страни в преход двуполюсен модел бе непрекъснато критикуван, но и непрекъснато поддържан от общите в този случай интереси на обсебилите двата полюса политически партии БСП и СДС. Шоковото превръщане обаче, през 2001 г. на дотогавашните партийни мастодонти в маргинални политически групи бе извършено не само в пълно съответствие с конституцията, но и по такъв елегантно демократичен начин, че политическите анализатори осем години по-късно все още не могат да осмислят дълбочината на промяната.

След налагането си като сериозна партия в политическия живот, НДСВ стимулира радикална промяна в двуполюсната българска политическа система. Утвърждаването на движението като центристка либерална партия доведе до създаването на един по-плуралистичен и прозрачен полицентричен политически модел, което се отрази и на цялостния начин на "правене" на политика в България. За първи път в най-новата ни история бе реализирано истинско коалиционно правителство между две политически партии, НДСВ и ДПС, на базата на личните им изборни резултати, политическите им ценности и общите програмни намерения.

Няма как, наложи се да отговоря на автора, написах там като начало следния коментар:

Г-н Панов, благодаря Ви за високата чест да встъпите в дискусия с мен по толкова важни въпроси на актуалната политическа ситуация у нас. Наистина трябва да се дискутира по всички тия въпроси, като, разбира се, съвсем не е нужно да си лепим разни "етикети", както Вие щедро се обдарили моята скромна персона: "фанатизма като начин на политическо мислене", "мазохистичният сектантски „костовизъм” на г-н Грънчаров" и пр. Просто не ме познавате като личност та да можете да налучкате някаква справедлива оценка, приписвате ми качества, които са несъвместими с моя личностен манталитет. Но това съвсем няма отношение към същината на спора: личността на опонента винаги е достойна за уважение, иначе има ли смисъл да разговоряме с хора, които са ни толкова неприятни?!

Аз бих ви посъветвал - понеже засягате твърде много моменти и теми, свързани с тълкуването на целия проточил се български преход - да приемете като мой най-обстоен отговор на Вашата покана за полемика и дискусия книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г. Там аз най-подробно и аргументирано съм развил своята гледна точка. Нямам тук възможността да повторя всичко, защото това е и излишно. Съветвам Ви да прочетете книгата, ако се обадите на КОНТАКТИ в блога ми , т.е. ако ми пишете на имейла, ще Ви изпратя своята книга като подарък, понеже съм сигурен, че във Ваше лице тя ще намери своя задълбочен и проникновен читател.

А след това можем да подискутираме повече, стига да не Ви се е изпарило желанието да полемизирате с мен. Аз тук искам само да посоча, че ме изненадвате с апологията си спрямо куриози в българската политика като Ахмед Доган, Симеон Карточников, Жельо Желев и други такива, наричате ги "държавници", и то при положение че точно заради техните "заслуги" днес сме най-бедни в ЕС.

Също така ми се струва че сте крайно надъхани срещу привържениците на ДСБ, като ни приписвате "характеристики", с които нямаме нищо общо. В ДСБ членуват мислещи, богати в личностно отношение дясномислещи хора, така че квалификации като "почитатели на вожда" и пр. не само че не са верни, но в тях Вие съвсем некоректно смесвате желаното с действителното. Вашият краен негативизъм към Костов е причината за подобна неадекватност и пристрастност. Вие сам сте си наложили едни очила на самонадеяна пристрастност, който на места води дотам, че си позволявате крайни и смехотворни квалификации. Мисля, че първо условие за да се води плодотворна дискусия е участниците да се успокоят, и да се опитат да разсъждават разумно; надъхаността, негативизма, плоските емоции не водят до добро, не водят до взаимно разбиране. А нали разговоряме за това да разберем другия, а не просто да го "научим" да мисли като нас, т.е. "правилно"?!

Това исках да Ви кажа. С най-голямо удоволствие ще поспоря с интелигентен иначе събеседник като Вас. Аз Ви зная още от времето, в което Вие бяхте депутат-радикалдемократ, а аз пък бях най-редови автор на в-ка на радикалдемократите, именно на ВЕК21. Но това беше доста отдавна...

И последно, нещо вече съвсем лично: чувства се огорчението Ви, че вероятно заради Костов не сте попаднали в листите за Парламента. И по тази най-вероятно причина няма да му простите посмъртно. Не бива личния интерес да го поставяте в основата на политическата си позиция, защото всичко казано от Вас тогава става съмнително откъм морал. По тази логика ще си помисля, че хвалбите ви към "Негово Величество Царя" се дължат на това, че "величеството" най-вероятно Ви е дало някаква службица?! Така не бива, драги ми г-н Панов: ето тази типична българска черта ако успеем да изкореним, ще станем вече истински европейци.

Аз лично подкрепям Костов единствено по ценностни подбуди. Не съм облагодетелстван от него, не съм и искал това, напротив, когато той беше лидер на СДС и премиер, аз бях изключен от СДС заради критика на тогавашното ръководство. Ние в ДСБ сме хора, които държим на морала.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo